Решение № 6347 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5674/2014 г.

Решение № 6347 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5674/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 151, ал. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ).

Производството по делото е образувано жалба от "Лико Билд Инвест" АД, ЕИК 201082422, представлявано от Лилия Петкова Георгиева - в качеството й на Изпълнителен директор и от "Съвета на директорите" на "Лико Билд Инвест" АД - като колективен орган срещу Заповед № БНБ-41814 от 26.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", с което на основание чл. 3а, ал. 5 ЗКИ, чл. 9, ал. 3, т. 2 и т. 5 от Наредба № 26 и чл. 151, ал. 1 - 3 ЗКИ, "Лико Билд Инвест" АД, ЕИК 201082422, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост" 1, бул. "Йерусалим", бл. 10, вх. Г, ет. 1, магазин 8 и адрес за кореспонденция: гр. София 1407, ул. "Персеник", бл. 34, вх. В, ет. 6, ап. 56 е заличено от регистъра по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ. Към делото е присъединено адм. дело № 6157/2014 г. по описа на Върховния административен съд, което е образувано по жалба на "Лико Билд Инвест" АД, представлявано от Лилия Петкова Георгиева в качеството й на Изпълнителен директор и от "Съвета на директорите" на дружеството, като колективен орган срещу Заповед № БНБ-41814 от 26.03.2014 г. и Заповед № 43015 от 28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, с която на основание чл. 8, т. 2 и чл. 9 от Наредба № 22 на БНБ дружеството е изключено от информационната система на Централния кредитен регистър.

В жалбите се поддържа, че обжалваните заповеди са необосновани, незаконосъобразни, неправилни и постановени в нарушение на процедурата по тяхното издаване. Излагат се твърдения, че към оспорената Заповед № БНБ-41814 от 26.03.2014 г. на подуправителя на БНБ не са представени доказателства, че Цветан Гунев е подуправител на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", както и че същият притежава права да отнема статут на дружество на банкова институция и да заличи регистрацията му като такава. Същият няма право да издаде оспорения административен акт на посочените в него основания. Излагат се твърдения, че процесната заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК, защото дружеството, чрез своите законни представители не е получило писмо изх. № 30835 от 14.02.2014 г. на БНБ за запознаване с документите по административната преписка и за изразяване на становище. Не им е известно лицето, което БНБ твърди, че е получило писмото за дружеството. Поради изложеното дружеството е било лишено от правото му на своевременна и адекватна защита в откритото производство по заличаването му. Административният орган неправилно е приел, че дружеството е престанало да отговаря на изискванията на чл. 3а, ал. 1, т. 3 ЗКИ след смъртта на Косю Джагаров. Той е бил член на Съвета на директорите и Изпълнителен директор. Всички членове на Съвета на директорите, като колективен орган, на когото по ТЗ и Устава е възложено управлението и представителството на дружеството, по смисъла на чл. 238 ТЗ, във връзка с чл. 3а, ал. 1, т. 3, отговарят на изискванията и имат необходимата квалификация, професионален опит и репутация. Административният орган неправилно е приел, че след смъртта на Косю Джагаров дружеството няма орган за управление и представителство и дружеството в лицето и с правата на останалите членове на Съвета на директорите е престанало да бъде представлявано и да отговаря на изискванията на ЗКИ. Административният орган неправилно е приел, че тъй като представените от името на дружеството тримесечни отчети не са подписани от лице, което има право да управлява и представлява дружеството, то подадените такива и подписани от членовете на Съвета на директорите, като негов колективен орган не следва да се считат за представени и оформени надлежно, което административният орган е приел, че е нарушение на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 26, както и че подадената от членовете на Съвета на директорите, като колективен орган информация по чл. 10 от Наредба № 22 не следва да се счита за подадена по същите причини, поради което достъпът на дружеството до Централния кредитен регистър за извършване на справки по кредитната задлъжнялост на клиентите на дружеството е преустановен. БНБ неправилно е приел, че Съветът на директорите, в качеството му на колективен орган и управление като Съвет на директорите няма представителни права по отношение на дружеството за подаване и подписване на горепосочените документи и справки. БНБ е уведомена надлежно за смъртта на изпълнителния директор. Ако се приеме, че след смъртта на изпълнителния директор, дружеството в лицето на останалите му членове на Съвета на директорите, няма представителни права, то следва да се приеме, че уведомяването за започване на производството по заличаване на дружеството и обжалваната заповед не са връчени надлежно на дружеството и към настоящия момент, поради което е опорочена цялата административна процедура и спорната заповед е недействителна. Подадената от името и за сметка на дружеството текуща информация по чл. 10 от Наредба № 22 на БНБ за Централния кредитен регистър, подписана и подадена от Съвета на директорите, като колективен орган на управление на дружеството е редовно подадена. Правата и задълженията на Съвета на директорите да представляват и да взимат валидни за дружеството решения произтичат от разпоредбите на чл. 27, ал. 1, чл. 30 и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Устава и чл. 237, ал. 1 и ал. 2 и чл. 238 ТЗ, както и от факта, че общото събрание на акционерите не е взело решение за избор на нов член на Съвета на директорите. По отношение на Заповед № БНБ-43015 от 28.03.2014 г., излагат доводи, че същата е издадена от лице, което няма законно право и правомощия да издаде спорната заповед, поради което я оспорват като недействителна. В съдебно заседание излагат твърдения, че становището на административния орган, че Лилия Георгиева не е била активно легитимирана да представлява дружеството е незаконосъобразно. Правата на изпълнителния директор възникват от датата на решението на Съвета на директорите за неговия избор, а решението на Съвета на директорите е от 03.04.2014 г., от който момент възникват представителните права на Лилия Георгиева, като изпълнителен директор. Търговският регистър е отказал да впише посоченото решение, но съдът е отменил отказа, защото е приел, че решението е законно. Искат обжалваните заповеди да бъдат отменени.

Ответникът - подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", чрез представляващите го в съдебно заседание юрисконсулт Драгинова е взел становище за недопустимост на жалбите. Към датата на подаване на жалбите срещу оспорените заповеди, Лилия Георгиева не е била активно легитимирана да представлява дружеството. Съгласно вписванията, извършени в търговския регистър по партидата на "Лико Билд Инвест" АД, негов законен представител до 09.09.2014 г. е изпълнителният директор Косю Джагаров. На основание чл. 231, ал. 4 и чл. 235 ТЗ решенията за избор и освобождаване на членове на съветите на АД, овластяването и неговото оттегляне имат действие след вписването им в Търговския регистър, съгласно чл. 7 от Закона за търговския регистър, вписването има действие занапред. В случай, че жалбите се разгледат по същество, ги намира за неоснователни по подробно изложени съображения в представените писмени бележки. Претендира разноски.

Жалбите са подадени в срока по чл. 149 АПК. Разгледани по същество, са допустими.

Със Заповед № БНБ-41814 от 26.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", с което на основание чл. 3а, ал. 5 ЗКИ, чл. 9, ал. 3, т. 2 и т. 5 от Наредба № 26 и чл. 151, ал. 1 - 3 ЗКИ, "Лико билд инвест" АД, ЕИК 201082422, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост" 1, бул. "Йерусалим", бл. 10, вх. Г, ет. 1, магазин 8 и адрес за кореспонденция: гр. София 1407, ул. "Персеник", бл. 34, вх. В, ет. 6, ап. 56 е заличено от регистъра по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ.

Със Заповед № БНБ-43015 от 28.03.2014 г., издадена от Калин Христов - подуправител на БНБ, е наредено да бъде изключена "Лико Билд Инвест" АД, ЕИК 201082422, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Младост" - 1, бул. "Йерусалим", бл. 10, вх. Г, ет. 1, магазин 8 от информационната система на Централния кредитен регистър, считано от 31.03.2014 г.; дружеството е задължено да преустанови подаването на информация към Централния кредитен регистър, считано от 31.03.2014 г. и контролът по изпълнение на заповедта е възложен на Силвия Дулевска - началник-отдел "Централен кредитен регистър".

Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, счита, че жалбите са подадени от надлежна страна при наличие на правен интерес от обжалване, поради което са допустими за разглеждане. Принципно правилно е становището на ответника по жалбата, че съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 4 от Търговския закон, решенията за избор и освобождаване на изпълнителен директор на АД, пораждат действие след вписването им в Търговския регистър. Едва тогава лицето придобива или престава да притежава качеството "изпълнителен директор". Правилото е императивно (задължително) и не може да бъде игнорирано. Съгласно общото правило, създадено с чл. 4а от Гражданския процесуален кодекс до отмяната й с ДВ, бр. 38/2006 г., което е възпроизведено и в чл. 7, ал. 2 от Закона за търговския регистър (ЗТР), на вписването в търговския регистър поначало е придадено декларативно действие и изключение от него се проявява само по изрична повеля на закона. Това от своя страна означава, че в изчерпателно предвидените от законодателя случаи, в които се включва и чл. 231, ал. 4 от ТЗ, вписването има конститутивен ефект. Последното означава, че вписването се явява елемент от правопораждащия фактически състав - условие за настъпване на целената правна промяна. Жалбите срещу гореописаните заповеди са подадени на 14.04.2014 г. и на 30.04.2014 г. Към тази дата съгласно вписванията в търговския регистър представляващ дружеството-жалбоподател е Косю Джагаров. Новият представляващ дружеството Лилия Георгиева е вписана в Търговския регистър на 09.09.2014 г. Същата обаче изрично поддържа от името на дружеството подадените жалби срещу процесните заповеди, което санира нередовността по тяхното подаване. От материалите по делото е видно, че във връзка с оставянето на оспорването без движение до отстраняване на констатираните нередовности жалбоподателят е изпълнил точно дадените му от съда указания, включително това да уточни кое лице и в какво качество е подписало жалбата, поради което в случая не е налице хипотезата на чл. 158, ал. 3 АПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че констатираната от съда нередовност по първоначално подадените жалби е отстранена в срок.

Обжалваните заповеди са издадени от компетентен орган в кръга на неговите пълномощия, при спазване на административнопроизводствените правила, в предвидената законова форма и съдържат всички законоустановени реквизити. Съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗКИ индивидуалните административни актове по чл. 3а, ал. 5 /в приложимата редакция/ се издават от подуправителя на БНБ. Заповед № БНБ-41814 от 26.03.2014 г. е издадена от Цветан Гунев, който с решение на Народното събрание от 12.06.2013 г. /ДВ, бр. 52 от 14.06.2013 г./ е избран за подуправител на БНБ, ръководител на управление "Банков надзор", за мандат от 6 години, започващ на 16.06.2013 г. Ето защо възражението за нищожност на тази заповед е неоснователно. В процесния случай е налице компетентност на органа съгласно нормата на чл. 151, ал. 1 от ЗКИ, както и подробна мотивираност на обжалваните заповеди съгласно нормата на чл. 151, ал. 2 от ЗКИ, поради което е спазена и изискуемата форма. Ето защо не са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

В съответствие с чл. 26, ал. 1 от АПК, административният орган е уведомил жалбоподателя за започналото производство и същият не се е възползвал от правото си на възражение. Писмото е получено на адреса на дружеството от лицето Станимирова, видно от приложената обратна разписка на л. 84 от делото. Настоящата инстанция счита, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като няма доказателства, че лицето, получило уведомлението, не е служител на дружеството, нито същото да е отказало получаването му. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила. Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда.

Настоящата инстанция намира за безспорно установено нарушението на специалния закон, а именно изискването към датата на издаване на процесните заповеди управляващите и представляващите дружеството лица да притежават необходимите квалификация, професионален опит и репутация. Няма спор между страните, че по отношение починалия изпълнителен директор на дружеството Косьо Джагаров тези обстоятелства са били налице. Няма данни по делото обаче за наличието им както към датата на издаването на процесните заповеди, така и към настоящия момент, по отношение вписаната в търговския регистър на 09.09.2014 г. представляваща Лилия Георгиева. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредба № 26/23.04.2009 г. за финансовите институции лицата, които управляват и представляват заявителя, прилагат към заявлението следните данни и документи:

1. имена и лични данни по документ за самоличност, националност, постоянен и настоящ адрес;

1. попълнен въпросник - декларация за квалификация, професионален опит и репутация по образец на БНБ;

1. свидетелство за съдимост или друг аналогичен документ в случай, че физическото лице не е български гражданин;

1. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) заверен препис от диплома за завършено висше образование;

1. декларация, удостоверяваща спазването на изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 4 - 6;

1. удостоверение за липса на данъчни и осигурителни задължения.

Доказателство за подадено заявление до БНБ с приложени към него горецитираните документи по делото не са представени. От доказателствата по делото се установява, а и не се спори по делото, че не е изпълнена и процедурата по чл. 10 от същата наредба относно настъпилата промяна по отношение представляващия дружеството, както и да е налице одобрение от БНБ на актуализираната информация.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВАС приема, че е налице основанието на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Наредба № 26 за финансовите институции, поради което обжалваните заповеди са законосъобразно издадени.

Налице е и основанието на чл. 9, ал. 3, т. 5 от същата Наредба. Доказано е и неизпълнението от страна на жалбоподателя на задължението по чл. 10 от Наредба № 22 на БНБ да подава към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-то число на месеца, следващ отчетния, в електронен вид отчети за текущото състояние на всички активни кредити на своите клиенти. Неизпълнението на това задължение е видно от многобройните писма на дружеството до БНБ, от които е видно и дългия период за неизпълнение на това задължение - повече от година.

Налице са доказателства, че дружеството е представило изискуемите тримесечни финансови отчети на дружеството към 30.09.2013 г. и към 31.12.2013 г. Съдът счита, че дори и да не са подписани от изпълнителния директор на дружеството, същото е изпълнило законовото си задължение, поради което не е налице неизпълнение на задължението по чл. 15, ал. 1 от Наредба № 26/2009 за финансовите институции. Въпреки това, обжалваната Заповед № № БНБ-41814 от 26.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", се явява законосъобразна на предните две основания. По отношение втората обжалвана Заповед № 43015 от 28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ също са налице основанията за издаването й. Същата е издадена в условията на обвързана компетентност при наличие на императивното основание, посочено в чл. 8, т. 2 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър и съгласно чл. 9 от същата Наредба.

Ето защо обжалваните актове са законосъобразни, а жалбите срещу тях са неоснователни и следва да се отхвърлят. Въпреки направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където не е определен размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по ЗКИ, разноски не се присъждат.

При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 151, ал. 3 от Закон за кредитните институции, Върховният административен съд - състав на осмо отделение,