Решение № 15424 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3970/2014 г.

Решение № 15424 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3970/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена в срок жалба от Васил Славчев Мутафов срещу заповед № РД 14-59 от 14.02.2014 г. на министъра на културата, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяната й като незаконосъобразна. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна Александър Боянов Трайков също счита, че жалбата следва да се отхвърли. За да се произнесе по съществото на спора, настоящият съдебен състав съобрази следното: Жалбодателят е заемал длъжността "регионален инспектор" с ранг IV младши в Център за регионално планиране - София към Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" на министерството, на която е назначен със заповед № РД 14-898 от 20.12.2012 г. Преди това длъжността е била заемана от Трайков, чието служебно правоотношение е прекратено със заповед № РД 14-365 от 25.06.2012 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Последният е оспорил пред съда тази заповед и с решение № 5691 от 23.04.2013 г., постановено по адм. дело № 9393/2012 г. на ВАС, пето отделение, жалбата му е отхвърлена като неоснователна. В касационното производство, по адм. дело № 8211/2013 г. на ВАС, петчленен състав, е постигнато споразумение между Трайков и министъра на културата, потвърдено от съда с определение № 1261 от 30.01.2014 г., с което е обезсилено първоинстанционното решение, както и заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. При тези факти и обстоятелства органът по назначаването е счел, че по отношение на Мутафов следва да се приложи разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и да се прекрати служебното му правоотношение поради възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. С оглед на така установеното, съдът приема, че жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 178, ал. 6 от АПК потвърденото споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение, което оправомощава ответника да издаде процесната заповед на посоченото в нея правно основание. Що се касае до възраженията на жалбоподателя за пороци при сключването на самото споразумение, разглеждането им от съда би било допустимо единствено при предявен иск по чл. 128, ал. 1, т. 2 от АПК. Предвид изложеното не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената министерска заповед и същата следва да се потвърди чрез отхвърляне на жалбата. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,