Решение № 15058 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1342/2017 г.

Решение № 15058 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1342/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Х. против решение № 366/30.12.2016 г., постановено по адм. дело № 447/2016 г. по описа на Административен съд – Х., с което е отменено Решение № 1012-26-181-1/21.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Х. и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН] /№ 2 прот. №N01139 от 08.04.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Х.. Преписката е върната на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х. за ново произнасяне по подаденото от К. И. К. заявление вх. № 2113-26-1546/12.12.2015 г., съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу постановения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – К. И. К., в писмен отговор, развива съображения за липсата на визираните в касационната жалба пороци по отношение на първоинстанционното решение. Навежда доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в съответствие с материалния и процесуалния закон. Иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Х. е Решение № 1012-26-181-1/21.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Х., с което е отхвърлена жалбата на К. И. К. срещу Разпореждане №[ЕГН] /№ 2 прот. №N01139 от 08.04.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Х., с което на основание чл. 68, ал. 3 КСО и във връзка с Регламент на съвета (ЕО) № 883/2004 г. на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), считано от 04.12.2015 г., пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО, като пенсията е определена в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 10 от КСО само въз основа на признатия стаж в България. Посочено е, че осигурителен стаж за периода от 18.05.1999 г. до 31.12.2011 г. не е зачетен, тъй като същият не е заверен, поради невнесени осигурителни вноски, както и че пенсията не се определя в действителен размер, тъй като по вина на самоосигуряващото се лице не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО. Решаващият съд извежда, че спорът по делото е правен и се свежда до въпроса следвало ли е на К. да бъде определен действителен размер на пенсията по реда на чл. 70, ал. 3 от КСО, въпреки незачитането на осигурителен стаж за периода от 18.05.1999 г. до 31.12.2011 г., поради невнасяне на дължимите осигурителни вноски за ДОО по чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО за този период. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приема, че за да бъде определен размера на пенсията по реда на посочените законови разпоредби, по отношение на самоосигуряващо се лице, е необходимо пенсионният орган да разполага с редовни документи и данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, от които да се установява доход, върху който са внесени осигурителни вноски за последните 15 г. осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 01.01.1997 г. и доход, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до датата на пенсионирането. При преценка на съвкупния доказателствен материал решаващият съд намира, че жалбоподателят е направил избор за периода преди 01.01.1997 г., което е видно от съдържащото се в пенсионната преписка УП-2 № 1092/06.03.2006 г. на О. Т. и представено при подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ. От материалите по пенсионната преписка е прието за установено, че пенсионният орган е разполагал и с данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителен доход след 01.01.1997 г. Развити са съображения за незаконосъобразно лишаване на жалбоподателя от правото да му бъде определен индивидуален коефициент по реда на чл. 70, ал. 3 от КСО, защото ограничен период от време, а именно 18.05.1999 г. до 31.12.2011 г., вкл., не е бил зачетен за осигурителен стаж. Обоснована е теза, съгласно която изводите на пенсионният орган не намират опора в закона. С изложените мотиви, решаващият съд намира, че като не е съобразил горното и е потвърдил разпореждането на пенсионния орган, Директорът на ТП на НОИ - Х. е издал акта си не само при неправилно приложение на материалния закон, но и в противоречие с целта на закона- да се ползват права с оглед реалния принос към ДОО. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст се извършва по реда на чл. 70, ал. 3 - 6. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО, в сила към датата на издаване на оспорения акт, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В разглеждания случай осигурителният доход и съответно осигурителният стаж на самоосигуряващото се лице след 31.12.1996 г. се установяват от представените надлежни доказателства. При спазване на чл. 70а, ал. 1 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Периодът, през който не са внасяни осигурителни вноски, не се зачита за осигурителен стаж. На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания 2-месечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. При непредставени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за определен период, пенсията за осигурителен стаж и възраст на ответникът по касация, следва да бъде отпусната в действителния й размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните редовни документи, представени в двумесечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на съответния вид пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО, е неприложима в разглежданата хипотеза. Визирани са случаите, в които са налице достатъчно данни за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, но размерът на пенсията не може да бъде определен по реда на чл. 70 от КСО поради липса на документи относно точната продължителност на стажа и/или относно размера на осигурителния доход. Разпоредбата е създадена в полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не разполагат с документи за установяване на осигурителния им стаж и доход, необходими за изчисление на размера на пенсията. Настоящият случай е различен: продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход са установени. Не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 от КСО и изчисление на размера на пенсията в реалния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 01.01.1997 г. Тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 КСО, което се прави от административния орган е неправилно. Тази норма не налага задължително включване на дохода след 1.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен. Това, че лицето не е внесло осигурителни вноски за определен период, не означава че органът не следва да определя индивидуален коефициент и съответно да отпуска пенсията в минимален размер. Законосъобразното разрешение в случая е, че за този период не следва да се завери осигурителната книжка на лицето, съответно доходът за този период няма да участва в определяне на действителния размер на пенсията, но същата следва да се изчисли в действителен размер по реда на чл. 70, ал. 3 КСО, като се признаят стажът и доходите за времето, през които са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е сложилата се непротиворечива съдебна практика. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане, с които е отказано определяне в действителен размер на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са издадени в нарушение на материалния закон. Като ги е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество съобразно дадените указания, Административен съд - Х. е постановил правилно решение, при липсата на сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение