Решение № 14481 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7929/2020 г.

Решение № 14481 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7929/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуален представител – юрисконсулт И. Минкова, против Решение № 2125/22.04.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 14030/2019 година. С него съдът по жалба на М. Кур, [гражданство], е отменил Решение № 6610/26.11.2019 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут и е постановил връщане на делото като преписка на органа, за повторно произнасяне по молбата на М. Кур за предоставяне на международна закрила. Изтъкнатите от жалбоподателя доводи са, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Административният съд извел незаконосъобразен извод, че спрямо търсещия закрила бил извършен акт на преследване в държавата по произход – [държава], съобразно предвиденото в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ. Счита, че фактът, че по отношение на [гражданство] е налице влязла в сила присъда от Наказателния съд на Република Турция, която е изтърпял, не е основание да се приеме, че е преследван по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Касаторът намира правните доводи на административния съд за упражнено спрямо чужденеца преследване по смисъла по чл. 8 ЗУБ, за необосновани и несъответстващи на приетите за установени фактически обстоятелства по делото. Видно от приобщените в първоинстанционното съдебно производство доказателства, чужденецът не е навел като причина за напускането на Турция наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Лицето не сочи, да е било заплашено по причини, явяващи се основание да му бъде предоставен и хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Счита, че не са налице и предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, преценени съобразно разясненията, дадени в Решение на СЕС по дело С - 465/2007. По същество моли за отмяна на решението на административния съд и за отхвърляне на първоинстанционната жалба. Ответникът – М. Кур оспорва касационната жалба чрез упълномощен процесуален представител - адв. Желев, като счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания акт. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София – град е било Решение № 6610/26.11.2019 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена подадената от М. Кур молба за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е отменил като незаконосъобразно решението на административния орган и му е върнал делото като преписка за ново произнасяне съобразно дадените в отменителното решение мотиви. За да се произнесе в този смисъл, от фактическа страна първоинстанционният административен съд е приел за установено, че жалбоподателят М. Кур е [гражданство], [дата на раждане] по народност е [народност] и е атеист. С молба от 18.03.2019 г. до ДАБ при МС е поискал предоставяне на международна закрила. Пред съда е установено, че чуждият гражданин се определя като [народност] и атеист, със социалистически възгледи. Бил е председател на [Сдружение], което е било официално регистрирано като законна културна организация. След опита за преврат през 2016 г. сдружението било забранено като терористична организация. Съдът е изяснил правнорелевантния факт, свързан с осъждането на лицето. М. Кур през 2011 г. бил задържан и му било повдигнато обвинение, затова, че е член на терористичната организация на Маоистка комунистическа партия в Турция. При изтърпяване на наложеното наказание в различни затвори в Турция върху него било упражнено физическо и психическо насилие. След напускането на затвора през 2018 г. бил следен от официалните власти в страната, както и бил направен опит да бъде отвлечен. Твърди се в бежанската му история, че бил задържан без причина за 24 часа в края на 2018 г. и разпитван пред съдия, който не намерил основание да го задържи и бил освободен. Административният съд при преценката, която е извършил по чл. 168, ал. 1 АПК, е обсъдил поотделно и в своята съвкупност както бежанската история на чужденеца, така и официално представените документи относно постановената срещу лицето присъда, справки, изготвени от специализираната администрация на ДАБ – Дирекция "Международна дейност". По делото са приложени и резултатите от проверката, която е извършила ДАНС – Дирекция "М - ДАНС". В изрично писмо Агенцията не възразява на лицето да бъде предоставена търсената закрила. По делото са били представени допълнително извадки от печатни издания по повод задържането и освобождаването на оспорващия, Резолюция на Европейския парламент относно спазването на човешките права в Турция, материал от българската секция на "Дойче веле" относно ситуацията и човешките права в Турция. Съдът е обосновал правните си изводи за незаконосъобразност на обжалвания пред него административен акт, съобразно установените по делото факти и е преценил, че административният орган неправилно му е отказал предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. Съдът е изследвал обстоятелствата относно постановеното в присъдата на турския наказателен съд, а именно участието на М. Кур в така наречената терористична организация, в която е членувал - [Сдружение]. Спорен е въпросът дали и доколко М. Кур е бил член на терористична организация и какви са били ролята и действията му в рамките на тази организация. За да отговори на поставения въпрос дали присъдата срещу лицето е акт на преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, свързано с изразено от него политическо мнение, административният съд е анализирал фактите по делото и Решение на СЕС по съединени дела С-57/09 и С-101/09. В контекста на съобразителната част на решението на СЕС и дадената дефиниция за понятието "тероризъм" в Резолюция № 1566 на ООН административният съд заключава, че посочените в присъдата действия, за които е бил обвинен и наказан с лишаване от свобода, не са терористични. Административният съд е отчел установения по делото факт, че М. Кур е членувал в [Сдружение], поставящо културни и граждански цели, както и е изразявал определена политическа позиция с членството си в [ПП]. Тази партия и като се е позовал на справките по делото за актуалната политическа обстановка в страната по произход, съдът е намерил, че е обединена с [ПП]. Към 2011 г. е взела участие в провежданите избори в Република Турция. Посочено е също, че идеологията на партията се основава на демократичния конфедерализъм и тя е по-скоро кюрдска, отколкото про-кюрдска партия. В светлината на правото, което е гарантирано на чужденеца по силата на чл. 10, ал. 1 ЕКЗПЧ, съдът е разгледал и причините, поради които лицето е признато за виновно в извършено престъпление. По – конкретно М. Кур е бил признат за виновен, за това, че е организирал честване на деня на труда 1-ви май, годишнина от смъртта на определени хора, разпространение на вестник, плакати, изявления в медиите. В присъдата, както правилно е заключил и първоинстанционният съд, не се съдържат констатации или изводи, че М. Кур е пропагандирал, възхвалявал и призовавал към насилие или смяна на установения в държавата ред. Не се съдържат и данни за извършени терористични действия съобразно цитираната по - горе дефиниция в резолюцията на ООН. По тази причина съдът счита, че наложената на чужденеца присъда се явява непропорционална на преследвана с нея цел. Съществено за претендираното от чуждия гражданин право на международна защита е било обстоятелството, което е изтъкнато и от първоинстанционния съд, а именно, че с постановената присъда от турския наказателен съд по същество лицето е било преследвано заради политическите му убеждения и поради изразяване на мнение, с оглед защита на основни човешки права. Правните си доводи, че лицето е било преследвано по политически причини в държавата си по произход, съдът обосновава и с приетите по делото справки за ситуацията в Турция. Съгласно тях релевантно за правния спор е било обстоятелството, че след неуспешния опит за преврат през 2016 г. турските сили за сигурност задържали не само множество членове и симпатизанти на ДПН и ПМД, но и адвокати, активисти за човешки права, университетски преподаватели, магистрати и т. н., като почти всички са били обвинени в терористични престъпления. Административният съд е изследвал и евентуалните последствия за чужденеца, ако се завърне в страната си по произход, съответно дали съществува наличие на основателен страх за живота му или телесния му интегритет. Безспорно е, според бежанската история на търсещия закрила, че ако се завърне в Република Турция, той би могъл да бъде заставен да доизтърпи наложеното му наказание в затвор, съответно срещу него би могло да бъде упражнено насилие или акт на отвличане, или да бъде убит. Опасенията за засягане на телесната цялост на чуждия гражданин се потвърждават и от представената по делото резолюция на Европейския парламент от 13.03.2019 година. В нея е посочено, че над 150 000 души са били задържани при последвалите преврата репресии, 78 000 души са били арестувани по обвинения в тероризъм, относно суровите условия на задържане, както и че подобни задържания са насочени към легитимни гласове на несъгласие, включително на защитници на човешките права, журналисти и членове на опозицията, относно твърденията за малтретиране и изтезания на затворници, докладвани от организации за защита на човешките права. Съдът е приел, че за лицето е налице основателен страх и риск от преследване, позовавайки се на обективните данни по делото и на обстоятелството, че актуалната политическа ситуация в Турция, респ. убежденията, които поддържа чужденеца, сочат на "разумна" вероятност за тяхното реализиране в бъдеще (решение на СЕС по обединени дела С-71/11 и С-99/11, Y. and Z. Bundesbeauftragter fur Asylangelegenheiten beim Bundesamt fQr Migration und FlOchtlinge ). По тези съображения съдът е приел, че са доказани предпоставките на чл. 8 ЗУБ, поради което на търсещия закрила следва да се предостави статут на бежанец, както и са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Преценката относно предоставянето на международна закрила съдът е преценил, че е на административния орган, поради което е върнал делото като преписка на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне по заявлението на М. Кур. Касационната инстанция приема, че при постановяване на решението си административният съд не е нарушил материалния закон, същото е обосновано от приетите за установени относими факти, които са изведени след съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства, не са допуснати сочените съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е съобразил информацията за държавата по произход на чуждия гражданин, съдържаща се в приложените по делото източници, както и бежанската му история, в контекста на заявеното право и е намерил същата за достоверна. Настоящият касационен състав напълно споделя изложените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи относно претендираното от чужденеца право на международна закрила. На основание чл. 221, ал. 2 АПК счита, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно и не са налице поддържаните от касатора пороци по чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи основание за неговата отмяна. Решението следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно текста на чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилна е преценката на административния съд за причините, поради които М. Кур е бил принуден да напусне [държава]. Лицето е било обект на заплаха, за него съществуват основателни съмнения от преследване с оглед на поддържаните политически възгледи и убеждения. Обосновано съдът е заключил, че по делото има безспорни доказателства, от които да се направи извод, че при евентуалното си завръщане в страната по произход, за чужденеца съществува и основателно опасение за неговия живот и телесна цялост, както и да доизтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода, независимо, че бил предсрочно освободен. Касационната инстанция приема, че в конкретната фактическа обстановка търсещият закрила е имал легитимни причини да се опасява от преследване поради своите политически убеждения в държавата, на която е гражданин, а именно в [държава]. Съдът правилно е преценил, че той отговаря на материалните условия, от които зависи качеството на бежанец, свързани с наличието на основателно опасение от преследване в неговата страна на произход. Доказателствата по случая сочат и на извод, че за лицето съществуват предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ за да му се предостави хуманитарен статут. Достигайки до така посочените правни изводи за наличие на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, съдът законосъобразно е отменил обжалвания административен акт и е върнал делото като преписка на органа, който да установи с оглед указанията на съда, дали на лицето се следва статут на бежанец или хуманитарен статут. Решението на административния съд, че на чуждия гражданин трябва да се предостави международна закрила, е гаранция, че той няма да бъде върнат обратно там, където може отново да бъде подложен на преследване (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2011 г., N. S. и др., C-411/10 и C-493/10, EU: C: 2011: 865, т. 75, и от 1 март 2016 г., Alo и Osso, C-443/14 и C-444/14, EU: C: 2016: 127, т. 30, както и Решение на СЕС (голям състав) от 14 май 2019 г. по съединени дела C-391/16, C-77/17 и C-78/17). Следователно, като е приел решението на председателя на ДАБ за незаконосъобразно и го е отменил по жалбата на търсещия закрила, административният съд е постановил правилно решение, което да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение