Решение № 4865 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7855/2011 г.

Решение № 4865 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7855/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Деянов Янев от гр. София чрез адв. Тодорова срещу решение № 1852 от 19.04.2011 г. по адм. дело № 4448/2010 г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 203, т. 3 от АПК. В конкретика излага оплаквания, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 1, и ал. 2, т. 4 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на същата. Решението е и необосновано, тъй като съдът неправилно е тълкувал изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно която с отреждане "За Министерски съвет" е само кв. 269а, който включва имоти с пл. N 10046 и пл. № 4619, а не всички имоти, и съгласно същата в имоти с пл. N 10005 и пл. № 10007 има свободни за застрояване по смисъла на § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ площи. Иска отмяна на решението, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на кмета на Столична община, район "Витоша". Претендира разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответникът - кметът на Столична община, район "Витоша", редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпил отговор по касационната жалба, в която същата се оспорва като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - Людмила Траянова Родина, Румяна Траянова Георгиева, Анжелина Георгиева Янева, Гинка Аспарухова Велева и Костадинка Аспарухова Виденова, редовно призовани, не се явяват и представляват и не ангажират становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че правилно съдът е приел, че след като в случая е реализирано мероприятие по действащия регулационен план, не са налице предпоставките за определяне на имотите като свободни и подлежащи на възстановяване. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение в производство по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Кирил Янев против заповед № РД-09-103 от 19.04.2010 г. на кмета на Район "Витоша" - Столична община, с която е одобрено решение № 4 по протокол № 6 от 19.03.2010 г. на комисията, назначена с негова заповед. С цитираното решение бивши имоти с пл. № 10046, к. л. 566, пл. № 10007, к. л. 566 и пл. № 10005, к. л. 566, по помощния план на кв. Бояна са определени като застроени с оглед реализирано мероприятие. За изясняване на въпроса каква е застроената и незастроената част от имота по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, съдът е допуснал заключение на съдебно-техническа експертиза. От нея е приел за установено, че спрямо актуалния кадастрален план процесните имоти попадат в имот пл. № 219, представляващ парк на резиденция "Бояна". В границите на имот № 10005 с площ от 9351 кв. м. са разположени части от двуетажни масивни сгради, предназначени за жилищни нужни - в северната част, и масивна едноетажна стопанска сграда - в южната му част. В границите на имот № 10007 попада комплекс от жилищни сгради с височини 3, 4 и 5 етажа. Останалата част от имотите представлява затревени площи и паркова растителност, а имот с N 10046 с площ от 1380 кв. м. е зает от паркова растителност. Тези площи са били определени от вещото лице като незастроени, тъй като не били налице строителни дейности по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Съдът по същество е кредитирал фактическите изводи на вещото лице, но не и крайното му заключение, че имотът е свободен. Административен съд София-град е изложил съображения, че процесните имоти попадат в УПИ II от кв. 269а, като отреждането е "За Министерски съвет". Съгласно действащия ОУП на Столична община територията на резиденцията попада в устройствена категория Тзсп-Терени за специални зелени площи, включващи зелени площи със специфичен режим - зоопаркове, ботанически градини, мемориални, етнографски, балнеоложки обекти и др. По изложените съображения решаващият състав е приел, че върху територията на имотите е реализирано мероприятие, представляващо резиденция, която включва представителни сгради, допълващо застрояване и парк, което е пречка площта да се счита за свободна от застрояване. Мотивиран по този начин, съдът е направил извод, че заповедта на кмета на общината, с която е утвърдено решението на техническата служба е законосъобразна. Оспореният съдебен акт е правилен. Съдът е решил спора съобразно данните по административната преписка и изслушаните по делото съдебно-технически експертизи (основна и допълнителна), както и в съответствие с приложимите законови разпоредби. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил липсата на мотиви в заповедта на кмета на Столична община-район "Витоша". Мотивите на процесната заповед се съдържат в решението на техническата служба, в което са изложени мотиви за застрояването в имота. Към заповедта има издадени скици за бившите имоти с пл. № 10046, № 10007 и № 10005, от които се установява, че същите са част от недвижим имот, съставляващ УПИ II, кв. 269а, който е отреден "За Министерски съвет". Както в решението на техническата служба, така и в оспорената заповед, се съдържат съображения, че цялата площ на имотите е застроена с оглед реализирано мероприятие. Неоснователни са и оплакванията на касационния жалбоподател за необоснованост на решението, изразяващо в неправилното възприемане на изслушаните по делото експертизи (основна и допълнителна), в резултат на което съдът в достигнал до невярно заключение, че и трите процесни имота са част от УПИ II, кв. 269а. Според Янев имоти с пл. № 10005 и № 10007 попадат съответно в кв. 341, 341а и 342, за първия, и в кв. 342, кв. 211 и улиците между тях - за втория имот. Тези твърдения обаче не се подкрепят от събраните по делото доказателства, тъй като съгласно действащия застроителен и регулационен план бившите имоти попадат в урбанизирана територия, и са част от недвижим имот, находящ се в гр. София, комплекс "Бояна", м. "Бояна", ул. "Витошко лале" № 16, представляващ именно УПИ II, кв. 269а. Съображения в този смисъл се съдържат и в приетите и неоспорени от страните експертизи, онагледени с приложените към тях комбинирани скици, обратно на твърдението на касационния жалбоподател. Оплакванията в касационната жалба, че в имот с № 10046 не е извършено застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, поради което не следва да се приеме, че е реализирано мероприятие, са несъстоятелни. Същите доводи са били изтъкнати и пред Административен съд София-град, който правилно ги е приел за неоснователни, като е изтъкнал изрично, че в случая е реализирано мероприятие, представляващо резиденция, която включва представителни сгради, допълващо застрояване и парк с цел задоволяване нуждите на Министерски съвет. Върху частта от имотите, която не е застроена, е изпълнено озеленяване - парк, в съответствие с ОУП, с оглед на което не са налице предпоставките за определяне на имотите като свободни и подлежащи на възстановяване. Доводите на касационния жалбоподател, че в случая отреждането "За Министерски съвет" противоречи на действащия ОУП не следва да се разглеждат в настоящото производство и нямат отношение към преценката за законосъобразност на оспорената заповед на кмета на Столична община - район "Витоша". Това е така, тъй като в производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ компетентният административен орган установява единствено факта на застрояване на имота и определя площта му, без да изследва въпроса за законосъобразността на отреждането на терените за Министерски съвет, както и дали то отговаря на изискванията на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ. Решението на съда е мотивирано в съответствие с безспорно установените данни, въз основа на които е приложен и материалният закон. Наред с изложените от първата инстанция съображения относно законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт и във връзка с оплакванията в касационната жалба, следва да се отбележи, че след като процесният имот е част от комплекс "Бояна" - стратегически обект от значение за националната сигурност съгласно раздел VIII Сектор "Държавно управление", т. 2.4 от списъка - приложение към ПМС № 181/20.07.2009 г., приложими в случая са чл. 24, ал. 5 и ал. 6 ЗСПЗЗ, според които земите по ал. 2, 3 и 4 са държавна собственост и могат да се ползват само за целите, за които са предоставени, а собствениците на тези имоти се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Другояче казано, включването на имота в комплекс "Бояна", респективно определянето му като земя, собственост на държавата по смисъла на ал. 3 на чл. 24 ЗСПЗЗ - предоставена на Министерски съвет за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, съставлява пречка за възстановяването му независимо дали е застроен, поради наличието на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което предпоставя обезщетяване на бившите собственици. Съобразяването на посоченото обстоятелство несъмнено е от компетентността на ОСЗГ, в качеството й на орган, компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на имот при условията на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, но отразяването му в оспорената заповед, обективираща факти с правно значение във връзка със същото реституционно производство, не съставлява основание за отмяната й като незаконосъобразна. Тъй като не са налице сочените касационни основания за отмяна и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на кмета на Столична община, на основание чл. 143, вр. с чл. 228 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Kирил Деянов Янев от гр. София следва да бъде осъден на заплати на Столична община разноски по делото в размер на 150 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,