Решение № 15681 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7234/2019 г.

Решение № 15681 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7234/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Дервент Инвест" ЕООД, гр. Горна Оряховица, чрез адв. Л. Кернова против решение № 222/02.05.2019 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 506/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-04000416004762-091-001/27.02.2017 г. на ТД на НАП - Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 147/29.05.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Велико Търново. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като сочи касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според него, съдът е преповторил констатациите на проходните органи без да изложи самостоятелни мотиви и да обсъди събраните доказателства. Изразява несъгласие с това, че съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза и допълнителната такава, която изцяло е била в полза на ревизираното лице. Неправилно не е отчетена последващата реализация на стоките. Цитира практика на СЕС и на Върховен административен съд. Искането е за отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Велико Търново, чрез гл. юрк. Найденова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административен съд - Велико Търново е осъществил контрол за законосъобразност по отношение на ревизионен акт, с който на "Дервент Инвест" ЕООД, гр. Горна Оряховица по ЗКПО са определени допълнително за внасяне за 2012 г. задължения за корпоративен данък в размер на 1 314 900, 45 лв. и лихви за просрочието му в размер на 522 807, 17 лв. /в т. ч. лихви за невнесени в срок авансови вноски за КД в размер на 29, 11 лв./ и за 2013 г. задължения за корпоративен данък в размер на 895 601, 49 лв./в т. ч. деклариран и невнесен от жалбоподателя корпоративен данък за 2013 г. в размер на 2741, 85 лв. /и лихви за просрочието му в размер на 265 203, 31 лв. в т. ч. лихви за невнесени в срок авансови вноски за КД в размер на 129, 63 лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена, поради което обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Спазени са сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен като електронен документ с квалифицирани електронни подписи. По приложението на материалния закон и на базата на съвкупната преценка на доказателствата по делото, както и на основание разпоредбите на чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството (отм.); съдът е достигнал до извод, че на ревизираното дружество не следва да бъдат признати отчетените разходи по фактури, издадени от "Феникс Шумен" ЕООД поради това, че доставки по тези фактури не са осъществени. При постановяване на решението съдът е приел, че фактурите нямат прехвърлително действие и сами по себе си не са доказателство за прехвърляне на собственост или извършване на услуга и основание за настъпване на данъчно събитие, ако не отразяват реални доставки. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за задълженото лице както по отношение на преките, така и по отношение на косвените данъци. Обстоятелството, че стоки като тези, отразени във фактурите, се намират налични при получателя, не обосновават извод за реалността на доставките. Съгласно установената съдебна практика, доставката, за която е издадена определена фактура, трябва да е била изпълнена именно от лицето, вписано във фактурата като доставчик. Според административен съд Велико Търново данни, че "Феникс Шумен" ЕООД е действителен доставчик на "Дервент Инвест" ЕООД не са установени нито в ревизионното производство, нито в съдебното производство, поради което за ревизираното дружество не е съществувало основание за счетоводно намаляване на финансовите резултати за ревизираните години и съответно за намаляване на облагаемата основа за облагане с корпоративен данък по ЗКПО. Като аргумент съдът е посочил, че по делото няма налични приемо-предавателни протоколи между "Феникс Шумен" ЕООД в качеството му на доставчик и "Дервент Инвест" ЕООД като получател, въпреки, че в чл. 3. 2. от договора между тях е предвидено издаването на фактурите да става на база подписани такива от представители на двете дружества. Пътните листи, издадени от "Трансавто" ЕАД в качеството си на превозвач са представени едва в хода на съдебното производство. Съдът посочва също, че кантарните бележки са представени също едва с жалбата срещу настоящия РА, което е индиция, че същите са новосъздадени с оглед обосноваване на твърдяната от жалбоподателя фактическа обстановка и именно за нуждите на данъчния контрол. Същите са съставени на компютър, в тях е вписано името на "Трансавто" ЕАД и поставен печат на същото дружество, но при извършените му насрещни проверки този превозвач не е представил кантарни бележки, нито е посочил в писмените си обяснения съществуването на такива, издадени от негова страна документи. В мотивите си административният съд се позовава на редица несъответствия в приложените по делото документи доказващи спорните доставки на ОЧЦМ, като следното: от приложените по преписката доказателства, се установява, че в хода на извършена ПУФО на жалбоподателя, във връзка с отправено запитване до Регионална Инспекция гр. Шумен при Министерство на околната среда и водите, е предоставена информация с вх. № 52441/12.12.2013 г. по описа на ТД на НАП В. Търново, че дружеството "Феникс Шумен" ЕООД е извършвало търговска дейност с отпадъци и черни и цветни метали на две площадки в гр. Шумен и в гр. Търговище, съгласно Лицензия № 703/21.08.2007 г., а в част от кантарните бележки като склад, в който са претеглени и приети стоките е посочено – Белослав. От преписката не е установено доставчикът "Феникс Шумен" ЕООД да е стопанисвал база, обект или площадка за събиране на ОЧЦМ с такова местонахождение. Същевременно, в представените от жалбоподателя товарителници липсват попълнени още редица реквизити - освен липса на данни за място и дата на натоварване в повечето от тях, не са посочени и данни за място и дата на разтоварване на стоката. Във нито една товарителница не са попълнени серия и номер на пътен лист въпреки, че такива се твърдят като съставени, към всяка от товарителниците, от превозвача "Трансавто" ЕАД. От първоинстанционния съд е посочено също, че твърдението за директно извършен превоз на процесиите ОЧЦМ от обект/база на доставчика "Феникс Шумен" ЕООД до обект/база на последващите клиенти на жалбоподателя, базирано на представените при ревизията и с жалбата против РА писмени обяснения, товарителници, кантарни бележки и др. документи също не кореспондира с представените при насрещната проверка на клиента на жалбоподателя "Металвалиус" ЕООД документи. При проверката "Металвалиус" ЕООД е посочил, че транспортът на закупените от него ОЧЦМ е организиран изцяло от "Дервент Инвест" ЕООД и "Металвалиус" ЕООД не разполага с никакви транспортни или свързани с транспорта документи. Регистрационните номера на МПС и имената на шофьорите, извършили превоза на стоките били видни от кантарните бележки и приемо-предавателни протоколи, съставени при приемането на стоките в цеха за скрап на "Металвалиус" ЕООД. От приемо- предавателните протоколи, обаче не се установяват такива данни. Освен това в представените от "Металвалиус" ЕООД приемо- предавателни протоколи са вписани само количества и цветни метали, без да е уточнено какви. В тях, в полето за Сертификат за произход е посочена само дата, при което същите не могат да бъдат обвързани с конкретни документи, относими към определени стоки в определени количества. Съдът посочва също, че от страна на жалбоподателя са представени единствено счетоводни регистри за осчетоводяването на процесиите фактури, но не и първични счетоводни документи за заприхождаване на въпросните ОЧЦМ, а представените кантарни бележки и товарителници не удостоверяват измерени и натоварени количества ОЧЦМ, именно по процесиите фактури. Тези обстоятелства, преценени в съвкупност с всички останали факти, са от значение при установяване на релевантния за спора факт на получени при жалбоподателя отпадъци от черни и цветни метали от "Феникс Шумен" ЕООД. В съответствие с установените факти по делото, съдът е приел, че липсват безспорни доказателства, че "Феникс Шумен" ЕООД е придобило и притежавало фактическа власт върху стоките, предмет на фактурите, издадени на "Дервент Инвест" ЕООД и че е имало реална възможност да прехвърли собствеността им в полза на ревизираното дружество, тъй като са липсвали документи, установяващи съществуването и движението на процесните стоки по начина, описан от страните по доставката. На това основание е формиран извод, че законосъобразно, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО органът по приходите е увеличил финансовия резултат на дружеството за 2012 г. и 2013 г. със съответните суми и е определил допълнителни задължения за корпоративен данък в посочените размери. Решението е правилно. Настоящата касационна инстанция намира за законосъобразно приетото от първоинстанционния съд относно допустимостта на жалбата, валидността и законосъобразността на РА. Използването на фактури, по които не се доказва осъществяването на доставки на стоки, за да се оправдаят счетоводно разходи, обосновава извод за това, че стопанските операции не са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ, отразяващ ги вярно по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО тези разходи не се признават за данъчни цели. Както и при определяне на задълженията за косвен данък, така и при определянето на задълженията за пряк данък, когато се налага да се извърши преценка за това осъществени ли са доставките, за които са издадени фактури, от значение е доказването на факта на установяването от получателя на фактическа власт върху стоките, за да е в състояние той в последствие да се разпореди с тях за целите на осъществяваните от него доставки. Именно този факт в случая не е доказан. Несъстоятелни са доводите, изложени в касационната жалба, че съдът не е съобразил установеното от вещото лице но изслушаната съдебно - счетоводни експертизи. Видно от мотивите на решението, съставът на АСВТ подробно е обсъдил заключението, като е приел, че изводите на органите по приходите, свързани със спорните констатации, не се опровергават от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава. Съдът подробно е обсъдил заключението на вещото лице, и е приел, че същата не следва да бъде кредитирана, тъй като направените в нея изводи не се подкрепят от останалите събрани но делото доказателства. Съдът е посочил, че експертното заключение прави извод за наличие на надеждна одитна следа в счетоводството на ревизираното дружество единствено на база обяснението на вещото лице, "че каквото е купено, това е и осчетоводено като продадено". Отчетен е и факта, че по отношение на въпроса от кого са доставени стоките, предмет на процесиите фактури, в съдебното производство не са представени годни доказателства. Решаващият състав е изложил доводи, че обстоятелството, че са извършени последващи продажби от страна на жалбоподателя на стоки от същия вид, не дава основание да се приеме, че това са стоки, доставени от "Феникс Шумен" ЕООД. В касационната жалба се съдържа оплакване относно некредитирането на свидетелските показания на С. Стоянов, Н. Колев, Д. Радев и А. Дървеняков. Съдът аргументирано е посочил, че от снетите показания не става ясен механизма на извършените доставки, както и че със свидетелски показания не могат да бъдат установени факти и обстоятелства за които законът изисква писмени доказателства. Относно втората група аргументи в касационната жалба- за противоречие с материалния закон и с практиката на СЕС и ВАС, касаторът са позовава на съдебни решения третиращи казуси относно отказано право на данъчен кредит, начисляване и внасяне на ДДС. Неоснователни са релевираните в касационната жалба оплаквания за несъобразяване от страна на АСВТ с практиката на СЕС по дела. касаещи отказано право на данъчен кредит за получени доставки. Съдът обосновано е посочил, че във всички случаи данъчнозадълженото лице следва да докаже, че стоката-предмет на доставките, в действителност е получена. При това положение неоснователно е позоваването от касатора на решението, постановено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. По приложението на материалния закон, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на чл. 26, т. 2 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат. Тази норма предвижда, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В конкретния случай по делото не е доказано, че фактурите, издадени от "Феникс Шумен" ЕООД на "Дервент Инвест" ЕООД удостоверяват реално извършени стопански операции по доставки на стоки. Изводите на съда относно непризнатите за 2012 и 2013 г. разходи, представляващи отчетна стойност на стоки по процесиите фактури са правилни и законосъобразни, направени след пълно изследване на фактическата обстановка и анализ на събраните доказателства. Правилно решаващият състав е приел, че в хода на ревизията, а и по време на съдебното производство, не са представени годни доказателства, че "Дервент Инвест" ЕООД е получило стоки от "Феникс Шумен" ЕООД по процесиите фактури. При този изход на спора, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 161, ал. 1 от ДОПК., в полза на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 18 525. 53 лв. изчислени върху материалния интерес по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,