Решение № 7300 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12034/2024 г.

ВАСТрето отделение03.07.2025 г.докладчик Любка Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ изцяло Решение 1284 от 24.10.2024 г., постановено по адм. дело 175/2024 г. по описа на Административния съд София-област.

ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново произнасяне.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. П. Б., чрез адв. Белелиева от САК, срещу Решение 1284/24.10.2024 г., постановено по адм. дело 175/2024 г. по описа на Административен съд София-област (АССО), с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетение на причинени имуществени и неимуществени вреди.

Касационният жалбоподател твърди, че решението е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за които са изложени съображения в жалбата. Претендира се отмяната му, както и направените по делото разноски.

Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) гр. София, чрез юрк. Иванова оспорва на жалбата и счита решението за правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд София-област е образувано по искова молба на А. П. Б. от град Плевен против ОД на МВР София, с която на основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е претендирал да му бъде присъдено обезщетение в размер на 2148 лева, представляващо претърпени от ищеца имуществени вреди и обезщетение в размер на 3000 лева, представляващо претърпени от ищеца неимуществени вреди поради извършена незаконосъобразна проверка по реда на Наредба 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози за спазване на правилото на чл. 5 от Закона за движението по пътищата.

С обжалваното съдебно решение, административният съд е отхвърлил изцяло предявения иск.

Решаващият съд за да достигне до този резултат е приел, че на 25.07.2022г. в района на 42 км. тунел Ечемишка", община Ботевград, А. П. Б. е бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ Ботевград. Като водач е предоставил валидно Свидетелство за управление на МПС [номер] до 09.12.2030 г. и КТ NQ [номер]. Първоначално е бил изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 , който отчел отрицателен резултат. След което, полицейските служители заявили, че следва да бъде направена проба за наркотици с техническо средство Дрегер Другтест 5000 с фабр. ARPK-0002, с пореден номер на пробата -043, който е отчел положителен резултат на наркотично вещество бензодиазепин . Съставен бил Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и АУАН, серия 674881 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 пр.2 от ЗДвП - управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В допълнение било иззето СУМПС [номер] с контролен талон и бил издаден талон за медицинско изследване 12324, с осем броя стикери. Всичко това се е случило без да са вписани причини за извършването на проверката.

Служителите съпроводили водача до ФСМП- Ботевград, където същият доброволно е дал проба и медицинско лице е съставило Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и дал кръвна проба и урина за изследване. Водачът Б., от своя страна, е направил в две независими лаборатории още два теста - СМДЛ Рамус- гр.Плевен и ДКЦ Токуда- гр. София, като резултатите и от двете лаборатории са били отрицателни не само за бензодиазепини, но и за още 11 бр. различни наркотични вещества. На ищеца /и настоящ касатор/ е образувано и досъдебно производство 224/2022 г. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК

Три месеца по - късно, видно от заключението по химикотоксикологичната експертиза, резултатът на А. Б. за употреба на наркотични вещества е бил отрицателен. Във връзка с това, е издадено Постановление от 24.10.2022 г. по преписка 971/2022 г. по описа на РП - Ботевград, за прекратяване на досъдебното производство.

Административен съд София-област от правна гледна точка е приел, че от събраните доказателства извършената проверка била законосъобразна и не са налице незаконосъобразни действия от страна на служителите на МВР, които да са предпоставка за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до липса на достатъчно доказателства и необоснованост при формиране на извод за отхвърляне на исковете.

Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1.административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

При разглеждане на делото нито първоначално, нито впоследствие съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и не е указал своевременно за кои от твърдените обстоятелства в исковата молба и в отговора на исковата молба страните следва да представят доказателства. Това представлява нарушение на чл. 170, ал. 3 АПК. То е съществено, защото представлява нарушение на два от основните принципи в АПК този за служебното начало по чл. 9, ал. 3, който води от своя страна до нарушаване на принципа на истинността по чл. 7 АПК. Като не е извършил дължимите процесуални действия /да разпредели и укаже доказателствената тежест на страните/, делото е останало непопълнено с доказателства по основните въпроси особено по въпроса за законосъобразността на действията по извършване на проверката.

Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон в обжалваното решение също са основателни. Неправилен е изводът на административния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като делото е останало непопълнено с доказателства, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение.

Необоснован е извода в обжалваното решение за неустановеност на твърдените вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на ответника, в резултат на спиране за проверка без основателна причина, както и за основателни съмнения за употреба на алкохол и/или наркотични вещества.

При липсата на достатъчно доказателства съдът е приел, че не се установяват незаконосъобразни действия на служители от дирекцията от страна на длъжностни лица от администрацията на ответника при проверката на 25.07.2022 г. в района на 42 км. при тунел Ечемишка .

Не може да се докаже по безспорен начин, че служителите на ОД на МВР са извършили проверка на МПС, управлявано от Б. като са имали основание за неговото спиране. Съдът не е взел предвид разпоредбата на чл.58 от Инструкция 8121з-749 от 20.10.2004 г. за реда и организациите за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Тази норма предвижда кога полицейският служител може да спре водач за проверка с довод, че проверката, която се извършва на отбития от движение водач, не е идентична с проверката за употреба на наркотични вещества. По принцип е верен изводът на съда, че е законосъобразна дейността по извършването на проверки по пътищата от страна на нарочно оправомощени за това полицейски служители. Липсата на пълнота на констатациите обаче се състои в това, че не е обърнато внимание на твърденията в исковата молба. Не се твърди, че самата проверка е незаконосъобразна, а че фактическите действия на служителите по извършването й са били такива.

От една страна не е уточнено дали мястото на извършване на проверката е било част от проведения през деня за полицейската смяна инструктаж и отвод като не са сверени данните от АИС "Пътна полиция" /вж. чл. 45, ал. 2 от Инструкцията/.

От друга страна, не става ясно от събраните по делото доказателства каква е била причината за извършване на проверката. Такава следва да се извършва при условията на чл. 58, ал. 1 от Инструкцията, когато:

  1. има нарушение на правилата за движение по пътищата;
  1. има неизправности на ППС или разположението на товара създава опасност за участниците в движението;
  1. начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози;
  1. съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление;
  1. е разпоредена специализирана полицейска операция;
  1. извършва проверка на редовността на документите на водача и пътниците в ППС.

За да бъде започната проверка е необходимо да са налице някое от горните условия, а последващото поведение на водача на МПС след спирането, е отправна точка за проверка по Наредба 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая не става ясно какво е послужило за основание за извършване на проверката от страна на служителите на ОД на МВР.

В административната преписка се откриват допълнително факти и обстоятелства, които не са коментирани от страна на съда. Съдът е следвало да вземе предвид описаното в Протокол 246р-10095 от 25.07.2022г. за липсата на външни признаци за употреба на наркотични вещества от страна на Б.. В протокола ясно е посочено, че шофирането на лицето е било сигурно, водачът се е владеел, слязъл е нормално, говорил е ясно, без мирис на алкохол, със зеници в нормално състояние и без забавени реакции. Като не е отчел тези обективни данни, посочени в официален свидетелстващ документ и не ги е свързал с останалите твърдения на страната, съдът е постановил акта си при непълно установяване на всички релевантни за делото факти.

Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай, за да се установи дали са налице всички елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ОД на МВР, съдът е следвало да се произнесе по всички факти, обстоятелства и доказателства, в тяхната всеобхватност, представени по делото и административната преписка.

Като съдът не се е произнесъл по всички доказателства, относими към спора, това е довело до неизясняване на делото от фактическа страна, респективно до необоснованост на изводите, въз основа на които е постановено обжалваното решение.

По тези съображения, настоящият касационен съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно в неговата цялост, поради което следва да го отмени и върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-област, който да разпредели доказателствената тежест между страните и да събере доказателства за законосъобразното извършване на проверката, съобразно нормите на Инструкция 8121з-749 от 20.10.2004 г. за реда и организациите за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, както и да прецени дали фактическите действия по проверката са били извършени законосъобразно, доколкото очевидно има пряка и непосредствена връзка между тях и настъпилите за лицето имуществени и неимуществени вреди.

С оглед изхода на производството пред касационната инстанция, по искането за разноски на страните за настоящото касационно производство, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение