Решение № 3776 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7299/2016 г.

Решение № 3776 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7299/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Б.-А., против решение № 827/15.04.2016 г. по адм. дело № 3408/2014 г. на Административен съд-В.. С последното, по жалбата на "А.-12" ЕООД със седалище гр. В., е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-030-2600/1285/12.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането, съобразно съдържащите се в мотивите на решението указания. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяната му, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "А.-12" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-В. е образувано по жалбата на "А.-12" ЕООД, срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-030-2600/1285/12.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му обективираща отказ за плащане на субсидии по подаденото от дружеството заявление за финансово подпомагане по СЕПП, НР2 и СНДП за кампания 2013 г. С обжалваното решение административният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но е незаконосъобразен поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. За изясняване на релевантните за спора факти са допуснати основна и допълнителна комплексна съдебно-техническа експертизи, неоспорени от страните и приети от съда като обективно и компетентно дадени. За да постанови посочения по-горе резултат констатира, че по отношение на установено застъпване между "А.-12" ЕООД и ПГСС "Ив. Вл. Мичурин", за което и двамата кандидати са представили документи за ползване на парцелите, органът е нарушил разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5/27.02.2009 г. тъй като е признал за допустима площта в полза на ПГСС "Ив. Вл. Мичурин". Отделно от това съдът се е приел на част от констатациите на вещото лице, което е извършило замервания на площите на жалбоподателя и е установило разминавания с тези, посочени в уведомителното писмо. Решаващият състав е счел, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. По тези съображения оспореното уведомително писмо е отменено, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията в мотивите на решението. Така постановеното решение е неправилно. От данните по делото се установява, че "А.-12" ЕООД е подало общо заявление за подпомагане за кампания 2013 г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 03/310513/59495, с което е кандидатствало за финансово подпомагане по СЕПП, СНДП, НР2 и АЕП. За декларираните площи по СЕПП от земеделския производител е поискана финансова помощ в размер на 247451.86 лв., като оторизираната сума е определена на 180006.51 лв., по СНДП поискана е сумата от 7531.74 лв., оторизирана - 5558.23 лв., а по НР2 са заявени 10995.61 лв., като оторизирани са 10275.10 лв. Във връзка с извършена проверка на място в периода 01-10.10.2013 г. от експерти при РТИ-В. и извършени административни проверки ДФЗ e констатирал наддекларирана площ в размер на 69.76 ха по СЕПП и СНДП и 3.09 ха по НР2, за които е отказал финансово подпомагане. При извършване на кръстосани проверки са констатирани застъпвания, за което дружеството е уведомено с уведомително писмо изх. № 02-030-2600/2488/14.09.2013 г., с което са изискани доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и въз основа представените документи е приложено правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредбата /в приложимата редакция/, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Процедурата във връзка с констатираните застъпвания при административните проверки е отделен етап от развиващото се административно производство. Той е изпълнен при спазване на нормативните изисквания, при което изводите на административния орган са изцяло потвърдени от заключението на комплексната съдебно-техническата експертиза. Спорният по делото БЗС № 52115-23-2-1 е заявен от дружеството с площ 54.79 ха, а след разрешаване на двойно заявени площи е останала като наддекларирана площта от 49.39 ха. Като правно основание за ползване "А. 12" ЕООД е представило заповед № РД-12-17-205/21.03.2013 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" за разпределение на масивите за ползване. Следва да се отбележи, че при наличието на спор за материално право относно ползването на имотите, административният орган не може да го разреши в провеждането пред него производство, а и от данните по делото се установява, че е спазена процедурата по Наредба № 5 в приложимата редакция, в т. ч. като са извършени проверките, визирани от чл. 17 и чл. 18 от същата. Последните са необходими в случаите на констатирани при кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти, застъпвания, и представени от последните, по повод изпратените им уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените земеделски земи. Депозираната заповед сочи на наличен спор за правото на ползване на определени имоти, който нито административният орган, нито съдът в административния процес са компетентни да разрешат. Единствената възможност в тези случаи е да се приеме, че производителите не са доказали правото си на ползване върху процесните БЗС. П. наличието на представени документи по чл. 2а, ал. 2 за правото на ползване от двама земеделски стопани, административният орган няма задължението да установява на място владението или държането на застъпените площи - материалноправният спор между земеделските стопани може и следва да бъде разрешен по общия исков ред. След изпълнение на процедурата по чл. 17 и чл. 18 /в приложимата редакция/ от Наредба № 5/27.02.2009 г. административният орган е отстранил част от застъпванията по отношение на останалите парцели в полза на "А.-12" ЕООД, което се потвърждава и от заключението на КСТЕ. Според чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Г. трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. Поради това и следва да се приеме, че правилно в случая са приложени разпоредбите на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г., респективно чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/2008 г. Първоинстанционният съд неправилно се е позовал само на измерванията на площта, извършени от назначеното по делото вещо лице. В основното заключение на КСТЕ е посочено, че заснемането на землищата Г., Н. О. и С. О. са извършени през 2010 г. и информацията не е актуална за кампания 2013 г. Данните в процесното уведомително писмо са на база на извършената от ДФЗ проверка на място в периода 01-10.10.2013 г. По искане на дружеството е извършено геодезическо измерване на заявените площи от назначените по делото вещи лица. Огледът при проверката на място е направен през 2015 г. - една година след издаване на писмото и две години след подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2013 г., от което не може да се установи реалното състоянието на площите в предходни години. В заключението си по въпрос № 11 вещото лице е посочило, че разликата в измерените площи от ДФЗ и него се дължи на "субективна преценка на извършилите замервания", като при приемането на експертизите в съдебното заседание на 15.03.2016 г. вещото лице е пояснило, че "субективната преценка се появява от факта, че измерването се извършва по различно време от различни хора...". Това се потвърждава и от представената таблица към заключението /стр. 16-17/ в сравнение с таблицата от уведомителното писмо, от които е видно, че разминаването не е за всички парцели, а само за някои от тях. Резултатите от извършената проверка на място от служителите на ДФЗ са обективирани в контролен лист, който е връчен лично на представител на дружеството и е подписан без забележки. Негово копие е изпратено до "А.-12" ЕООД с уведомително писмо, в което е посочено, че има възможност на направи забележки и възражения в 14-дневен срок от получаването му, от което дружеството не се е възползвало. В тази връзка решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Необосновано с оглед данните от приобщените по делото писмени доказателства съдът се е позовал изцяло на заключенията на вещите лица и извършените от тях замервания като не е съобразил периода на проверката на място. Поради това обжалваното съдебно решение, като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Предвид това и изложените по-горе съображения, че законосъобразно административният орган с уведомителното писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, на посоченото в него правно основание, е отказал плащане на субсидии по подаденото от дружеството заявление за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., както и липсата на установен съществен порок при постановяването му, жалбата на "А.-12" ЕООД срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-030-2600/1285/12.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски направени за двете инстанции. Поради това ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сумата от 500 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на 200 лв. за двете инстанции на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и 300 лв. - депозит за вещо лице. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение