Решение № 5412 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13640/2009 г.

Решение № 5412 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13640/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Бойко Дойчинов-пълномощник на Райна Тодорова Костова, Боряна Владиленова Величкова, Мартин Владиленов Величков и Марийка Иванова Тодорова, всичките от гр. София, срещу решение от 29.06.2009 г., постановено по адм. д. № 2206 по описа за 2006 г. на СГС, III "Е" състав на административно отделение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба срещу отказа на кмета на Столична община да отмени отчуждаването на имот. В касационната жалба се съдържа становище за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като вместо него спорът се реши по същество, като първоначалната жалба се уважи. Направено е и алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител е изпратил писмено становище, в което се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита изводите на съда за правилни относно това, че Марийка Иванова Тодорова няма качеството на наследник на Величко Тодоров според чл. 90а ЗН, защото имотът е отчужден през 1975 г., а завещанието е съставено през 1976 г. На следващо място счита, че искането за отмяна на отчуждаването не е направено от всички наследници. На последно място счита, че не са налице и изискванията на чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, защото след отчуждаването, мероприятието не е изпълнено, но през 1985 г. имотът е преотреден за улица и "озеленяване", които мероприятия са изпълнени. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при условията на субективно съединяване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Райна Тодорова Костова, Боряна Владиленова Величкова, Мартин Владиленов Величков и Марийка Иванова Тодорова, всичките от гр. София, като наследници на Величко Тодоров Илиев, са обжалвали отказ № РД-54-561 от 30.05.1994 г. на кмета на Столична община да отмени отчуждаването на част от имот пл. № 92 от кв. 51, находящ се в местността "Герман". Според отказа имотът е бил отчужден по заповед на председателя на ИК на СНС № 320 от 24.08.1959 г. по регулация за детска градина. Мотивите на отказа са, че не са били налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 и чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗВИ и ЗС. Мероприятието за което е отчужден имотът не е реализирано, но част от него е усвоена за улица, а останалата част за "озеленяване", по действащия ЗРП. Освен това останалите съсобственици не са подали молби за отмяна на отчуждаването. За изясняването на статута на имота съдът е запуснал съдебно-техническа експертиза, чието заключение е било прието без оспорване. От него е установено, че мероприятието, за което е бил отчужден имота, не е реализирано, защото в имота няма построена детска градина. Но част имота, отчужден по рег. преписка от 21.08.1975 г., съгласно действащия регулационен план, одобрен със заповед № 320 от 24.08.1959 г., попада под улица с площ от 73 кв. м, представляваща част от имота. Със заповед № РД-50-09-324 от 15.10.1985 г. регулационния план е изменен, като част от имота от 425 кв. м е отредена за озеленяване, което мероприятие е реализирано, а останалата част от имота от 95 кв. м, е усвоена за улица. От данните по делото съдът е установил, че от наследниците на Величко Тодоров Илиев, починал през 1982 г., искане по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. до кмета на Столична община за отмяна на отчуждаването, са направили само Райна Тодорова Костова и Марийка Иванова Тодорова. Останалите наследници не са направили искане до компетентния орган, а не са упълномощили и другите двама, направили искането, за да се приеме, че искането е направено и от тях. На следващо място съдът е приел, че Марийка Иванова Тодорова, която е наследник по завещание няма качеството на наследник според чл. 90а ЗН, защото отчуждаването е направено през 1975 г., а завещанието през 1976 г. На последно място съдът е приел, че мероприятието по преотреждането на имота е реализирано. Така установената фактическа обстановка е съпоставена с хипотезите на чл. 1, ал. 1 и чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., въз основа на което е направен правен извод, че отказа да се отмени отчуждаването е законосъобразен, поради което жалбата срещу него е отхвърлена. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението на съда е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила, поради това, че цялата преписка по отчуждаваното не е представена по делото. Съдът е изисквал на няколко пъти от административния орган тя да се представи, но последният не я е представил. Въпреки това по делото не се спори, че имотът е отчужден през 1975 г., обстоятелство, което се установява от представения акт за държавна собственост № 7707 от 30.01.1976 г. Не се спори и относно това, че е бил отчужден празен имот, а полученото обезщетение е парично. Установено е освен това и реализиране на мероприятията по преотреждането на имота за улица и озеленяване. При тези данни претенцията за отмяна на отчуждаването попада в хипотезата на чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., както правилно е установил и съда. Неоснователно е и следващото твърдение, че решението е необосновано, защото съдът не е обсъдил заключението на вещото лице. Твърдението е невярно и се опровергава от мотивите на решението. На последно място неоснователно е и последното твърдение, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Правилни са изводите на съда, че Марийка Иванова Тодорова се легитимира като наследник по завещание след отчуждаването на имота, поради което тя няма качеството на наследник по смисъла на чл. 90а ЗН. Правилни са изводите на съда, че не всички наследници са поискали отмяна на отчуждаването, а само част от тях, поради което постановеният отказ е законосъобразен, още повече, че мероприятията "озеленяване" и улица са реализирани. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение