Решение № 1919 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8746/2008 г.

Решение № 1919 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8746/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Димитрова Петрова от гр. Благоевград, подадена чрез процесуалния й представител адв. Петър Георгиев Петров, против решение № 429) 22.05.2008 г. постановено по адм. дело № 22/2008 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - община Благоевград, не изразява становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Мария Димитрова Петрова срещу община Благоевград, по която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 575.94 лв. и неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., като преки и непосредствени последици от незаконосъобразно бездействие на ответната страна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел, че на 13.10.2006 г. ищцата е контузила тежко лявата си ръка при падане на тротоара, движейки се в посока ж. к. "Струмско" в гр. Благоевград; по-късно, през м. февруари 2007 г. претърпяла оперативно лечение на контрактура на лява лакътна става, получена вследствие сраствания на ставната капсула с връзки на същата става; неколкократно впоследствие е провеждала физиотерапии и рехабилитационни процедури; има констатирана 30 % намалена работоспособност в резултат ограничения обем на движенията и препоръка за трудоустрояване на работа без силно натоварване на ляв горен крайник; въз основа заключението на вещото лице по допуснатата по делото СМЕ и представената по делото медицинска документация е установено, че причините за усложнението на травма на лявата лакътна става на ищцата, може да са различни от контузията, претърпяна на 13.10.2006 г.; липсват обективни рентгенографски изследвания сочещи, че именно тази травма е довела до лекуваната по - късно, контрактура на лява лакътна става на Мария Петрова; с оглед разпределението на доказателствена тежест в процеса е прието, че от ищцата не са представени доказателства във връзка с твърдението й за понесени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители при община Благоевград. Постановеното съдебно решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания следва да се отбележи, че не се установяват допуснати в хода на съдебното производство, съществени процесуални нарушения, включително при изслушването и приемането на заключението по допуснатата съдебно - медицинска експертиза. Назначеното по нея вещо лице е изготвило обосновано и пълно заключение, след осъществяване на възложените му проверки по поставената му от съда задача, по отношение на което не са били налице пречки за приобщаване към доказателствения материал по делото. Още повече, че процесуалната роля на вещото лице в процеса не предполага събирането и представянето на доказателства по делото. Доколкото в хода на касационното производство от Мария Петрова е представена допълнителна медицинска документация, настоящата инстанция съобрази, че тези документи не установяват касационни основания, поради което и обсъждането им би влязло в противоречие с императивните норми на чл. 219, ал. 2 и чл. 220 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред. Поради това, правилно съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно бездействие на администрацията, то предявеният иск по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,