Решение № 10427 от 16.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Булстрад Виена Иншурънс Груп ЗЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано 5 чрез процесуален представител юрк. Н. Злидолски, срещу решение 2215 от 04.04.2022г., постановено по адм. дело 973/2022 г., по описа на Административен съд Софияград (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 40 от 12.01.2022 г., постановено по преписка 95/2021г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи в подкрепа на това, че задължението за изграждане и поддържане на достъпна архитектурна среда следва да бъде за сметка на застрахователния агент, който предоставя обществената услуга в процесния обект. Твърди, че в нарушение на административнопроизводствените правила, при извършената проверка на обекта не е присъствал представител на дружеството. Счита, че решението е постановено срещу ненадлежна страна, тъй като обекта се стопанисва от друго юридическо лице - "Нелас Екоплод" ЕООД, който следва да носи отговорност за обекта в качеството му на застрахователен агент. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което да бъде отменено решението на КЗД. Претендират се разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Комисия за защита от дискриминация, чрез юрк. Кръстева в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила, респективно жалбата да се отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност, в случай, че насрещната страна е направила искане за присъждане на разноски, надхвърлящи минимално определения размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд подробно е обсъдил представените по делото писмени доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че на 25.02.2020г., в изпълнение на Заповед 24/20.03.2018 г. на председателя на КЗД, представител на КЗД е извършил проверка на обект - офис на ЗАД Булстрад", находящ се на адрес: гр. Пазарджик, ул. Екзарх Йосиф" 1Б, за резултатите от която е съставен констативен протокол 12-11-1182/09.03.2020г. на КЗД. В протокола е отразено, че обекта не е достъпен за хора с увреждания. Посочените констатации са онагледени със снимков материал. На основание проверката, председателят на КЗД е изготвил доклад 12-11-4220 /05.11.2020 г., в който е прието, че в констативния протокол се съдържат данни за осъществено нарушение по смисъла на чл. 5, предл. последно от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., с оглед на което е направено предложение за образуване на производство за защита от дискриминация по реда на Глава четвърта, Раздел първи от ЗЗДискр. за установяване на нарушението. На основание чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр и чл. 26 от Правилата за производство пред КЗД, определеният по преписката докладчик е изготвил доклад - заключение, в което са посочени като страни в административното производство председателя на КЗД, на основание чл. 50, т. 2 от ЗЗДискр. и чл. 30, ал. 6 от ППКЗД и посоченото дружество, като ответна страна. Проведено е открито заседание на 07.10.2021г., за което дружеството е редовно уведомено на 30.06.2021 г. Представен е протокол от 07.10.2021 г., а с оспореното решение 40 от 12.01.2022г. на КЗД е установено, че при осъществяване на дейността си в обект офис ЗАД "Булстрад", находящ се в гр. Пазарджик, ул."Екзарх Йосиф", 1Б, "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЗЕАД е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл.5 вр. с чл.4, ал.1 ЗЗДискр. по признак "увреждане" и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в разписаната от закона писмена форма, при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Правилно е прието за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е пасивно легитимиран да участва в административното производство и не е надлежен адресат на вмененото му задължение за изграждане и поддържане на достъпна за лицата с увреждания архитектурна среда. АССГ правилно е приел, че решението на Комисията е материално законосъобразно. Касатора в качеството си на доставчик на обществени услуги е адресат на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда, като е извършен подробен анализ от кои норми следва това задължение. Неизпълнението му представлява неравно третиране по признак увреждане по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., като дадените задължителни предписания са законосъобразни. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Достъпна среда по смисъла на § 1, т. 2 от Наредба 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания (отм. ДВ бр. 12/12.02.2021 г., в сила към датата на проверката) е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Липсата на тези обстоятелства представлява по-неблагоприятно третиране, съответно пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на хората с увреждания, имащи затруднения при придвижването в сравнение с останалите граждани, както и пряко нарушение на разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., съгласно която "изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация". Осигуряването на достъпна среда при предлагане на публична услуга е задължение на предлагащия публичната услуга, в случая Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЗЕАД , в противен случай хората с увреждане са неравно третирани от него при достъпа да публичната услуга. В тази връзка е неоснователно твърдението, че в нарушение на административнопроизводствените правила не е конституиран от Комисията "Нелас Екоплод" ЕООД в качеството му на застрахователен агент, осъществяващ дейност, именно в проверения обект, съгласно сключения договор за застрахователно агентство 18306/1300/10.10.2016г. с ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп". Правилно при извършената проверка, съдът е преценил, че след като този офис е част от клоновата мрежа на жалбоподателя, то правилно с оспореното решение е ангажирана неговата отговорност, като дружество, осигурило офис за предоставяне на услугите, съгласно сключения договор за разпространение на застрахователни продукти от застрахователния си агент. Обратно на твърдяното в касационната жалба отношенията между застрахователя и застрахователния агент са облигационни, поради което обстоятелството кой следва да осигури достъпната архитектурна среда, при положение, че помещението се ползва именно с предназначение за предоставяне на публични услуги е ирелевантно за обективния факт на неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на достъпна среда. Това задължение е за лицето, което предоставя услугите си на публично място, в случая касатора, чрез застрахователен агент. В този смисъл КЗД правилно е приложила ЗЗдискр, ЗХУ, както и нормите на Конвенцията за хората с увреждания (Конвенцията), ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. Съгласно чл. 9 от Конвенцията "Достъпност" - т. 1 държавите - страни по Конвенцията предприемат подходящи мерки, за да дадат възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, да имат равен достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Държавите - страни по Конвенцията следва да предприемат също подходящи мерки за съобразяване с всички изисквания за достъпност за хора с увреждания от страна на всякакви частни лица, предлагащи съоръжения и услуги, отворени или предназначени за широката публика (чл. 9, т. 2 б. "б"). Изискването на чл. 5 от ЗЗДискр, както и на чл. 9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. Отговорността да осигурят достъпна среда се носи от всички лица - физически, юридически, публични или частни субекти, след като същите осъществяват ползването на публичното място, осъществят публична услуга, съответно осъществяват контролът върху публичното място. Предвид изложеното в съответствие с правилно разпределената тежест на доказване и последиците от недоказване на благоприятни за дружеството факти е изводът на АССГ за законосъобразност на оспорения пред нея административен акт. Направеното в касационната жалба оплакване за липсата на мотиви от страна на съда, относно обстоятелството, че лицето присъствало при извършената проверка в обекта и съставянето на констативния протокол не е служител или работник на ЗАЕД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" е неоснователно, тъй като това твърдение е наведено едва с касационната жалба, този констативен протокол не е бил оспорен пред първата инстанция, поради което правилно е ценен от съда като годно писмено доказателство, обективиращо извършената проверка в обекта от служители на КЗД и установените при проверката обстоятелства. Предвид разпоредбата на чл.220 от АПК и забраната за фактически установявания, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, ето защо факта дали лицето, подписало констативния протокол е служител или не на касатора, не подлежи на установяване за първи път в настоящото производство, което е касационно. Останалите оплаквания в касационната жалба, преповтарят изложените в първоначалната такава, които са разгледани подробно от АССГ. В обжалваното решение подробно е описана установената от съда фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Въз основа на установените факти, съдът е извел и правните си изводи, противно на изложеното в касационната жалба. В заключение изискването на чл. 5 от ЗЗДискр, както и на чл. 9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. Отговорността да осигурят достъпна среда се носи от всички лица - физически, юридически, публични или частни субекти, след като същите осъществяват ползването на публичното място, осъществят публична услуга, съответно осъществяват контролът върху публичното място. Нарушението правилно е квалифицирано от КЗД, като пряка дискриминация по признак "увреждане", съобразно чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 5 ЗЗДискр. Наложената имуществена санкция е в минималния размер и не следва да се коментират основания за намаляването й. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от КЗД искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело 5/2009 г. на Върховния административен съд, размерът на същото съдът определя на 150 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,