Решение № 504 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14664/2015 г.

Решение № 504 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14664/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. С. лично и като майка и законен представител на малолетни си деца С. Т., С. О., М. И. и З. С., граждани на Украйна, чрез процесуалния си представител адв. Ж. против Решение № 6583 от 29.10.2015 г. постановено по адм. дело № 8040/2015 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Заместник председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Р. Б., не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. С обжалваното Решение № 6583 от 29.10.2015 г. постановено по адм. дело № 8040/2015 г. по описа на АССГ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Е. С., действаща лично и като майка и законен представител на малолетни си деца С. Т., С. О., М. И. и З. С., граждани на Украйна против Решение № 5596 от 15.07.2015 г. на зам. - председателя на Държавната агенция за бежанците, при условията на чл. 52, във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗУБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на търсещите закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на зам. -председателя на ДАБ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Анализирайки бежанската история, съдът е развил съображения, че по отношение на чуждата гражданка лично и в качеството и на законен представител на малолетните и деца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същата да й бъде предоставен статут на бежанец. От доказателствата представени по делото, съдът е установил, че Е. С. не твърди и не навежда каквито и да е доводи за преследване по отношение на раса, религия и националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Установил е още, че при провеждането на двете интервюта с чужденката, както и в съдебно заседание същата изрично е заявила, че никога не е имала проблеми с официалните власти в страната си на произход, не е била арестувана, съдена или осъждана, не е политически ангажирана и не е имала лично етнически или религиозни проблеми. Твърдението, че се страхува за живота си и този на семейството й заради това, че мъжът й е отказал да бъде мобилизиран и да воюва на страната на сепаратистки организации, съдът не е приел като причина за предоставянето на закрила. Съдът е установил, че на интервютата проведени с нея, чужденката не е посочила конкретни факти за реално осъществено спрямо нея и децата й преследване и насилие, а само свои субективни опасения от саморазправа. Анализирайки понятието "преследване" първостепенният съд е приел, че не са налице данни и за наличието на предпоставки по чл. 8, ал. 4 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, или на предпоставките по чл. 8, ал. 5 от ЗУБ- физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Приел е, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещата закрила не е била принудена да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашена от такива посегателства при завръщането си. Съдът е приел, че не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността на кандидатката, както и изтезание или нечовешко и унизително отношение или наказание, както и не се установява също лицето да е получило заплахи от терористични групи. Установено е, че чужденката е заявила изрично, че върху нея и децата й не е оказвано насилие, не е била арестуван, съдена или осъждана в Украйна, не е членувала в партия и не е ставала жертва на насилие, не е имала лични врагове и не е имало лична заплаха към нея. Първостепенният съд е счел, че ако лицето и семейството е било действително заплашвано и преследвано от органите на реда или от други групировки, същото е могло да бъде открито и задържано при редица поводи, в т. ч. и при легалното му преминаване през границата на страната. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Р. У., съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденката да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От справките с вх. № 01-5993 от 12.06.2015 г. и вх. № 01-7521 от 24.07.2015 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно актуалната обществено-политическа обстановка в Р. У., съдът е установил, че в страната има сключено примирие, напрежението е основно в И. У. в района на Донецк и Луганск. Установява се, че избухналите сблъсъци между милицията и бойци от групировката "Десен сектор" са в пограничния Мукачево и са започнали заради разпределение на контрабандния бизнес в региона. Съдът е направил извод, че мащабът на тези сблъсъци не се доближава до утвърдените критерии за безогледно насилие, както и че няма данни в столицата Киев (от където е кандидатката) да са налице военни действия и/или сблъсъци между правителствени органи и други групировки. Според решаващия съд насилието в Украйна не е толкова безогледно и повсеместно и то на цялата територия на страната, нито чужденката лично е преследвана или поставена в риск само поради факта на присъствието си там. При разглеждане на делото, решаващия съд се е съобразил и с със задължителното тълкуване на чл. 15 от Директива 2004/83/Е0, дадено с решение по дело С-465/07 на Съда на Европейския съюз. Приел е, че не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като не е налице заплаха за Е. С. и децата й, поради ситуация на безогледно насилие в държавата им на произход, както и, че не са налице пречките и по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ за връщане на чужденката в държавата й на произход. На последно място решаващия съд е приел, че по отношение на кандидатката не са налице и предпоставките на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд С.-град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Р. Б.. Посочената причина за напускане на държавата по произход твърдяна в интервюто пред административния орган, че не желае да се връща в Украйна поради страх за живота си и този на семейството й заради това, че мъжът й е отказал да бъде мобилизиран и да воюва на страната на сепаратистки организации, не е основание за предоставянето на бежански статут. Съдът правилно е приел, че на интервютата проведени с нея, чужденката не е посочила конкретни факти за реално осъществено спрямо нея и децата й преследване и насилие, а само свои субективни опасения от саморазправа. Съдът правилно е приел, че не са налице твърдения за конкретни действия спрямо чужденката от характера на посочените в чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Обоснован и законосъобразен е направения извод от административния съд, че изложените факти от бежанската история на чужденката не са преследване по смисъла на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗУБ и причините не са раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Анализирайки бежанската история, съдът е развил правилни съображения, че по отношение на чужденката не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. По делото не е доказано наличието на основание за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, като съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителката е изложена на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Съдът е направил обоснован и правилен извод, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещата закрила не е била принудена да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашена от такива посегателства при завръщането си. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Украйна, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденката да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решаващият съд подробно е разгледал и информацията, съдържаща се в справките с вх. № 01-5993 от 12.06.2015 г., вх. № 01-7521 от 24.07.2015 г. и вх. № 01 - 9180 от 11.09.2015 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно ситуацията в Р. У.. Неоснователен е доводът за липса на достоверност на справката с вх. № 01-5993 от 12.06.2015 г. Видно е, че в нея са цитирани много източници на информация, които правилно са кредитирани от решаващия съд като достоверни и обективни. Преценката на данните в този документ изключва заключение за наличие на вътрешен въоръжен конфликт, поради локализацията на конфликта в И. У., основно в Донецк и Луганск и незасягането на цялата територия на държавата. Обстановката в Киев видно от справките е спокойна. При тези данни правилно е заключението на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут. Посочените от кандидатката основания за представяне на статут на бежанец и хуманитарен статут не попадат в никоя от предвидените в закона хипотези за предоставяне на субсидиарна закрила. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,