Решение № 1467 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6332/2019 г.

Решение № 1467 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6332/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е Т"А. -КО-А. КОЙЧЕВ", чрез процесуалния представител адвокат Г. Георгиев от САК, подадена срещу решение № 735/08.02.2019 г., постановено по адм. дело № 11517/2018 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № 3-II-I за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост от Протокол № 3/28.09.2018 г. на Комисия на Изпълнителна агенция по горите по чл. 74, ал. 2, т. 2 от Закона за горите (ЗГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретното твърдение за нарушение на материалния закон е, че административният акт е издаден в противоречие с чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗГ, като неправилно е приложена хипотезата на т. 2 от същия член. Също така, според касационния жалбоподател е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът не е допуснал поисканата СТЕ, заключението на която би убедило съда в това, че цената за заплащане промяната предназначението на процесните имоти е силно завишена, защото не са залесени и оттук е последвала и необоснованост на съдебното решение. Касационният жалбоподател иска същото да бъде отменено. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът - Комисията по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗГ при Изпълнителната агенция по горите, чрез процесуален представител е изразила становище за неоснователност на касационната жалба поради липса на нито едно от основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 735/08.02.2019 г., постановено по адм. дело № 11517/2018 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Решение № 3-II-I за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост от Протокол № 3/28.09.2018 г. на Комисия на Изпълнителна агенция по горите по чл. 4, ал. 2, т. от ЗГ. Административният съд е приел за установено, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при правилно приложение на материалния закон и спазване на административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е законосъобразно и обосновано. Административният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и в съответствие с нея е приложил правилно материалния закон. Законосъобразен е изводът, че компетентен орган за промяната на предназначението на процесните поземлени имоти е този, посочен в хипотезата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗГ. Съгласно този текст от закона промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии – частна държавна собственост се извършва от комисия в Изпълнителната агенция по горите, когато се касае за поземлени имоти в горски територии с площ над 50 дка, попадащи в териториалния обхват на дейност на съответната регионалната дирекция по горите. Общата площ на заявените за промяна на предназначението поземлени имоти, попадащи в териториалния обхват на регионалната дирекция по горите гр. Враца пред Изпълнителната агенция по горите е над 50 дка, следователно нейна комисия е компетентният орган да вземе решението за промяна на предназначението. Настоящият съдебен състав не възприема твърдението направено в касационната жалба, че нито един от имотите, описани в искането за промяна на предназначението им няма площ над 50 дка и поради това компетентен орган да вземе решение за това е комисия в регионалната дирекция по горите. Смисълът на нормата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗГ е, че когато в териториалния обхват на определена регионална дирекция по горите се поиска смяна на предназначението на поземлени имоти, които от "гори" да се превърнат в нещо друго и когато тяхната обща площ е по-голяма от 50 дка, това решение трябва да се вземе от вишестоящия административен орган с оглед по-голям контрол върху опазването на териториите залесени с гори. Не може да бъде споделено и твърдението изложено в касационната жалба, че съдът е извършил процесуално нарушение, като не е допуснал изслушване на СТЕ, която да отговори на въпроса дали процесните имоти са били залесени, доколко и с каква дървесина. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. В случая по делото са представени доклади за оценки, изготвени от правоспособен независим оценител, притежаващ сертификат за оценителска правоспособност за оценка на поземлени имоти в горски територии, издаден от Камарата на независимите оценители в България, които са предоставени за оценка на независим оценител, притежаващ същия сертификат. Стойностите, заложени в тези оценки са пренесени в обжалваното решение като цена за промяна на предназначението в съответствие с чл. 86, ал. 1-3 от ЗГ. Лицата, изготвили въпросните оценки притежават специални знания в областта на поземлените имоти в горски територии и са дали своите заключения, които са използвани както от комисията, така и от съда. Правилно съдът е приел, че не се налага назначаване на ново вещо лице, което да отговори на въпроси, на които вече е отговорено от лица, притежаващи специални знания. Що се отнася до съображението, изложено в касационната жалба, че стойността на направените оценки не е вярна, следва да се отбележи, че те са изготвени по договори, сключени с касационния жалбоподател в качеството му на възложител и самият той ги е приел, заплатил е работата по изготвянето им и сам ги е представил пред комисията, взела решението. Последващото несъгласие на възложителя с резултата на оценките е извън предмета на настоящето дело и по никакъв начин не се отразява върху законосъобразността на обжалвания административен акт. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответната страна следва да се присъдят направени разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение