Решение № 5565 от 22.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3674/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Г. Иванова. Жалбата е против решение № 1732 от 11.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1661/2025 г. на Административен съд – Варна. С него по жалба на С. Д. И. е отменена заповед № 1892/16.06.2025г. на кмета на община Варна, с която е отказано да бъде извършена административната услуга, поискана със заявление рег. № АУ112529ВН/12.11.2024г. и е върната административната преписка на кмета на Община Варна със задължението в 7-дневен срок от получаването на преписката с влязлото в сила решение да извърши поисканата със заявление рег. № АУ112529ВН/12.11.2024г. административна услуга по отписване от актовите книги за общинска собственост на ПИ 10135.4501.1012 по КККР на гр.Варна, СО"Ментеше", съгласно дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. С касационната жалба се твърди, че решението на административния съд е недопустимо и неправилно поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл.209, т.2 и т.3 АПК. Прави се искане за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството, алтернативно за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на оспорваната заповед. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция, за което страната представя списък по чл. 80 от ГПК. В писмен отговор срещу подадената касационна жалба ответникът С. Д. И., представлявана от процесуален представител адвокат Д. Петров, поддържа правилност на решението на първата инстанция и моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът Г. А. А. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура – прокурор Машева, в мотивирано заключение излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и следващите от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – Варна е била издадената по заявление на С. Д. И. заповед № 1892/16.06.2025г. на кмета на община Варна. С нея е отказано да бъде извършена административната услуга, поискана със заявление рег.№ АУ112529ВН/12.11.2024г. за отписване от актовите книги за общинска собственост на недвижим имот ПИ с идентификатор 10135.4501.1012 по КККР на гр. Варна, СО „Ментеше“, с площ 5540 кв. м. С решението по делото административният съд е отменил оспорения административен акт и е върнал административната преписка на кмета на община Варна, за да извърши поисканата със заявление рег. № АУ112529ВН/12.11.2024г. административна услуга по отписване от актовите книги за общинска собственост на ПИ 10135.4501.1012 по КККР на гр. Варна, СО „Ментеше“, съгласно дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената заповед представлява годен за оспорване административен акт – изричен отказ на кмета на община Варна да извърши поисканата административна услуга. Приел е, че заповедта е издадена в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, по които е отказано извършване на услугата, предвид изискването за форма в чл. 59, ал. 2 от АПК. С оглед изложеното не са били налице основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК за обявяване на отказа за нищожен, респ. за неговата отмяна. Съдът е приел, че в случая спорът между заявителя и административния орган по релевантните за административното производство въпроси е бил разгледан в рамките на административно дело № 3105/2024 г. по описа на Административен съд – Варна по жалбата на С. Д. И. срещу формиран мълчалив отказ на кмета на община Варна. Този спор е бил разрешен със съдебно решение № 3326 от 25.03.2025 г., влязло в сила на 16.04.2025 г. Посоченото решение било с висока степен на значимост за развитието на спора и постановяване на обжалваното решение № 1732 от 11.02.2026 г. по адм. дело № 1661/2025 г. Съдът е счел, че това е така, защото съгласно влязлото в сила съдебно решение, след връщане на административната преписка, административния орган е дължал произнасяне с акт по искането в заявление с вх. № АУ112529ВН/12.11.2024г. за отписване на имота от актовите книги в указания му срок. При това произнасяне органът следвало да съобрази указанията, които са му дадени по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението. Административният съд е приел за основателни и доказани оплакванията в жалбата срещу заповед № 1892/16.06.2025 г. на Кмета на община Варна, че са налице основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК за отмяна на обжалвания административен акт, тъй като са били налице предвидените в закона предпоставки и не е имало пречки за извършване на поисканата административна услуга. Съдът е извел, че обжалваната пред него заповед съдържа неправилни и незаконосъобразни мотиви, а именно, че заявителката на услугата И. и съсобственика й А. „…не са удостоверили по отношение на Община Варна, че те двете са собственици на процесния имот...“. Аргументирайки този довод, първоинстанционният съд е посочил, че представения като доказателство нотариален акт легитимира посочените в него лица като собственици на процесния имот. Поради това неправилно и незаконосъобразно в заповедта за отказ кметът на община Варна не е зачел официалната му удостоверителна му сила и в несъответствие със съдържанието му e приел, че И. и А. твърдят и претендират, че притежават право на собственост върху имота, което не са удостоверили. В допълнение, установеното по приключилия с решение № 85/ 04.05.2023 г. по в. гр. д. № 100/2023 г. на Апелативен съд – Варна гражданскоправен спор, че община Варна не е собственик на съответната част от имота, било достатъчно, за да се направи извода, че не е налице пречката, предвидена в чл. 64, ал.2 от ЗОС, и били налице предпоставките за отписване на имота от актовите книги за общинската собственост. С оглед на гореизложеното, Административен съд – Варна е заключил, че са били налице предпоставките за деактуване на имота и е възникнало задължение за кмета на общината да извърши тази административна услуга на основание чл. 64 от ЗОС. Обжалваното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция следва да обърне внимание на разпоредбата на чл. 177 от АПК, която регламентира действието на съдебното решение. От фактическа страна, по делото е установено, че във връзка със спора са налице следните влезли в сила съдебни решения: На първо място по отношение уреждането гражданскоправните права между страните е налице решение № 20/09.01.2023 г. по гр. д. № 1261/2022 г. на Окръжен съд – Варна, потвърдено с решение № 85/04.05.2023 г. по в. гр. д. № 100/2023 г. на Апелативен съд – Варна. Тези решения са постановени по предявен от С. Д. И. и Г. А. А. отрицателен установителен иск срещу община Варна и с тях е установено, че община Варна не е собственик на Ѕ ид. част от ПИ с идент. № 10135.4501.1012 по КККР на гр. Варна с площ от 5540 кв.м, в отношенията с всяка от ищците И. и А., без изградените в него постройки, за който имот е издаден АЧОС № 8942/22.04.2016г. Вследствие на тези съдебни решения С. Д. И. е инициирала административно производство по реда на чл. 64, ал. 1 от ЗОС, за да бъде деактуван имотът съгласно разпореденото в рамките на гражданскоправния спор – т.е. да бъде отписан от актовите книги на община Варна. На второ място между страните е налице и влязло в сила съдебно решение № 3326 от 25.03.2025 г. по адм. дело № 3105/2024 г. на Административен съд-Варна. С него съдът е приел, че компетентният административен орган да извърши процедурата по деактуване – кметът на община Варна, неправилно е формирал мълчалив отказ. Затова и административният съд го е отменил и е върнал преписката на кмета на община Варна за ново произнасяне по подаденото заявление, съобразно дадените в съдебното решение указания. В несъответствие с тези указания на съда по тълкуването и прилагането на ЗОС, с които е върната преписката за ново произнасяне, в оспорената в първоинстанционното производство заповед № 1892/16.06.2025г. на кмета на община Варна е направен извод, че все още има неразрешен спор за материално право между заявителя и общината. В административното производство органът е бил длъжен да се съобрази с дадените му указания с решение № 3326 от 25.03.2025 г. по адм. дело № 3105/2024 г. на Административен съд-Варна - по отношение приложението на закона, фактите, от които следват заявените права, и установените нарушения при издаване на административния акт. След връщане на преписката на административния орган той няма възможност да приема нови свои констатации, различни от тези на съда, а за него е задължително да спази указанията. След като актът е отменен от съда, то за органа възниква задължение да издаде законосъобразен акт съобразно дадените му указания. Дори да не е съгласен с мотивите на съда, той следва да спази неговите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК. В настоящия случай е налице влязло в сила съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и е задължително за административния орган. Несъобразяването с него води до наличие на основание за нищожност по чл. 177, ал. 2 от АПК. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т.е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т.е. задължителност, и сила на пресъдено нещо. Именно със сила на пресъдено нещо в първоначалното решение на Административен съд – Варна е прието, че е формиран мълчалив отказ по подаденото заявление на С. Д. И. за отписване от актовите книги за общинска собственост на недвижим имот ПИ с идентификатор 10135.4501.1012 по КККР на гр. Варна, СО „Ментеше“, с площ 5540 кв. м. Както и че този мълчалив отказ е бил неправилен, поради което и е отменен и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените указания. Постановявайки обжалваното в настоящото производство решение № 1732 от 11.02.2026 г., Административен съд – Варна правилно е съобразил указанията, дадени в първото съдебно решение на Административен съд – Варна. Съдът е сторил това именно вследствие на задължителността на предходното влязло в сила съдебно решение. Твърденията за недопустимост на обжалваното решение, изложени от касационния жалбоподател в настоящото производство, не са относими към обжалваното решение. Те биха били относими към първо постановеното решение № 3326 от 25.03.2025 г. по адм. дело № 3105/2024 г. на Административен съд – Варна, което обаче не е обжалвано от кмета на община Варна с касационна жалба. Предвид влязлото в сила решение № 3326 от 25.03.2025 г., същият спор не може да бъде пререшаван в настоящото производство. Именно в това се изразява силата на пресъдено нещо, формирано по това първо съдебно решение. Затова кметът на община Варна незаконосъобразно е издал повторен изричен отказ на същите основания, на които първият път се е въздържал да се произнесе по подаденото заявление. Съобразно изложеното първоинстанционният съд правилно е отменил изричния отказ и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган. Като не е извършил поисканата административна услуга, несъобразявайки се с постановеното във влязлото в сила съдебно решение, а е отказал отписването на имота от актовите книги със заповед № 1892/16.06.2025г., кметът на община Варна е постановил административен акт в противоречие със закона и неговата цел. Затова правилно се явява решението на административния съд, с което е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на административния орган. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно е и искането на касационния ответник С. Д. И. за присъждане на разноски, тъй като не се установява тя да е направила такива по настоящото производство. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,