Решение № 5438 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 220/2014 г.
ВАСII отделение22.04.2014 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 2648 от 25.10.2013 г. по адм. д. № 2195/2013 г. на Административен съд - Варна и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5438 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 220/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/, гр. Варна срещу решение № 2648 от 25.10.2013 г. по адм. д. № 2195/2013 г. на Административен съд - Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответницата Десислава Георгиева не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението като постановено при наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Десислава Георгиева заповед № КД-14-20-03-36/08.03.2013 г. на началника на СГКК-Варна, с която е отказано изменение по реда на чл. 54, ал. 1, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР на КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на АГКК за имот с идентификатор 10135.5511.12.Прието е, че заповедта е издадена при съществено процесуално нарушение и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК. Производството по адм. д. № 2195/2013 г. на Административен съд - Варна е образувано по жалба на Десислава Георгиева срещу отказ за допускане изменение на КК и КР, материализиран в заповед № РД-20-03-26/8.03.2013 г. на началника на СГКК-Варна. С обжалваното решение, административният съд се е произнесъл по законосъобразността на заповед № КД-14-20-03-36/8.03.2013 г. на началника на СГКК-Варна, т. е. по неоспорен в производството административен акт. С този номер процесната заповед фигурира и в мотивната част на решението, поради което независимо, че е пресъздадено точно съдържанието за заповедта, правното й основание и данните по административната преписката, настоящият състав приема, че не се касае за очевидна фактическа грешка, която да подлежи на поправка по реда на чл. 175 АПК, тъй като е налице произнасяне извън петитума на жалбата /отменената заповед не е предмет на оспорването/. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предмета на спора - заповед № РД-20-03-26/8.03.2013 г. на началника на СГКК-Варна. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение