Решение № 10759 от 24.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Сотирова срещу решение 438 от 26.01.2022 г., постановено по административно дело 6686/2021 г. от Административен съд София-град, с което е отменено решение 431/29.04.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка 168/2011 г. в частта, в която е прието за установено че Д. Иванова изпълняваща длъжността Председател на Български институт по метрология(БИМ) и орган по назначението до 05.02.2014 г. е осъществила дискриминация под формата на преследване по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във вр. с чл. 5 ЗЗДискр. спрямо Л. Сотирова, както и, че е осъществила в това си качество тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР ЗЗДискр. във вр. с чл. 5 ЗЗДискр. по признак лично положение чрез разпространяване на снимката на Сотирова с цел разпознаване и недопускането й да БИМ в периода м. юли- август 2011 г., за което на основание чл. 78, ал.1 ЗЗДискр. на Иванова, в посоченото й качество е наложена глоба в размер на 250 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, тъй като липсва произнасяне относно извършена дискриминация по чл. 21 ЗЗДискр. се иска отмяната му и постановяване на ново за допълването му в този смисъла. В допълнително представена касационна жалба са развити подробни доводи.

Ответникът по касационната жалба Д. Иванова в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Ответникът по касационната жалба КЗД чрез процесуален представител излага становище за основателност на касационната жалба против решението на АССГ, а в частта, с която се иска допълване на същото с произнасяне за извършена дискриминация по чл. 21 ЗЗДискр. спрямо нея счита, че същата е неоснователна, тъй като в тази част решението на КЗД е влязло в законна сила, като необжалвано пред първоинстанционния съд.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба от лице, чийто интереси са засегнати с обжалвания административен акт, но разгледано по същество е неправилно, поради следните съображения:

Производството пред КЗД е образувано по жалба на Сотирова, подадена на 30.05.2011 г. в която са изложени фактически твърдения за извършена спрямо нея дискриминация от органа по назначението - ръководителя на БИМ по чл. 21 ЗЗДискр. пенсионирането й незабавно след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за разлика от други служители, заемащи аналогични длъжности и също придобили това право. С молба от 23.08.2011 г. жалбодателката излага фактически твърдения за осъществен спрямо нея тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., която доразвива в допълнителни молби.

С решение 90 от 10.04.2013 г., постановено по образуваната по жалбата на Сотирова преписка 168/2011 г. КЗД приема за установено по отношение на Сотирова, че Д. Иванова изпълняваща длъжността Председател на БИМ не е осъществила нарушение по чл. 21 ЗЗДискр. при прекратяване на служебното й правоотношение, преследване след подаване на жалбата по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗЗДискр. и по неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр. при прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), като оставя без уважение подадени от Сотирова молби, подадени от Сотирова.

Решението на КЗД е обжалвано от Сотирова пред АССг, като с решение 98 от 07.01.2014 г. съдът отхвърля същата като неоснователна, но с решение 91 от 05.01.2015 г., постановено по адм. дело 3287/2014 г. ВАС, състав на Седмо отделение отменя решението на АССг и постановяван ново, с което отменя решението на КЗД и връща преписката за ново произнасяне със задължителни указания.

След връщане на преписката КЗД постановява решение 3/12.01.2018 г., с което приема за установено, че БИМ не е осъществил нарушение на чл. 21 ЗЗДискр., а Д. Иванова в качеството й на изпълняващ длъжността Председател на БИМ и орган по назначаването не е осъществила преследване по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗЗДискр във вр. с чл. 5 от с.з., но е осъществила спрямо Сотирова дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 ЗЗДискр във вр. с чл. 5 ЗЗДискр. по признак лично положение чрез разпространение на снимката й с цел разпознаването й и недопускане до БИМ, като е наложила на Иванова глоба в размер на 250 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. и отново са оставени без уважение подадени от Сотирова молби, включително тази, по която е образувано производството и тази в която са изложени твърдения за осъществен спрямо нея тормоз.

По жалба на Сотирова с решение 7458 от 10.12.2018 г., постановено по адм. дело 1552/2018 г. на АССг посоченото по-горе решение на КЗД е обявено за нищожно и преписката е върната на КЗД за разглеждане от компетентен състав предвид твърденията за множествена дискриминация, при което след изпълнение на дадените от съда указания е постановено решение 431/29.04.2021 г. от Петчленен разширен състав по чл. 48, ал. 2, т. 3 ЗЗДискр. на КЗД, с което е прието за установено, че по отношение на Л. Сотирова, че:

• БИМ, представляван от неговия председател П. Илчев не е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 21 ЗЗДискр.;

• Д. Иванова, в качеството й на изпълняваща длъжността Председател на БИМ и орган по назначението е

• осъществила дискриминация под формата на преследване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. във вр. с чл. 5 ЗЗДискр. и е

• осъществила дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 ДП на ЗЗДискр тормоз във вр. с чл. 5 ЗЗДискр. по признак лично положение чрез разпространение на снимката с цел недопускането й да БИМ през периода м. юли м. август 2011 г., като за посочените две нарушения

• на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. е наложена глоба в размер на 250 лв. на Иванова в посоченото й качество.

С решението си КЗД отново оставя без уважение подадени от Сотирова 11 боя жалби, подадени през периода 30.05.2011 -16.07.2012 г.

Решението на КЗД е обжалвано единствено от Д. Иванова в частта, в която КЗД приема за установено по отношение на Сотирова, че Иванова в качеството й на изпълняващ длъжността Председател на БИМ е осъществила спрямо нея дискриминация под формата на преследване и тормоз и е глобена за тези нарушения на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр.

