Решение № 5885 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Община Марица, чрез адв. Х. Матеев, срещу Решение 10600 от 03.12.2024 г., постановено по адм. дело 1413/2024г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена Заповед 05 от 06.06.2024 г. на главен архитект на Община Марица, с която е отказано издаването на удостоверение за търпимост на строежи, представляващи сгради с идентификатори 73122.501.331.1 и 73122.501.331.2 по КК на [населено място], община Марица, област Пловдив, намиращи се в УПИ I-331, кв. 41 по плана на [населено място], по заявление с вх. 94-01-1252/6/ от 16.05.2024 г. на Е. П. П. и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира неговата, отмяна както и присъждане на направените за двете съдебни инстанции разноски. Ответникът - Е. П. П., чрез адв. Горанска, в представен писмен отговор, излага подробно становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските направени пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил Заповед 05 от 06.06.2024 г. на главен архитект на Община Марица, с която е отказано издаването на удостоверение за търпимост на строежи, представляващи сгради с идентификатори 73122.501.331.1 и 73122.501.331.2 по КК на [населено място], община Марица, област Пловдив, намиращи се в УПИ I-331, кв. 41 по плана на [населено място], по заявление с вх. 94-01-1252/6/ от 16.05.2024 г. на Е. П. П.. Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приета СТЕ, установил, че процесните сгради са търпими строежи. Приел, че същите отговарят на правилата и нормативите, който са действали към момента на изграждането им (1971 - 1972 г.), а именно нормите на §62 и §77, ал.З от СПНИНМ (отм.) и §61, ал.2, във връзка с §79 от СПНИНМ (отм.), като приема, че второстепенните селскостопански постройки могат да се разполагат свободно в УПИ, включително с лице на уличната регулационна линия, като разстоянието между страничните зидове на постройките и страничната (към съседите) регулационна линия трябва да е най-малко 3 метра. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган главният архитект на община Марица. Правилно съдът приема също така, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма. Неправилни обаче са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорения отказ. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че процесните постройки не са търпими строежи, обратно на приетото от първоинстанционния съд. В конкретния случай, с оглед на установения по делото период на изграждане на постройките, то приложима се явява нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба незаконни строежи, извършени до 7 април 1987 г., се считат за търпими и не подлежат на премахване, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали към момента на извършването им или по сега действащия ЗУТ. При наличието на тези кумулативни предпоставки строежът е търпим и съответно неподлежащ на премахване. В конкретния случай съгласно представената в административното производство декларация с нотариална заверка на подписите от трима свидетели за годината на построяване на процесиите сгради, те са построени в периода 1978 - 1980г. В този период за процесните постройки са били приложими правилата на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, както и Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (Наредба 5 от 1977 г., отм. ДВ, бр. 48 от 1995 г.). Разположението на сграда с идентификатор 73122.501.331.1 по КККР на [населено място] на уличната регулационна линия е в противоречие с нормата на чл. 124, ал. 3 от Наредба 5, съгласно която стопанските постройки могат да се разполагат на регулационната граница на парцела само с извънселищна територия. В настоящия случай сграда 1 е разположена на уличната регулация, а не на регулационна граница в извънселищна територия. Разположението на сграда с идентификатор 73122.501.331. по КККР на [населено място] на уличната регулационна линия е в противоречие с нормата на чл. 124, ал. 3 от Наредба 5, както и с нормата на 119, ал. 7 от ППЗТСУ (ред. ДВ, бр. 24 от 1975г.), чешми и попивни септични ями на клозети в дворната част на парцелите се разполагат най-малко на 3 м от уличната регулационна линия и най-малко на 4 м от регулационните линии към съседите. Те трябва да отговарят на съответните технически и санитарно-хигиенни изисквания. Следователно, процесните сгради не са били допустими по правилата и нормите, действали към момента на извършването им. По делото безспорно се установява, че процесните сгради се явявяват недопустими и по сега действащия ЗУТ, доколкото съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗУТ постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради. Процесните две сгради са разположени на уличната регулационна линия, без тяхното предназначение да е за гараж, работилница и обект за търговия и услуги. Поради това решаващият извод на административния орган, че не са налице предпоставките на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ за издаване на исканото удостоверение за търпимост на сгради с идентификатор 73122.501.331.1 и 73122.501.331.2 по кадастралната карта на [населено място], е правилен и съответен на приложимите материално-правни норми. Предвид гореизложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на Е. П. П. срещу Заповед 05 от 06.06.2024г. на главен архитект на община Марица, като неоснователна. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на своевременно поисканите и доказани разноски по делото пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция, които са в общ размер от 3740 /три хиляди и седемстотин и четиридесет/ лева, от които адвокатски хонорар по 1500 лева за всяка от двете инстанции, 670 лева депозити за СТЕ и 70 лева държавна такса за образуване на касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,