Решение № 148 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 783/2020 г.

Решение № 148 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 783/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано по касационна жалба на Р. И. Р. срещу решение № 3942 от 05.09.2019 г. по в. гр. д. № 86 от 2019 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 5457 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 804 от 2016 г. на Разложкия районен съд и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от Ч. К. А. и К. И. В. против Р. И. Р. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 1282 кв. м., с идентификатор..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт №..... от 2012 г.

С определение № 272 от 27.05.2020 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси:

1. От кой момент започва да тече за третото лице срокът за предявяване на иска по чл. 199, ал. 2 Д. (отм.); , респ. чл. 239, ал. 2 ДОПК при възлагане на недвижим имот от публичен изпълнител: от обнародването в Държавен вестник на постановлението за възлагане или от узнаването за същото по друг начин ? и

2. При хипотеза на необнародване в Държавен вестник на постановлението за възлагане на недвижим имот, издадено от публичен изпълнител, следва ли да се счита, че е завършен фактическият състав по придобиване на правото на собственост, ако третото лице- собственик на имота е узнало за издаването му по друг начин и в едногодишния срок от узнаването не е предявило иск срещу длъжника и взискателя ?

В касационната жалба и в писмена защита касаторът Р. И. Р. твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор от 25.02.2020 г. и в открито съдебно заседание ответниците по касационната жалба Ч. К. А. и К. И. В. оспорват същата. Молят решението на Благоевградския окръжен съд да бъде оставено в сила.

По поставените правни въпроси настоящият състав на ВКС приема следното: Съгласно чл. 199, ал. 2 Д. (отм.); и чл. 239, ал. 2 ДОПК, купувачът на недвижима вещ от публичен съдебен изпълнител, става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако до изтичане на една година от обнародването на постановлението за възлагане в "Държавен вестник" не е предявен иск за собственост. А съгласно чл. 215, ал. 4 Д. (отм.); и чл. 246, ал. 8 ДОПК, собствеността върху продадената недвижима вещ преминава върху купувача от датата на постановлението за възлагане. Тълкувайки тези две разпоредби в тяхната взаимовръзка, се налага изводът, че постановлението за възлагане има прехвърлително вещноправно действие, което настъпва от датата на постановлението, но същото се стабилизира /става необоримо и неоспоримо от трети лица, които претендират права върху продадения от публичния съдебен изпълнител имот/ след изтичане на посочения в чл. 199, ал. 2 Д. (отм.); , респ. чл. 239, ал. 2 ДОПК едногодишен срок. С изтичането на този срок се погасява правото на иск на всяко трето лице, което претендира да е било действителен собственик на имота, който е бил възложен с постановлението за възлагане. Разпоредбите на чл. 199, ал. 2 Д. (отм.); и чл. 239, ал. 2 ДОПК относно началния момент, от който започва да тече посочения в тях срок, е пределно ясна и пълна: от обнародването на постановлението за възлагане в "Държавен вестник". Поради това не се налага тълкуването на тези разпоредби, а още повече- е недопустимо разширителното или корективното им тълкуване от съда, чрез определяне на друг начален момент, от който да започва да тече предвидения в тези разпоредби преклузивен срок.

Предвид дадения отговор на поставените въпроси неправилно е и като такова следва да бъде отменено обжалваното решение, в което съдът е приел, че няма да разглежда и да се произнася по направеното от ответника Р. И. Р. правоизключващо възражение, че той е собственик на процесния имот, а изпълнението от публичния изпълнител е проведено за задължения на лице, което не е собственик на този имот /"В. " ЕАД/, тъй като е пропуснал преклузивният едногодишен срок по чл. 199, ал. 2 Д. (отм.); , респ. чл. 239, ал. 2 ГПК да предяви правата си чрез отрицателен установителен иск, който срок според съда е започнал да тече не от публикуване в "Държавен вестник" на постановлението на публичния изпълнител за възлагане на имота /каквото публикуване не се спори, че не е извършвано/, а от узнаването на това постановление от ответника Р..

След отмяната на решението, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага съдът да се произнесе по направените от ответника възражения, че е собственик на процесния имот на основание наследство, реституция по реда на ЗСПЗЗ и давностно владение- възражения, които са допустими, тъй като предвиденият в чл. 199, ал. 2 Д. (отм.); и чл. 239, ал. 2 ДОПК преклузивен срок за оспорване от трети лица на правата на купувача по постановлението за възлагане от 19.11.2003 г. не само че не е изтекъл, но все още не е започнал да тече, тъй като постановлението за възлагане все още не е публикувано в "Държавен вестник".

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.