Решение № 9778 от 17.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Велико Търново, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. А. Ангелов против решение 233/12.12.2022 г. на Административен съд Ловеч, постановено по адм. дело 403/2021 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка 11132/14.10.2021 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на първоинстанционния съд, че продължителността на оспорената принудителната административна мярка не е мотивирана. Излага съображения, че запечатването на търговския обект за срок от 14 дни е съобразено с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Вени Пласт ЕООД, гр. Ловеч чрез процесуалния си представител адв. И. Кривошиева, в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира присъждането на разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка 11132/14.10.2021 г. на началник отдел Оперативни дейности Велико Търново, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект офис, находящ се в гр. Ловеч, ул. Георги Сава Раковски 5 за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба на 2 броя панти за комарник на обща стойност 2.00 лева и на основание чл. 187, ал.1 ЗДДС е забранен достъпа до обекта. При извършената проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му. От събраните по делото доказателства е приел за установено извършеното нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за отчитане на извършената продажба на 2 бр. панти за комарник по 1.00 лв. за брой или на обща стойност на 2 лева, платени в брой, което представлява основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1 а от ЗДДС. Възраженията на дружеството за приложение на чл. 186а ЗДДС и за обусловеност на мярката от издаване на наказателно постановление, са отхвърлени като неоснователни. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че определяният срок за запечатване на обекта не е немотивиран с конкретни обстоятелства. Според съда в акта не са посочени обективни критерии, от които може да се направи извод за трайно отклоняване на търговеца от данъчно облагане. Изложените мотиви за определяне на 14 дневния срок за запечатване на търговския обект са изцяло бланкетни. Административният орган не е установил по никакъв начин, че в проверявания обект е налице трайна практика да не се издават фискални бонове за извършените продажби. Установената разлика в касовата наличност е в размер на неотчетената контролна покупка от 2 лева, което, според съда, налага извод, че допуснатото нарушение на фискалната дисциплина е единично. Липсата на конкретни мотиви, обосноваващи прилагането на срок на мярката от 14 дни, е определено от съда като нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Допуснатото нарушение, според съда, препятства и възможността да се прецени съответствието на индивидуалния административен акт с целта на закона. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, в приложимата по време редакция от ДВ бр. 104/2020 г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. По делото не е спорно, че Вени Пласт ЕООД е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Установено е, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за контролна покупка на 2 бр. панти за комарник на обща стойност 2.00 лева, осъществена на 05.10.2021 г. Поради това правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС. Спорът в касационното производство е относно законосъобразността на определената от органа по приходите продължителност на мярката. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви относно определения 14 - дневен срок за запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него. Продължителността на мярката в рамките на установения от закона максимален срок до 30 дни, следва да е мотивирана с конкретни обстоятелства относно тежестта на нарушението и от дейността на задълженото лице. Законосъобразно съдът е приел, че в конкретния случай при определяне на 14-дневен срок на принудителната административна мярка не са посочени каквито и да било конкретни данни за търговската дейност в обекта. Изложените от органа по приходите мотиви са изцяло бланкетни. Съображенията, че срокът е съобразен с вида и обема на осъществяваната дейност с оглед информацията, съдържаща се в ИС на НАП и събраните при проверката данни, не се основават на никакви конкретни данни и не отговарят на изискването по чл.186, ал. 3 ЗДДС. Преценката на органа по приходите за тежестта на нарушението, целта, за която мярката се налага и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК следва да се основава на конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице и да е подкрепена с доказателства. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Обжалваното съдебно решение, с което оспорената принудителна административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1 000 лева, платено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в касационното производство съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.01.2023 г. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като платената сума съответства на минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,