Решение № 10170 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5353/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. М., гражданин на Сирия, против Решение 3408 от 08.04.2025 г., постановено по адм. дело 522 по описа на Административния съд Хасково за 2025 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на М. (собствено име) М. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на Сирия, роден на [дата], срещу Решение 1785 от 18.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът се оплаква, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, навеждайки наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът Председателят на ДАБ, с адрес в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба, като неоснователна и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане, но по същество е неоснователна. По делото е установена следната фактическа обстановка: След нелегалното му влизане от Турция на територията на Република България на 27.09.2024 г. (л. 50 от първоинстанционното дело), М. А. М. подал молба за предоставяне на международна закрила, вх. 4205/10.10.2024 г. по описа на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) на ДАБ Харманли, рег. УП 35127/10.10.2024 г. по описа на ДАБ л. 67, пак там. Лицето било без документи за самоличност, поради което данните му са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ л. 44, пак там. В хода на административното производство чужденецът представил документ за самоличност лична карта [номер], издадена на 05.04.2012 г. (превод на л. 25, пак там). Въз основа на данните в административната преписка (Регистрационен лист на л. 65 и л. 66, пак там), съдът е установил, че кандидатът е от мъжки пол, роден е на [дата] в [населено място], Област Хасака, има етническа принадлежност [заличен текст], със средно образование, женен, общ работник, изповядва [заличен текст] религия (направление: [заличен текст]). Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред. Административният орган, чрез началник-отдел в РПЦ на ДАБ Харманли, на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, изискал становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) (писмо, изх. рег. УП 35127/14.10.2024 г. л. 40 от първоинстанционното дело) по молбата на сирийския гражданин. В отговор, директорът на специализирана дирекция М ДАНС уведомил (писмо, изх. рег. М-253 от 08.01.2025 г. л. 37, пак там), че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на чужденеца в Република България, ако същият отговаря на условията по ЗУБ. Установено е, че с търсещия закрила е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол, рег. УП 35127/28.01.2025 г. л. 26-31 от първоинстанционното дело. На 18.02.2025 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение 1785, връчено на чуждия гражданин на 04.03.2025 година. Въз основа на така установената фактическа обстановка, Административният съд Хасково е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Отхвърлил е жалбата на сирийския гражданин, преценявайки за обоснован извода на административния орган, за липсата по казуса на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Приел е, че съобразно изложените обстоятелства в хода на проведеното с жалбоподателя интервю, не се установява спрямо него да е осъществено някое от действията на преследване, визирани в чл. 8, ал. 5 ЗУБ, релевантно за предоставянето на бежански статут. Счел е, че лицето не е заявило и конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. На следващо място съдът е преценил, като обосновано на данните по делото, становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на А. на хуманитарен статут. Мотивирал се е, че чужденецът не твърди наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от с.з. Анализирайки данните за политическата и икономическа обстановка в Сирия, съдържащи се в изготвената в хода на административното производство от дирекция Международна дейност при ДАБ справка (от л. 17 до л. 22 от първоинстанционното дело), е преценил, че сигурността в държавата по произход на А. е претърпяла изменение след издаването на оспорения акт, като е съобразил и новините от българския и чуждестранния медиен поток. Съдът е формирал извод, че спрямо кандидата за международна закрила не са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилното лице, поради безогледно насилие, в резултат на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението като правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на Административния съд Хасково нарушения на материалния и процесуалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на сирийския гражданин на бежански статут поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Видно от проведеното с чужденеца интервю е, че лицето не е членувало в политически партии и организации, в религиозни общности или секти, не е имало проблеми в страната му по произход поради етническата или религиозната си принадлежност, не е арестуван или осъждан. Не твърди да е имал контакти с представители на групировки. Уточнява, че не е отбил задължителната военна служба в редовната армия, но е получил през 2014 г. призовка за влизане в редовната армия . На въпроса защо е напуснал родината си, заявява, че там няма бъдеще (л. 4 от Протокол от проведено интервю, рег. УП 35127/28.01.2025 г. / л. 29 от първоинстанционното дело) и че се опасява, че ако бъде върнат, ще го вземат в казармата. На въпроса защо е подал молба за закрила в Република България отговаря, че страната ни е сигурна, мирна и стабилна...Виждам тук бъдеще за мен и семейството ми. (л. 6 от протокола/ л. 31 от първоинстанционното дело). Така изявеното от търсещия убежище принципно желание да живее спокойно и да осигури бъдеще на себе си и семейството си, настоящият състав на касационната инстанция преценява като равнозначно на търсенето на по-добри условия за живот, което обаче не предпоставя предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Спрямо А. не е налице и преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, доколкото липсват данни сирийският гражданин да е наказателно преследван или да са му налагани наказания от режима на Башар Асад, действащ на територията на Сирия към датата на напускането й, заради негов отказ да бъде отбита военна служба, в случай на военни действия. Твърдяната призовка, доказателства за съществуването на която не се съдържат в кориците на първоинстанционното дело, дори да е действително получена, е от 2014 г. и е заради казармата , като лицето не твърди при проведеното с него в хода на административното производство интервю, да е търсен от армията за присъединяване към редиците й заради вътрешния въоръжен конфликт. Съгласно критериите за определяне на статут на бежанец, установени в Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации (ООН) за бежанците, по-конкретно т. 168 от раздел B на Глава V от Наръчника, едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. В допълнение следва да се прави разлика между термините мобилизация и отбиване на редовна военна служба. Страхът на лицето, че ще го вземат в казармата не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ, защото законодателят в ал. 5, т. 5 от тази норма е квалифицирал като действие на преследване само наказателното преследване или наказанието при отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 3 ЗУБ. Не се установява от доказателствата по делото жалбоподателят да е бил преследван от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, за да бъде принуждаван да воюва, нито има данни за провеждана, към конкретния момент мащабна военна мобилизация на територията на Сирия. Отделно от изложеното и доколкото обществено-политическата обстановка и ситуацията на сигурност в държавата по произход на кандидата за закрила е претърпяла изменение, след като той я е напуснал и към датата на издаване на оспорения индивидуален административен акт, следва да се отчитат данните от Справка, вх. МД-02-160/14.03.2025 г. (л. 97-98 от първоинстанционното дело), съгласно която коалицията, ръководена от групировката Хаят Тахрир ал Шам (HTS), начело на новото временно правителство в Сирия след падането на режима на Башар Асад, е обявила през декември 2014 г. в приложението Telegram обща амнистия за всички военнослужещи, наборници и резервисти в Сирия. По изложените съображения правилен е решаващият извод на Административния съд Хасково, че Решение 1785/18.02.2025 г. на Председателя на ДАБ е законосъобразно в частта му, в която на първоинстанционния и касационен жалбоподател е отказано предоставянето на бежански статут. Правилно е решението на административния съд ив останалата част. Обосновано е прието от съда, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като А. не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в държавата му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспорения акт и в тази част. Обосновани на данните по делото са изводите на съда, че при издаването на оспорения индивидуален административен акт, компетентният орган е обсъдил подробно ситуацията в държавата по произход на търсещия закрила и е достигнал до правилното заключение, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не съществува реална опасност сирийският гражданин да понесе тежки заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, ако се завърне в родината си, тъй като от изготвената в хода на административното производство Справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия (л. 17-22 от първоинстанционното дело) се установява безпротиворечиво, че към датата на издаване на спорния акт, на територията на сирийската страна липсва вътрешен въоръжен конфликт, придружен от безогледно насилие. Съобразно тълкуването на понятието въоръжен вътрешен конфликт в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) (Решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie) и Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело C-285/12 (Aboubacar Diakité срещу Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides)), съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не е достатъчно условие за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо достигането на такива високи нива на безогледно насилие, в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца на територията на конфликта, в качеството му цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или на съда е предоставена преценката, както за степента на безогледно насилие, в резултат на въоръжения конфликт, отчитайки последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход на кандидата за международна закрила, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, ако същото бъде върнато там. В случая преценката, както от административния орган, така и от съда е обоснована и правилна. Видно от данните, обективирани в Справка, изх. рег. МД-02-00/29.01.2025 г., изготвена от дирекция Международна дейност при ДАБ, през ноември 2024 г. ислямската групировка Хаят Тахрир ал Шам започва, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции, голяма офанзива в Северозападна Сирия, а в началото на декември същата година пада режимът на президента Башар Асад и на власт идва ново, временно сирийско правителство. Налице е промяна в положителна насока на ситуацията със сигурността в държавата по произход на чужденеца, въпреки наличието на въоръжени сблъсъци на отделни места. Организацията на обединените нации и нейните партньори са започнали възстановяването на ключови съоръжения, като болници и пътища. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), считано от 08.12.2024 г. до 02.01.2025 г., 115 000 сирийци са се завърнали обратно в Сирия. От септември 2024 г. до края на януари 2025 г. повече от 500 000 сирийски бежанци са се завърнали в Сирия, 200 000 от които след падането на режима на Башар Асад. В допълнение близо 600 000 души, които до този момент са разселени в Сирия, се завръщат по домовете си. Данните за новата политическа реалност в Сирия не се опровергават от справката за актуалната обществено-политическа обстановка в страната, представена от ответния административен орган в хода на касационното производство от л. 21 до л. 23 от касационното дело. Съгласно същата, на 13.03.2025 г. временният сирийски президент А. ал Шараа подписва конституционна декларация, очертаваща петгодишен преходен период. Декларацията гарантира независимостта на съдебната власт, свободата на изразяване и медиите, както и политическите, образователните и трудовите права на жените. Сформираното преходно правителство е съставено от 23-ма министри от различен етнически и религиозен произход, а на поста министър на социалните въпроси и труда е назначена жена. Считано от 08.12.2024 г. до 26.06.2025 г., по данни на Работната група за вътрешно разселените лица, 1 513 861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си в Сирия. Върховният комисариат на ООН за бежанците улеснява, чрез транспортна помощ, доброволното и безопасно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони. При тези данни, административният съд правилно е възприел извода на компетентния административен орган, за липсата на сериозни основания да се смята, че, ако А. бъде върнат в държавата му по произход, той би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му. В този смисъл неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение въз основа на непълен анализ на изготвените от ответния административен орган справки, които не отразяват в пълнота положението на живеещите в Сирия предвид динамично развиващата се ситуация в страната след декември 2024 г. По изложените съображения, касационната инстанция преценява като правилно решението на административния съд и в частта, в която е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу Решение 1785 от 18.02.2025 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на А. е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия