Решение № 331 от 11.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2488/2017 г.

Решение № 331 от 11.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2488/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на М. на п. срещу решение от 30.11.2016 г., постановено по дисциплинарно дело № 19/2016 г. на Дисциплинарната комисия при К. на ч. с. и., с което на Ч. С. К. са наложени наказания в глоби в размер на 200 и 500 лева. Моли да се измени решението, като бъдат наложени наказания за всички нарушения. Същото решение е обжалвано и от Ч. С. Д. К., с район на действие ОС В., с рег. № 718, която моли да бъде отменено като незаконосъобразно решението в частта му, с която са и наложени дисциплинарни наказания, тъй като не е извършила дисциплинарните нарушения, предмет на дисциплинарното производство. Ответникът по жалбите Д. к. при К. на ч. с. и. чрез процесуалния представител, в писмено становище поддържа, че жалбата на М. на п. е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, констатира следното: С Решение от 30.11.2016 г., постановено по дисциплинарно дело № 19/2016 г. на Дисциплинарната комисия при К. на ч. с. и., е наложено на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на Ч. С. К. -Д., рег. № 718 по регистъра на К. и район на действие ОС В., дисциплинарно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 427 ГПК, глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл. 80 ЗЧСИ и са оставени без уважение исканията за налагане на наказание за извършени нарушения по чл. 428 ГПК и чл. 12 и 13 от Етичния кодекс. На 18.05.2016 г. К. е изготвила искане за образуване на дисциплинарно производство по чл. 70 ЗЧСИ по отношение на Ч. С. К., по повод подадена жалба от И. Г., длъжник по изп. д. № 165/2015 г. С. на К. е счел, че Ч. С. к. е нарушила чл. 427 ГПК - образувала изп. дело без да е била месно компетента, чл. 428 ГПК - не е изпратила на длъжника покана за доброволно изпълнение, чл. 80 Ч. - не е събрала авансово вноски от взискателя е чл. 12 и 13 от Етичния кодекс - предприела е обезпечителни и изпълнителни действия които не отговарят в максимална степен на целите на изпълнението, като е посочила че се търси изпълнение на задължение в размер на 7 788,66 лева, при представени доказателства за платени 3 905,36 лева. На 28.06.2016 г. е проведено заседание на ДК при К., в което Ч. С. К. е поддържала, че всички извършени от нея действия са законосъобразни. Дисциплинарната комисия е приела за установено, че изп. д. № 165/2015 г. е образувано на 22.04.2015 г. от взискател [фирма] със седалище [населено място] срещу длъжник [фирма] със седалище [населено място], като не са внасяни авансово такси и разноски от страна на взискателя. Прието е за установено също така, че през м. юли 2015 г. са изпратени запорни съобщения до банки, до местоработата на длъжника, наложен е запор на МПС и възбрани върху недвижим имот. Констатирано е, че на 31.08.2015 г. с писмена молба длъжникът е посочил с кои платежни нареждания от 3.04.2012 г. е заплатил сума в размер на 3 905, 38 лева, като едва на 26.11.2015 г. е изпратена призовка за доброволно изпълнение и то на сума в размер на 7 788,66 лева. При тези данни ДК при К. е приела, че е извършено нарушение на чл. 427 ГПК - липса на местна подсъдност и е наложил наказание глоба 200 лева. Приела е, че е изпратена покана за доброволно изпълнение, макар и със значително закъснение, поради което не е извършено нарушение по чл. 428 ГПК, както и че е нарушен чл. 80 ЗЧСИ и е наложила глоба до минималния размер от 500 лева. Счела е, че не са извършени нарушения на чл. 12 и 13 Етичния кодекс, тъй като в случая на са драстично прекомерни начислените такси и разноски. С оглед установените факти по делото настоящият състав намира, че Ч. С. К. е извършила както нарушенията, за които дисциплинарната комисия и е наложила наказания, така и тези за които е оставила без уважение искането. Действително до образуването на изпълнителното дело, съдебния изпълнител не разполага с процесуалноправна възможност да прави справка както относно постоянен адрес на лицето-длъжник, така и относно неговото имущество. При образуване на делото адреса се посочва от взискателя, като той е лицето, които сезира съдебния изпълнител и инициира започване на изпълнителното производство. Само ако бе посочен адрес, който е в района на действие на частния съдебен това ще е достатъчно основание за образуването на изпълнително дело, като действието на съдебния изпълнител само по образуването на изпълнителното дело не представлява нарушение на разпоредбата на чл. 427 ГПК, доколкото съдебния изпълнител не е предприел действия по събирането на вземането по отношение на имущество, находящо се в район, различен от неговия на действие. В случая обаче е посочен адрес на длъжника извън района на действие на Ч. - [населено място], а и са предприети действия по изпълнението, поради което е налице нарушението по чл. 427 ГПК. Несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ, в който смисъл е и даденото разрешение в т. 11 по ТД № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, поради което с обжалваното решение правилно е наложено наказание и за извършеното нарушение по чл. 80 ЗЧСИ. Що се касае до наложените наказания глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 427 ГПК и глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл. 80 ЗЧСИ, то същите съответстват на извършените от съдебния изпълнител нарушения на разпоредби на процесуалния закон. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява и извършването на нарушенията по чл. 428 ГПК, като е изпратна покана за доброволно изпълнение шест месеца след образуване на изпълнителното производство, както и по чл. 12 и 13 ЕК, тъй като са извършени множество изпълнителни действия, без да е отчетен действителния размер на дълга. За тези нарушения следва да и бъде наложено наказание глоба около минималния размер съобразно действуващата към момента на извършването им разпоредба на чл. 68 ЗЧСИ /ДВ. В. бр. 49/2012 г./, т.е. в размер на по 150 лева. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ обжалваното решение следва да се остави в сила в частта му, с която са наложени наказания глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 427 ГПК, глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл. 80 ЗЧСИ. Същото следва да се отмени в частта му, с която са оставени без уважение исканията за налагане на наказание за извършени нарушения по чл. 428 ГПК и чл. 12 и 13 от Етичния кодекс, като вместо това бъдат наложени наказания за нарушението по чл. 428 ГПК глоба в размер на 150 лева и за нарушения на чл. 12 и 13 от Етичния кодекс глоба в размер на 150 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 23, т. 4 от Наредба за заплащане на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на ответниците разноски пред настоящата инстанция за юрисконсултски възнаграждения в размер на по 100 лева. По изложените съображения, съдът