При това решение на КЗД 431/29.04.2021 г., постановено от Петчленен разширен състав на КЗД по преписка 168/2011 г. в необжалваната му част, а именно в частта, в която е прието за установено, че БИМ, представляван от неговия председател П. Илчев, не е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 21 ЗЗДискр. и са оставени без уважение подадени от Сотирова 11 боя жалби, подадени през периода 30.05.2011 - 16.07.2012 г. е породило правно действие, като необжалвано пред съд. С оглед на така установеното - при липсата на жалба против решението на КЗД в тази му част искането на Сотирова за произнасяне на касационната инстанция по отношение на изводите за липсата на осъществена спрямо нея дискриминация по чл. 21 ЗЗДискр. не следва да бъде обсъждано.

С обжалваното пред настоящия състав решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че административният акт в оспорената му част е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел.

Настоящият състав намира, че изводите в обжалваното решение за постановяване на акта от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила са правилни, а и липсват наведени доводи от касационния жалбодател в тази насока, но изводът за постановяване на решението при неправилно приложение на закона е неправилен и необоснован.

От доказателствата, събрани в хода на административното и съдебно производство безспорно е установено, че на 04.04.2011 г. на Л. Сотирова връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното й правоотношение от Иванова, в качеството й на изпълняващ длъжността Председател на БИМ. Със заповед 8/26.04.2011 г., също издадена от и.д. Председател на БИМ Д. Иванова служебното правоотношение на Сотирова е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 04.05.2011 г. Тези факти са обсъдени и приети от съда, като страните също не спорят относно тях.

Съдът обаче е игнорирал факти, установени също по безспорен начин по делото, а именно, че производството пред КЗД е образувано с подаване на жалбата от Сотирова на 30.05.2011 г., а връчването на заповедта е осъществено едва на 12.07.2011 г. - след завръщането й от отпуск поради временна нетрудоспособност. При това от събраните писмени и гласни доказателства по делото безспорно е установено, че на посочената дата същата не е била допусната в сградата на БИМ така, както са били допускани всички граждани и служители, а на охраната е предоставена нейна снимка с надпис Внимание! До всички охранители на БИМ: Л. Сотирова да не се допуска в сградата на БИМ в извън работно време! Ако се появи в работно време да бъдат веднага уведомени главния директор на ГД МИУ и Управление на човешките ресурси на БИМ.

От съдържанието на заповед А-152/01.06.2011 г., издадена от Иванова в качеството й на и.д. Председател на БИМ се установява, че същата е назначила нарочна комисия със задачи да се отворят вратите на кабинетите на Сотирова, да се сменят ключалките на вратите, да се опише наличното имущество и документация, да се състави протокол за наличното имущество и документация в двата кабинета, което да бъде извършено в срок от 10,30 на 03.06.2011 г. и да приключи до 17.00 часа на 15.06.2011 г. т.е в периода, в който на Сотирова не е била връчена заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение и същата е ползвала редовно разрешен й отпуск поради нетрудоспособност и след подаване на жалбата й до КЗД. Представен е и протоколът на комисията, извършила посочените действия, от който се установява, че възложените действия са извършени, като от кабинетите са изнесени личните вещи на Сотирова (незаприходените й вещи от кабинет 529 ), без да има доказателства за необходимост и спешност на тези действия. Не е съобразено и изпратеното от Иванова, в посоченото й качество писмо по повод предоставен й от трето лице болничен лист, установяващ временната нетрудоспособност на Сотирова, с което той е върнат, с цитиране на нормативна уредба, което няма практическо значение. С оглед на установените с цитираните писмени доказателства факти, от които безспорно се установява нежелано поведение, което е имало за цел и е постигнало като резултат накърняване достойнството на Сотирова и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна и застрашителна за нея среда е последвал и отказът й да приеме документите, които трябва да й бъдат връчени по начина, описан в съставения от петима служители на БИМ протокол от 12.07.2011 г.

Така установените факти се установяват и от събраните по делото гласни доказателства, от които се установява, че действително спрямо Сотирова са предприети мерки за недопускането й в сградата на БИМ, които са различни от тези за всички останали служители и граждани и безспорно са унизителни и обидни и са довели до накърняване на достойнството й.

Част от тези действия безспорно са извършени след подаване на жалбата на Сотирова до КЗД, като за образуваното производство Иванова е уведомена най-късно на 11.07.2021 г. с писмо 16-00-18/05.07.2011 г. на КЗД. При това първоинстанционният съд не е съобразил, че разпоредбата на § 1, т.3, б. а ДР на ЗЗДискр. предвиждащ, че "преследване" е по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация, т.е не е необходимо лицето да е предприело реално такива действия, но с оглед поведението на Сотирова, която е търсила начин да защити правата си, подавайки жалби до различни институции за Иванова е било налице тази предпоставка. При така установеното няма съмнение, че извършените действия са извършени целенасочено и конкретно срещу личността на Сотирова, а изложените в решението разсъждения за липсата на иманентен на личността на Сотирова признак будят недоумение.

Предвид изложеното настоящият състав, намира, че решението на АССг е неправилно, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което жалбата на Д. Иванова против решението на КЗД в частта, в която е прието за установено, че същата е осъществила дискриминация спрямо Сотирова под формите на преследване и тормоз, за което и е наложена глоба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение