Решение № 995 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2177/2018 г.

Решение № 995 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2177/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на прокурор от Районна прокуратура - Велико Търново против решение № 527/12.01.2018 г. по адм. дело № 882/2017 г. на Административен съд- Велико Търново, с което е отхвърлен протест на същия орган с искане за обявяване за нищожна заповед № РД-22-438/22.02.2016 г. на кмета на община Велико Търново. Подателят на касационния протест поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който протестираната заповед да бъде обявена за нищожна. Ответникът – кметът на община Велико Търново оспорва касационна протест. Моли решенето на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. Станев също оспорва касационния протест и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационния протест. Като взе предвид изложеното в касационния протест и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустим. Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен. Решението на Административен съд – Велико Търново е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд – Велико Търново приема, че оспорената заповед на кмета на община Велико Търново, с която на Н. Станев, ответник в касационното производство, е учредено възмездно право на пристрояване върху 7,25 кв. м. за разширение на гараж № 2 и на югозападен склад, представляващи един самостоятелен обект с идентификатор 10447.506.228. 8. 3, негова собственост, в съществуваща жилищна сграда с идентификатор10447.506.228. 8 по кадастралната карта на гр. Велико Търново, разположена в урегулиран поземлен имот (УПИ) I – 154 в кв. 150, частна общинска собственост по плана на гр. Велико Търново, е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон, поради което не е налице порок на административния акт, водещ до липса на волеизявление. Освен това оспорената заповед не е отправена до несъществуващ адресат, няма невъзможен предмет и е издадена на предвидено в закона правно основание (чл. 38, ал. 2 Закона за общинската собственост (ЗОС), поради което не е нищожна. Доводите в протеста, че процедурата по издаване на заповедта, както и материалният закон са съществено нарушени до степен на нищожност, тъй като административният акт е постановен в противоречие с изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗОС - без предварително решение на общинския свет, са неоснователни. Административният съд правилно приема, че учредяването на право на пристрояване към самостоятелен обект, собственост на приобретателя, построен в имот частна общинска собственост, следва да се извърши по реда, предвиден в чл. 38, ал. 2 ЗОС. Цитираната разпоредба е изключение от общия принцип и предвижда, че право на пристрояване или надстрояване върху сграда в имот частна общинска собственост се учредява без търг и конкурс от кмета на общината в полза на собственика на сградата, по реда, предвиден в наредбата по чл. 8, ал. 2 от закона. В конкретната хипотеза изброените в текста чл. 38, ал. 2 ЗОС предпоставки са изпълнени. Спазен е и редът, предвиден в чл. 58 а, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Велико Търново. Според цитираните текстове право на надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради, изградени върху общинска земя, без обособяване на самостоятелен обект, се учредява на собствениците на сгради етажна собственост, на техни сдружения без търг или конкурс и без решение на Общинския съвет, по пазарни цени, със заповед на Кмета на общината и договор. Следователно в случая правилно първоинстанционният съд приема, че решение на общинския съвет не е необходимо и фактическият състав за учредяване право на пристрояване е изпълнен. Това мотивира и крайното заключение, че оспорената заповед на кмета на община Велико Търново е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и не е нищожна. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените от подателя на касационния протест основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е поставен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че в касационното производство кметът на община Велико Търново е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на община Велико Търново сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, а на ответника Н. Станев съобразно направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция – разноски в размер на 400.00 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,