Решение № 562 от 6.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1711/2013 г.

Решение № 562 от 6.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1711/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна присъда, постановена по внохд № 2562/2013 г. на Софийски градски съд е подадена касационна жалба от подсъдимия А. В. Н., с оплаквания за нарушение на закона и алтернативно искане за явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че оплакването за явна несправедливост не следва да се разглежда, тъй като не е ангажирано с касационната жалба, а оплакването за нарушение на закона е неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните, и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 18.07.2013 г., постановена по внохд № 2562/2013 г. на Софийски градски съд, е отменена оправдателна присъда по нохд № 11953/2012 г. на Софийския районен съд и вместо нея, подсъдимият А. В. Н. е признат за виновен в това, че на 7.02.2012 г. в [населено място] е упражнявал професия - управлявал лек таксиметров автомобил с ДК № С 83-17 ХС, с включен апарат и светещ зелен светлинен индикатор, без да има съответната правоспособност за това, поради което и на основание чл. 324, ал. 1 НК във вр. с чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Н.. Основното оплакване е за неправилно приложение на закона, тъй като не били налице посочените в обвинителния акт и приети за установени нарушения на Наредба № 34/1999 г. От друга страна -втората инстанция е дала разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 324, а изводите й са в противоречие и с ТР № 31/1969 г. на ОСНК на ВС. Твърди се също, че "снабдяването на дадено лице, с необходимите документи за упражняване на професията водач на таксиметров автомобил, зависи единствено от неговото желание...като единственото изискване в тази процедура е притежаването на свидетелството за управление на МПС, т. е. правоспособност за управление на лек автомобил".В условията на евентуалност се поддържа и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Доводите са частично основателни и то само досежно оплакването за явна несправедливост на наказанието. Въззивната присъда е постановена след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Между другото по фактите спор по делото няма. Безспорно е установено, че на 7.02.2012 г. в [населено място] подсъдимия Н. е управлявал л. а. с дк [рег. номер на МПС], със светеща таксиметрова табела с надпис "ТАКСИ", със стикери "за едно евро", с включен таксов апарат и светещ светлинен индикатор- в зелено на предното стъкло, обозначаващ, че е свободен, без да има удостоверение "водач на таксиметров автомобил" и без "удостоверение за психологическа годност", изискуеми съгласно Наредба № 34/6.12.1999 г. Спора е по правото. Както бе посочено по горе защитата счита, че установеното по горе, може да ангажира единствено административна отговорност на подсъдимия, но не и такава по чл. 324 НК. Довода е незаконосъобразен и е получил убедителен отговор, в мотивите към въззивната присъда, където е прието, че "нормата на чл. 324, ал. 1 НК, няма самостоятелно приложение, доколкото съставомерното по нея деяние от обективна страна представлява нарушение на нормативни изисквания за придобиване на правоспособност за упражняване на определена професия". Правилно е отчетено и "погрешното позоваване/ от първоинстанционния съд / само на ЗПОО, като нормативен порядък, към който чл. 324, ал. 1 НК препраща, неправилни се явяват и съображенията за изключване на дейността по управление на таксиметров автомобил, от тези професионални дейности, за извършването на които се изисква придобита правоспособност, основани на разпоредбите на чл. 3, т. 1 и т. 2 и чл. 38 от ЗПОО". Още по категорично следва да се сподели извода, че "съставомерно по посочения текст, е упражняване на определена професия без следваща се правоспособност, ако изискването за такава е предвидено в .. нормативен акт, не само в закон, още по малко конкретни правни предписания, имащи значение на правни норми", в цитираната по горе наредба. Без коментар в тази връзка тезата на защитата, че снабдяването на дадено лице с необходимите документи за упражняване на професията водач на лек таксиметров автомобил зависело " единствено от неговото желание". Закона е приложен правилно. Основателно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Единствената причина на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода е отчетеното - "обременено съдебно минало, с осъждането му по нохд. № 2738/2012 г. на СРС, за същото деяние-обстоятелства, които установяват по категоричен начин трайно установените от подсъдимия навици по незачитане на закона и нормите за упражняване на таксиметрова дейност". Тук съда очевидно не е съобразил обстоятелството, че деянието предмет на разглеждане по горе посоченото дело е извършено на 19.11.2011 г., определението на съда, с което е одобрено споразумение е от 18.04.2012 г., настоящото деяние е на 7.02.2012 г., или подсъдимия е извършил деянията преди да има влязла в сила присъда, по което и да било от тях, т. е. налице е съвкупност по смисъла на чл. 25, ал. 2 НК, или едно осъждане, което няма как да бъде прието като - "трайно установени навици по незачитане на закона и нормите за упражняване на таксиметрова дейност". По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ намира оплакването за явна несправедливост на наказанието основателно. Достатъчно и справедливо е наказание глоба, в максимално предвидения в закона размер, в какъвто смисъл присъдата следва да бъде изменена. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение