Решение № 9707 от 10.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1803/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. О. С. от [населено място], чрез адв. М.Чилова срещу решение 399 от 06.12.2023 г., постановено по адм. д. 226/2023г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е осъдена Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Х. О. С. сумата от 1 000лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт заповед за задържане с рег.318зз-21 от 09.07.2021 г., издадена от полицейски орган при РУ-Кирково към ОДМВР-Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.01.2022г. до окончателното изплащане и е отхвърлен предявения иск в останалата му част до сумата от 10 000лв., като неоснователен и недоказан. В жалбата срещу решението в отхвърлителната му част се излагат се доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се твърди, че претендираният с исковата молба размер на обезщетение съответства на залегналият в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост и е следвало да бъде уважен от съда в пълния му предявен размер или в размер, по-висок от определения в обжалваното съдебно решение, тъй като всички вреди и допълнително установени такива към настоящия момент са установени по делото и е следвало да бъдат компенсирани от ответника в пълен обем. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и в частта за разноските и уважаване на исковата претенция в пълния претендиран от ищеца размер от 10 000лв., ведно със законната лихва от 09.07.2021г. и осъждане на ответника за разноски в пълен размер. Претендират се разноски пред касационната инстанция. В писмено становище и писмена защита касаторът поддържа подадената касационна жалба на сочените в нея основания за отмяна. Ответникът по касационната жалба-Директорът на ОД на МВР-Кърджали не взема становище по жалбата. Депозирана е и частна касационна жалба от Х. О. С. срещу определение22 от 05.01.2024 г., постановено по а.д.226/2023г. на АС-Кърджали в частта, с която е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските и за присъждане в полза на ищеца допълнително на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 263,90лв., съобразно уважената претенция и правилата на предвидения в Наредба1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер по чл.7 ал.2 т.1 от наредбата. Релевира се довод за неправилност и незаконосъобразност на определението на отхвърлителната му част, поради противоречие с материалния закон. Ответникът по частната касационна жалба-Директорът на ОД на МВР-Кърджали не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С обжалваното решение АС Кърджали е уважил предявения от Х. О. С. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против ОД на МВР-Кърджали за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт заповед за задържане с рег.318зз-21 от 09.07.2021г., издадена от полицейски орган при РУ-Кирково към ОДМВР-Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.01.2022 г. до окончателното изплащане и е отхвърлен предявения иск в останалата му част до сумата от 10 000лв., като неоснователен и недоказан и са присъдени направените по делото разноски в размер на 180,30лв. Впоследствие, с определение22 от 05.01.2024 г. по а.д.226/2023 г. е изменено решението в частта досежно разноските, като е осъдена дирекцията да заплати на ищеца общо разноски по делото в размер на 444,20лв.,от които 10лв.-ДТ, 130лв.-адвокатско възнаграждение и 304,20лв.-възнаграждение за вещо лице. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа и правна страна, че безспорно е налице първата предпоставка за приложимостта на чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - административен акт, издаден от полицейски орган от РУ-Кирково при ОДМВР-Кърджали - заповед за задържане с рег.318зз-21 от 09.07.2021 г., който акт с влязло в сила на 11.01.2022г. решение 8 от 11.01.2022г. постановено по КАД 292/2021 г. по описа на Административен съд-Кърджали е отменен като незаконосъобразен. Съдът обосновал извод, че самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от право на свободно придвижване за 24 часа от момента на задържането до неговото освобождаване предполага настъпването на емоционален стрес, предизвикан от поставянето му в изолирана среда, подозрението за извършено престъпление и страха от последваща репресия и неблагоприятни последици, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Приел, че тези вреди-силен стрес, тревожност, безпокойство, чувство за срам и невъзможност за справяне, инсомния , изолация и принудително ограничаване на контактите, в резултат на незаконосъобразната заповед за задържане са доказани от показанията на разпитаните свидетели, както и от заключението на вещото лице по съдебно-психологическата експертиза, кредитирани от съда като логични, житейски обосновани и възпроизвеждащи състоянието на ищеца преди и след задържането. Съдът приел, че това негативно отражение на задържането върху психичното състояние на ищеца е в пряка причинно-следствена връзка с незаконното задържане, като по делото не е установено негативните преживявания да са свързани предимно с образуваното срещу него досъдебно производство. Отчел е здравословното състояние на ищеца, установено от събраните по делото писмени доказателства, видно от които и преди задържането на ищеца са били отпускани медикаменти за домашно лечение на [диагноза], а от друга страна краткотрайното интензивно влошаване на здравето, изразяващо се в [заличен текст] по време на задържането е било своевременно овладяно след приложена медикаментозна терапия. С оглед на съвкупния доказателствен материал по делото решаващият съд приел, че са налице и останалите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата-претърпени от ищеца неимуществени вреди през инкриминирания период от задържането му на 09.07.2021 г. до влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за задържане на 11.01.2022 г., както и наличие на пряка причинно-следствена връзка между настъпилите неимуществени вреди и незаконосъобразния административен акт, в резултат на който са причинени на ищеца неимуществени вреди. На основание чл.52 от ЗЗД и отчитайки конкретните обстоятелства-характера, времетраенето и интензитета на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди и след задържането необоснованото задържане на лицето и ограничаването на правото му на свобода и свободно придвижване за период от 24 часа, както и предвид породените негативни психически преживявания за период от година и половина, без дълбоко и трайно физическо и психическо увреждане на здравето, съдът с оглед критериите за справедливост определил размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, в размер на 1000.00/хиляда / лева, която сума намерил за адекватна и съразмерна на интензитета на причинения на ищеца дискомфорт и негативни психологични емоции, респ. преживения силен стрес, тревожност, безспокойство, чувство на срам, изолация и принудително ограничаване на контактите на ищеца с приятели и близки хора. Отчетен е и факта, че увеличаващо интензитета на засягане и създаването на негативен образ в обществото е и медийното отразяване на задържането, като се има предвид обстоятелството, че ищецът е бил два мандата кмет на [населено място] и е разпознаваема личност. Искът в останалата му част до пълния претендиран от ищеца размер от 10 000лв., отхвърлил като неоснователен и недоказан. В съответствие с т.4 от ТР3/2004 г. по т.д.3/2004 г. на ОСГК на ВКС уважил и акцесорния иск за лихви върху обезщетението, считано от датата на отмяна на заповедта за задържане-11.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.С тези мотиви съдът уважил иска в размер от 1000лева, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното плащане, а в останалата му част до пълния претендиран от ищеца размер от 10 000лв., го отхвърлил като неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата и е изложил обосновани изводи за наличието на всички материалноправни предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на ответника за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ- незаконосъобразен административен акт, който е отменен по съдебен ред, претърпени от ищеца описаните неимуществени вреди през инкриминирания период от задържането му 09.07.2021 г. до влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразната заповед 11.01.2022 г. , както и наличие на пряка причинна връзка между настъпилите неимуществени вреди и незаконосъобразния административен акт. В тази насока съдът е изложил подробни и обосновани доводи, споделени изцяло от настоящата касационна инстанция, към които съдът препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Правилно първоинстанционният съд е приел основателност на исковата претенция, тъй като са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Заповедта за задържане на Х. С. е отменена като незаконосъобразна с влязло в законна сила съдебно решение. От съвкупния доказателствен материал по делото, включително от събраните гласни доказателства и съдебна експертиза са доказани по несъмнен начин настъпилите вследствие на отменения незаконосъобразен административен акт неимуществени вреди, изразяващи се както в ограничаване правото на свободно придвижване на ищеца за 24 часа, така и в претърпените от последния негативни емоционални преживявания, състоящи се в силен стрес, притеснения , тревожност и накърнена репутация , психически и физически дискомфорт. Съдът е изложил подробни мотиви , обосноваващи наличието на причинно-следствена връзка между незаконното задържане и настъпилите в резултат на задържането неимуществени вреди по отношение на С., като е отчел данните досежно здравословното на ищеца преди, по време и след задържането. Относно размера на дължимото обезщетение. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. По този начин паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди в резултат на незаконното обвинение. При преценката по справедливост следва да се отчете процеса на увреждането , естеството и степента на претърпените морални страдания ,техния интензитет и времева продължителност. Въз основа на изложеното и отчитайки практиката на Върховния административен съд по подобни дела и икономическия стандарт в страната към момента на задържането, настоящият състав счита, че размерът на обезщетението, съобразен с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, правилно е определен от първоинстанционния съд на 1000лв. За да определи справедливия размер на обезщетението решаващият съд е отчел както обстоятелствата, свързани с процеса на увреждането и естеството и степента на претърпените от ищеца морални вреди в резултат на незаконното задържане и липсата на продължително и трайно разстройство на физическото и психическото му здраве, така и тяхната сравнително кратка продължителност / около година и половина/ и интензитет, обществения статус на лицето. Предвид изложеното оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Правилно е и определение22 на съда от 05.01.2024г. в отхвърлителната му част досежно разноските по делото, а частната касационна жалба се явява неоснователна. С решение399 от 06.12.2023 г. по а.д.226/2023 г. АС-Кърджали е осъдил ОД на МВР-Кърджали да заплати на Х. С. разноски по делото в общ размер на 180,30лв., от които 10лв.-ДТ, 130лв.-адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковата претенция и 40,30лв.-възнаграждение за вещо лице. С обжалваното определение от 05.01.2024 г. по молба на ищеца по реда на чл.248 от ГПК е изменил решението в частта за разноските, като осъдил дирекцията да заплати на ищеца разноски в общ размер на 444,20лв., от които 10лв.-ДТ, 304,20лв.-пълния размер на възнаграждението за вещо лице и 130лв. адвокатско възнаграждение, като отхвърлил искането в останалата му част. Размерът на дължимото от ответника адвокатско възнаграждение, противно на твърденията на жалбоподателя по частната касационна жалба е определено правилно, в съответствие с разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съразмерно на уважената част от иска във вр. с чл.8 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която при дела с материален интерес от 1000 до 10000лв., каквото е настоящото, дължимият размер на адвокатското възнаграждение е 400лв. плюс 10 процента за горницата над 1000лв. В случая, при общо дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 1300лв., съразмерно на уважената част от исковата претенция от 1000лв., в полза на ищеца се следва адвокатско възнаграждение на стойност 130лв., каквото съдът правилно е присъдил. Доколкото отответника по касационната жалба не е направено искане за разноски, такива не следва да му бъдат присъдени в настоящата касационна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,