Решение № 11878 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7635/2015 г.

Решение № 11878 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7635/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1005 от 30.04.2015 г., по адм. дело № 3924/2014 г. по описа на Административен съд В..

В касационната жалба се поддържат твърдения, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че изводът на съда за нищожност на РА е в противоречие с указанията, дадени в отменителното решение на ВАС. П. доводи са изложени досежно компетентността на лицето възложило извършването на процесната ревизия. Моли да бъде отменено решението и да бъде решен спорът по същество като бъде отхвърлена жалбата на "Ж.-2" ЕООД срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът - "Ж.-2" ЕООД, чрез адв. М., в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба. Излага, че следва да се вземе предвид, че при повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, като не са събрани релевантни за спора доказателства. Иска да бъде допуснато извършването на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи със задачи, посочени в молби, приложени в повторното първоинстанционно дело.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, осмо отделение, намира че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред АС - В. е повторно и в изпълнение указанията на съда, дадени в отменително решение № 14725/8.12.2014 г., постановено по адм. д. № 2330/2014 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е отменено решение № 3213/16.12.2013 г., постановено по адм. д. № 1649/2013 г. по описа на Варненския административен съд и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС В. е бил Ревизионен акт /РА/ № 031203507 от 15.12.2012 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 35/14.03.2013 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП.

За да обяви процесния РА за нищожен, съдът не е взел предвид решение № 14725/8.12.2014 г., постановено по адм. д. № 2330/2014 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. Не е изпълнил дадените в него указания по тълкуването и прилагането на закона. АС е направил преценка за обхвата на заповедта, с която директорът на ТД на НАП - В. е определил органите по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизия, с оглед на което е приел, че процесният РА е нищожен като издаден от некомпетентен орган.

Този извод на съда е в противоречие с разпоредбата на чл. 224 от АПК, съгласно която указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Безспорно в отменителното решение на Върховния административен съд са дадени указания при новото разглеждане на делото да бъде разгледан материалноправния спор по същество с оглед действителността на процесния РА. Извън правомощията на състава при повторното разглеждане на делото е да споделя или не направената преценка от касационната инстанция за обхвата на ЗВР.

Неправилно е прието от АС В., че РА е издаден от некомпетентен орган. Съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК заповедта за възлагане на ревизия се издава от орган по приходите, определен от териториалния директор. С факта на посочване на органа в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК определеният такъв придобива персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. На територията на страната са създадени пет териториални дирекции със седалища в: гр. С., гр. В., гр. П., гр. Б. и гр. В. Търново, чиито териториални обхвати и обхвати на дейност съвпадат с тези на конкретно посочени, съответно закрити бивши териториални дирекции със седалища във всеки областен град. В. една от тези пет териториални дирекции се организира и ръководи от териториален директор, който упражнява предоставените му правомощия в нейните пространствени предели. С т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на съдиите на ОС на Върховен административен съд е прието, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция.

Съобразно даденото тълкуване, в случай като процесния, заповедта за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентен орган за издаване на РА са издадени от компетентен орган, поради което РА е валиден административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност.

Предвид факта, че настоящото касационно производство е повторно и предвид разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от АПК, настоящият състав следва да реши делото по същество на спора.

С процесния РА са определени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 48 310,53 лв. за данъчни периоди м. 08 и м. 10.2008 г., м. 12.2009 г. и м. 11.2011 г. и лихви в общ размер на 22 345,39 лв. и корпоративен данък за 2008 г. в общ размер на 2 583,33 лв. и лихви в размер на 1 022,41 лв.

I. В частта по ЗДДС:

1. По отношение на отказаното право на данъчен кредит за данъчен период м. 08.2008 г. по 9 бр. фактури, издадени от "В. С." ЕООД, касационната инстанция намира следното:

Процесните фактури са с предмет "Извършени СМР работи по договор", "СМР по договор", "Аванс по договор за строителство", "Извършени СМР съгласно Акт 19". Като мярка и количество във фактурите е посочено "1 бр.". Към същите е приложен договор за изработка от 5.01.2004 г., в който е посочено, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши на свой риск и срещу възнаграждение строително-монтажни работи на Туристическа база с. А.. Към договора не е приложена количествено-стойностна сметка. Към договора са приложени 4 анекса от 25.02.2005 г., 21.07.2006 г., 3.01.2007 г. и 25.12.2007 г., с които единствено е удължен срокът на договора. Нито в договора, нито в приложените анекси към него, е посочено конкретно какви СМР следва да бъдат извършени. Стойността на договора е определена на 211 006 лева без ДДС. В. връзка с доставките по процесните фактури са представени 6 бр. протоколи образец 19.

В хода на ревизията прекият доставчик "В. С." ЕООД не е намерен. Приходните органи са установили, че "В. С." ЕООД е дружество дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органа по приходите на 26.04.2010 г. Установили са също, че "В. С." ЕООД е рисков контрагент. Също така е посочено, че фактури № 34 и 35 от 7.05.2008 г., с предмет "Аванс по договор за строителство", са издадени в нарушение на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, тъй като авансовите плащания са извършени на 25.02.2008 г. и 28.02.2008 г., т. е. фактурите са издадени след повече от 5 дни от датата на получаване на плащането.

С оглед на събраните в хода на производството доказателства касационната инстанция намира, че спорните фактури се явяват непълни, тъй като не съдържат достатъчно ясна конкретизация на стопанската операция / "Извършени СМР работи по договор", "СМР по договор", "Аванс по договор за строителство", "Извършени СМР съгласно Акт 19"/ - не е посочено нито какви по вид и количество са СМР, нито на кой обект се извършват, не е посочено към конкретно кой договор или във връзка с кой акт 19 са издадени. Договорът за изработка от 5.01.2004 г. с "В. С." ЕООД и приложените към него анекси не конкретизират възложените СМР и не може да се установи как е формирана цената по договора /211 006 лева без ДДС/ - няма КСС или приложения към същия за индивидуализация на СМР. Този извод на настоящата инстанция не се оборва и от представените 6 бр. протоколи образец 19. Касационната инстанция намира, че след като фактурите не съдържат достатъчно ясна конкретизация на стопанската операция, то няма как да бъде прието, че представените протоколи са издадени във връзка със спорните фактури. Това е така, тъй като нито в договора, нито във фактурите са посочени конкретни видове СМР. Датите на издаване на протоколите образец 19 не съвпада с датата на издаване на фактурите, не съвпада стойността, посочена в протоколите и стойността, отразена във фактурите. Както бе посочено във фактурите е посочено мярка и количество 1 брой, а в протоколите СМР са отразени в множество позиции. