Решение № 6631 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 804/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Василева, против решение 8429 от 31.10.2024 г. постановено по административно дело 1101/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е: 1) отменена по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария (УМБАЛ Дева Мария) ЕООД, ЕИК: 200800019, писмена покана РД-25-5566/18.06.2024 г., издадена от директора на РЗОК - Бургас, в частта относно констатациите и сумите по протокол за неоснователно получени суми 594/14.05.2024 г., съгласно посочената в писмената покана обща сума 2110 лв. 2) осъдил НЗОК София да заплати на УМБАЛ Дева Мария ЕООД 50 лв. разноски по делото. По съображения за неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се остави в сила писмената покана, за чиято законосъобразност навежда доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът УМБАЛ Дева Мария ЕООД, действащ чрез пълномощника адвокат Кокаларова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено. Възвежда и претенция да му се присъдят съдебните разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С частта от процесната писмена покана, чиято законосъобразност е била предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, директорът на РЗОК Бургас на основание чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) в частта по констатациите в протокол за неоснователно получени суми 594/14.05.2024 г. и издадения протокол за тематична проверка от същата дата, е задължил УМБАЛ Дева Мария ЕООД да възстанови в бюджета на Касата като неоснователно получени заплатените й суми (общо 2110 лв.) за четири медицински изделия (МИ), вложени при лечението на двама пациенти, заради неправилно отчитане. Посочил е, че доставчик на МИ е по фактура е Дева Фарма ЕООД, а като такъв е отчетен търговецът на едро Благи ООД. Това разминаване е възприето от органа като липса на условието за плащане по чл. 390, ал. 2, т. 3 от НРДМД 2023-2025 г. За да уважи сезиралата го жалба срещу писмената покана в посочената част първоинстанционният съд е приел, че органът е приложил неправилно материалния закон относно двата случая по оспорената част от поканата. Акцентирал е върху това, че съгласно чл. 387, ал. 3 от НРДМД медицинските изделия от списъка по чл. 30а от Закона за медицинските изделия (ЗМИ), се разделят на две групи, които създават два относително самостоятелни режима за заплащането им, като органът не е формирал изводи в тази насока, което е обусловило като последица неправилно позоваване на неотносими материални норми. По тези съображения решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност по смисъла на чл. 143, ал. 4 от АПК на писмената покана в оспорената и пред него част, поради което я е отменил в тази част, като съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Постановеният съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило отмяната му поради наличие на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а доводите на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени. В хода на производството пред Административен съд Бургас (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея индивидуален административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на поканата. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната писмена покана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред ВАС. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на Административен съд - Бургас. При установените в първоинстанционното съдебноадминистративно производство правнозначими факти процесната писмена покана правилно е била отменена в оспорената й част, и като акцесорна последица от това коректно са присъдени в полза на първоначалния жалбоподател понесените от него разноски за заплащане на държавна такса. За пълнота следва да се посочи, че доводите в касационната жалба по отношение на неправилното посочване в отчетната форма на името на доставчика на медицинските изделия, не са от естество да обусловят различен резултат. Това е така, защото от съществено значение за изхода на спора е безспорно установеното от Бургаския административен съд, че органът не е изложил в писмената покана конкретни съображения относно медицинските изделия от коя група в списъка те попадат, и при уредени два относително самостоятелни режима на заплащането им, това е довело до позоваване на неотносима към казуса разпоредба. С оглед изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и законосъобразност на писмената покана и в отменената й от съда част, не може да бъде кредитирана. По тези съображения решението следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма как да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а ответникът по касация, за когото изходът от спора е позитивен, ако и да е претендирал присъждане на разноски, такива не му се следват, защо няма данни за извършването им в производството пред касационната инстанция (за първоинстанционното производство са му присъдени). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо и изреч. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение