Решение № 5727 от 13.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на областния управител на област Шумен, приподписана от гл. юрисконсулт Кръстева, е подадена против решение 142 от 26.10.2021 г., постановено от Административен съд - Шумен по адм. д. 229/2021 г. Втората касационна жалба е предявена срещу горепосоченото съдебно решение от министъра на земеделието, храните и горите /сега министъра на земеделието/, чрез упълномощен юрисконсулт Гашева. Двамата касационни жалбоподатели релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Според касаторите оспореното решение е недопустимо, тъй като писмото, по което се е произнесъл съдът, не представлява индивидуален административен акт, а междинен акт, който не засяга интересите на заявителя. Касационните жалбоподатели считат, че обжалваният съдебен акт е неправилен, защото съдът е пренебрегнал факта, че не е финализирана процедурата от МРРБ по преобразуване вида на държавната собственост на процесния поземлен имот. Развиват тезата, че постановеният отказ е законосъобразен, предвид постъпилото несъгласие от страна на МЗХГ и обстоятелството, че се касае за част от стратегически обект от значение за националната сигурност и като такъв следва да премине в управление на държавата. Двамата касационни жалбоподатели претендират обезсилване на обжалваното съдебно решение или алтернативно - същото да бъде отменено, като неправилно и вместо него ВАС да постанови отхвърляне на жалбата на Тича 2012 ЕООД. Заявяват искане за присъждане на направените разноски. Ответникът - Тича 2012 ЕООД, със седалище в гр. Шумен, с управител Ю. Патлеев, оспорва двете касационни жалби, чрез упълномощен адв. Борисов, който с два писмени отговора и писмена молба пледира за отхвърлянето им като неоснователни и оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като допустимо, правилно и законосъобразно постановено. Прави искане за присъждане на сторените разноски в касационната инстанция с представен списък за тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационните жалби, тъй като предмет на спор е писмо от 05.07.2021г. на областния управител, с което е обективиран отказ за продажба на недвижим имот държавна собственост по реда на чл. 44, ал. 3 ЗДС и чл. 84 ППЗДС, който е издаден от компетентния орган по чл. 44 ал. 3 ЗДС вр. чл. 32ал. 1 от Закона за администрацията, в предвидената от чл. 59 ал. 2 АПК форма и е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. Според участващия по делото прокурор не са допуснати нарушения на производствените правила и първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, защото областният управител действа при условията на обвързана компетентност и при наличието на определени законови предпоставки издава заповед за придобиване на право на собственост или отказва издаването й, като след финализиране на процедурата по промяна предназначението на имота от частна в публична държавна собственост, ще бъде валидна забраната по чл. 7 ЗДС - имотите публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби на областния управител на област Шумен и на министъра на земеделието, храните и горите /сега министъра на земеделието/ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни, в преклузивния 14 - дневен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение 142 от 26.10.2021 г. е отменен по жалба на Тича 2012 ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, представлявано от едноличния собственик и управител Ю. Патлеев, Отказ за продажба на имот по чл. 44, ал. 3 от Закона за държавната собственост, обективиран в писмо с изх. 94Ю-00-10/16 от 05.07.2021 г. на областния управител на област Шумен, с който е отказана продажбата на 1/2 идеална част от имот 000014 с ЕКАТТЕ 99164 в местност "Ат Йолу" в землището на с. Виница, общ. Върбица, представляващ поземлен имот с идентификатор 70398.216.14 по КККР на с. Сушина, общ. Върбица, обл. Шумен; преписката е върната на областния управител на област Шумен за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите, изложени в съдебното решение; Областната администрация - Шумен е осъдена да заплати на Тича 2012 ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, направените по делото разноски в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Шумен е констатирал, че жалбоподателят в качеството си на собственик на 1/2 идеална част от масивна жилищна сграда на два етажа, построена в имот 000014 с ЕКАТТЕ 99164 в местност "Ат Йолу" в землището на с. Виница, ПИ с ид. 70398.216.14 по КККР на с. Сушица е подал заявление вх. 94Ю-00-10 от 20.02.2020 г. до областния управител на област Шумен, с което е отправено искане да бъде осъществена процедурата по чл. 44, ал. 3 ЗДС, във вр. с чл. 84 и чл. 85 ППЗДС и дружеството като собственик на 1/2 идеална част от сграда, намираща се в поземлен имот частна държавна собственост, да закупи 1/2 идеална част от гореописания поземлен имот. Установено е, че с процесното писмо областният управител отказал да уважи искането на Тича 2012 ЕООД, което породило правния му интерес да оспори постановения изричен отказ по съдебен ред. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо и основателно, защото в случая е приложима нормата на чл. 44, ал. 3 ЗДС, според която продажбата на земя или съответни идеални части от земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг по ред, определен с правилника за прилагане на закона и цитираният нормативен текст е възпроизведен и в чл. 84, ал. 2 ППЗДС. Първостепенният съд е установил, че атакуваният отказ е постановен по заявление, депозирано по реда на чл. 44, ал. 3 ЗДС и чл. 84, ал. 2 ППЗДС, и по същество обективира волеизявление за отказ за продажба при условията на цитираната разпоредба на 1/2 идеална част от поземлен имот частна държавна собственост, намиращ се на територията на област Шумен, поради което е счел, че е издаден от материално и териториално компетентен административен орган - от областния управител на област Шумен. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че оспореният акт е постановен в изискуемата от чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, но не притежава всички изискуеми от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, защото като фактически основания за издаването му са посочени наличието на по-рано инициирано производство за обявяване на поземления имот за публична държавна собственост, както и изразено несъгласие от страна на МЗХГ, на което е предоставено управлението на другата 1/2 идеална част от сградата и на процесния поземлен имот. Според първоистанционния съд посочените основания не са включени във фактическия състав на чл. 44, ал. 3 ЗДС в чл. 84 и чл. 85 ППЗДС, поради което не могат да се възприемат като годни фактически основания за формиране на произнесения изричен отказ по реда на чл. 44, ал. 3 ЗДС. Освен това е констатирано, че в оспореното писмо липсват изложени фактически основания относно обстоятелствата, релевантни за преценка наличието на предпоставките за провеждане на процедура за продажба на поземлен имот частна държавна собственост без търг, по реда на чл. 44, ал. 3 ЗДС, което обосновава извода за немотивираност и за издаването му при допуснато съществено нарушение в изискванията за форма. Също така първостепенният съд е преценил, че процесният отказ е постановен и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при несъблюдаване целта на закона. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ППЗДС, в която са описани документите, които заинтересованите лица следва да приложат към заявлението си - документ за собственост върху построената сграда; скица на имота от одобрена кадастрална карта; удостоверение от съответната общинска администрация, че сградата е законно изградена; удостоверение от съответната общинска администрация относно поделяемостта на имота, върху който е изградена сградата; ЕИК по Закона за Търговския регистър на заявителя юридическо лице. В обжалваното съдебно решение е анализирана нормата на чл. 84, ал. 4 ППЗДС, с която е предвидена възможност при необходимост да се изискват и допълнителни документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, които са от значение за продажбата. Обсъдени са и разпоредбите на чл. 85, ал. 1 и 2 ППЗДС, с които е регламентирано, че въз основа на представените документи областният управител издава заповед, в която определя купувача, имота, който се прехвърля, цената и дължимите данъци, такси и режийни разноски, като в случаите, когато имотът, върху който е изградена сградата, е поделяем, областният управител предприема необходимите действия за разделянето му и може да извърши продажбата по чл. 84, ал. 1 ППЗДС само след като имотът бъде разделен с влязъл в сила подробен устройствен план. При извършения анализ на визираните разпоредби административинят съд е счел, че претендираната продажба може да се извърши въз основа на заявление на лице, притежаващо собственост върху сграда или част от нея, която е законно построена и в случаите, когато заявителят притежава идеални части от сградата, ситуирана в имот частна държавна собственост, същият може да придобие съответната част от поземления имот, когато последният е поделяем, като в тази хипотеза продажбата се извършва след разделянето на имота с влязъл в сила подробен устройствен план, за разделянето на който областният управител предприема необходимите действия и това са предпоставките, които адм. орган следва да установи и ако констатира тяхното наличие, действайки при условията на обвързана компетентност, дължи извършването на нормативно разписаните действия за продажба на поземления имот или съответната идеална част от него. Първоинстанционният съд е приел, че били налице материалноправните предпоставки за провеждане на процедурата по подялба на имота, уредена в чл. 85, ал. 2 ППЗДС, след което да бъде финализирано административното производство за продажба на съответната част от поземления имот, доколкото в случая от приетите и неоспорени по делото писмени доказателства се установява наличието на визираните в чл. 44, ал. 3 ЗДС предпоставки за това заявление на юридическо лице, което се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от законно построена сграда; сградата е ситуирана в поземлен имот частна държавна собственост, който е поделяем, както и самата сграда; и към заявлението са приложени изискуемите съгласно чл. 84, ал. 3 ППЗДС документи. Коментирано е приложението на разпоредбата на чл. 84, ал. 4 ППЗДС, даваща възможност на сезирания адм. орган да изиска допълнителни документи, но само ако са такива, които удостоверяват факти и обстоятелства, които са от значение за продажбата. Решаващият състав е извел заключение, че наличието на съгласие от страна на ведомството, на което поземленият имот е предоставен за управление не представлява такова обстоятелство, защото нито в чл. 44, ал. 3 ЗДС, нито в чл. 84 и чл. 85 ППЗДС е предвидено изискване за даване на съгласие от ведомството, на което другата идеална част от сградата и поземления имот частна държавна собственост, са предоставени за управление, понеже правото на придобиване на поземления имот или идеална част от него възниква от вече съществуващо право на собственост върху законно построена сграда или част от нея в имота и същото представлява произтичащо от закона субективно право, което може да бъде ограничено само в предвидените със закон случаи, а обстоятелството, че процесният поземлен имот е предоставен за управление на МЗХГ не съставлява основание за изискване на съгласие за продажбата му от посоченото ведомство, защото няма такова нормативно изискване. Първоинстанционният съд е преценил, че цитираните в обжалвания акт текстове на чл. 14 ЗДС и чл. 12 ППЗДС не променят този извод, доколкото в чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗДС е предвидено, че министрите и ръководителите на другите ведомства управляват предоставените им имоти - държавна собственост за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин, а чл. 14, ал. 3 ЗДС и чл. 12, ал. 1 ППЗДС определят какво включва управлението по смисъла на ЗДС и ППЗДС - право на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност, като за целта същите се завеждат в баланса на ведомството, на юридическите лица на бюджетна издръжка и на държавните предприятия. В конкретната хипотеза с предоставянето в полза на МЗХГ на право на управление върху горепосочения поземлен имот, министерството е овластено да го владее, ползва и поддържа от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност, както и да го заведе в баланса си, но управлението не включва право на разпореждане с този имот, от което следва, че министерството не притежава и право да изразява съгласие за неговата продажба, поради което заявеното от последното несъгласие за разпореждане с имота е неотносимо за приложението на чл. 44, ал. 3 ЗДС. В този смисъл са и разсъжденията на решаващия състав на Административен съд - Шумен досежно обстоятелството, че язовир "Тича" е обявен за стратегически обект, съгласно п. III, т. 2, подт. 2. 1., б. "т" от Приложение към чл. 1, ал. 1 от Постановление 181/20.07.2009 г. на МС и със Заповед РД-09-719 от 11.09.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите поземлен имот 000014 е включен в стратегическата зона около язовир "Тича". Първостепенният съд е счел, че тези обстоятелства са ирелевантни за приложението на чл. 44, ал. 3 ЗДС, тъй като не променят факта, че в поземлен имот частна държавна собственост, е ситуирана законно построена сграда, 1/2 идеална част от която е частна собственост и в съответното ПМС не е предвидено ограничение за продажба на намиращите се около язовира поземлени имоти и правата на дружеството на собственост и да участва в гражданския оборот, не могат да бъдат ограничени от подзаконови норми, каквито са разпоредбите на Постановление 181/20.07.2009 г. на МС за определяне на стратегическите обекти и дейности, а още по-малко същите могат да бъдат ограничавани с актове на органи на изпълнителната власт. Във връзка с посоченото в обжалвания отказ основание - наличие на инициираната процедура за обявяване на поземления имот за публична държавна собственост, административният съд е отчел факта, че към момента на подаване на заявлението за продажба на съответната част от поземления имот, и към датата на издаване на оспорвания акт, поземлен имот с ид. 70398.216.14 е частна държавна собственост, защото от представените доказателства се установява по безспорен начин, че не е налице решение на МС за промяна на статута му в публична държавна собственост. С оглед на това съдът се е позовал на нормата на чл. 142, ал. 1 АПК, по силата на която съответствието на индивидуалния административен акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а в конкретната хипотеза към 05.07.2021 г., на която дата е постановен процесният отказ, предмет на обжалване по делото, поземленият имот продължава да има статут на частна държавна собственост, поради което към момента на произнасяне на компетентния адм. орган не е налице пречка за неговата продажба при условията на чл. 44, ал. 3 ЗДС. Оттук е формиран извод, че ако издателят на оспореното писмо е считал, че образуваното производство за обявяване на процесния поземлен имот за публична държавна собственост, е преюдициално за произнасянето му по реда на чл. 44, ал. 3 ЗДС, е разполагал с възможността, визирана в чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК за спиране на процесното административно производство, от която последният не се е възползвал. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Неоснователни са възраженията на двамата касатори за недопустимост на съдебното обжалване, защото с първоинстанционната жалба на Тича 2012 ЕООД е оспорено писмо, което притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като обективира властническо волеизявление, с което касаторът - областен управител на област Шумен е отказал да удовлетвори подадено заявление по чл. 44, ал. 3 ЗДС за продажба на 1/2 идеална част от поземлен имот частна държавна собственост. В него ясно и недвусмислено е посочено, че не може да се уважи подаденото искане и издателят на процесния акт е изложил три групи причини за отхвърляне на заявлението - изразено несъгласие от страна на МЗХГ за продажба на имота; налице е инициирано производство за промяна статута на имота в публична държавна собственост; включване на процесния поземлен имот в стратегическата зона около язовир "Тича", който е обявен за стратегически обект, съгласно п. III, т. 2, подт. 2. 1., б. "т" от Приложение към чл. 1, ал. 1 от Постановление 181/20.07.2009 г. на МС. Освен това първоинстанционният съд точно е преценил, че оспорването е предявено от надлежна страна, която е адресат на процесния отказ и обосновава правния си интерес с наличие на права, засегнати от атакуваното писмо и жалбата е подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Съдебното решение е правилно, като краен резултат и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото от съдържанието на оспореното писмо е видно, че то съдържа подробно излагане на три отделни основания за отхвърляне на искането, с което е сезиран областния управител на област Шумен, а именно: 1./ Наличие на образувана и неприключила административна процедура по промяна вида на държавната собственост върху процесния поземлен имот; 2./ Постъпило несъгласие от страна на МЗХГ, на което министерство е предоставено право на управление върху горепосочения поземлен имот; 3./ Включване на поземлен имот 000014 в стратегическата зона около язовир "Тича", който с Приложение към чл. 1, ал. 1 от ПМС 181/20.07.2009 г. е обявен за стратегически обект. Така, както е формулирано от издателя на акта първото основание, същото следва да съставлява основание за спиране на административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. В случая обаче не е постановена разпоредителна част в този смисъл, поради което съдът споделя становището на първостепенния съд за нарушение на законовите изисквания към формата на процесния акт. Следва да се има предвид, че въпреки, че областният управител на област Шумен е изложил подробни мотиви, съдържащи фактически основания за спиране, същият никъде в атакуваното писмо не се е позовал на разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК и този нормативен текст не е посочен от издателя на акта като правно основание за неговото издаване. С оглед на това касационният съдебен състав счита, че при новото разглеждане на заявлението на Тича 2012 ЕООД, ако все още не е приключило преюдициалното административно производство по преобразуване на частната държавна собственост в публична държавна собственост, компетентният адм. орган следва да постанови нов акт с разпоредителна част, с която да спре административното производство по претендираната продажба и изрично да впише като правно основание за издаване на акта относимата норма на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. По отношение на горепосоченото второ основание за произнесения отказ следва да се има предвид, че областният управител на област Шумен не се е позовал на императивна законова или подзаконова разпоредба, забраняваща извършването на продажба по реда на чл. 44, ал. 3 ЗДС, при изразено несъгласие от страна на ведомството, в полза на което е предоставено правото на управление на процесния поземлен имот. В двете касационни жалби е цитирана разпоредбата на чл. 45а ЗДС, но следва да се има предвид, че визираната норма не е посочена в оспореното писмо като основание за произнасяне на процесния отказ. От значение е и обстоятелството, че горепосоченият нормативен текст е относим към прекратяване на съсобствеността между държавата и физически или юридически лица, а конкретната хипотеза не е такава, тъй като в случая искането е за закупуване без търг по реда на чл. 44, ал. 3 ЗДС. Освен това второто изречение на чл. 45а ЗДС изрично регламентира, че се изисква "СТАНОВИЩЕ" на ръководителя на ведомството, а не неговото "СЪГЛАСИЕ", както считат двамата касационни жалбоподатели. Във връзка с третото основание за постановения отказ, касационният съдебен състав обръща внимание на факта, че процесният поземлен имот съставлява част от стратегическата зона около язовир "Тича", който още през 2009г. е обявен за стратегически обект с Приложение към чл. 1, ал. 1 от ПМС 181/20.07.2009 г., но това обстоятелство не е възпрепятствало придобиването през 2012г. от страна на Тича 2012 ЕООД на собствеността върху 1/2 част от построената масивна жилищна сграда, която е закупена с Нотариален акт за покупко-продажба 131, том ХII, рег. 4233, дело 1190 от 19.09.2012г. В случая следва да се има предвид, че при издаването на последващите два акта за държавна собственост - АЧДС 3006 от 28.04.2017 г. и АЧДС 3191 от 09.12.2019 г., собствеността е продължила да е със статут на частна държавна собственост, което означава, че при определянето на язовир "Тича" като стратегически обект това обстоятелство само по себе си не е наложило преобразуването през този период на вида на държавната собственост от частна в публична собственост. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенциите на двамата касационни жалбоподатели за присъждане на разноски се оставят без уважение. На основание чл. 143 АПК ответникът по касационните жалби има право на своевременно претендираните разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащо на 840 лв., които следва да се заплатят от касатора, който е издател на процесния административен акт. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,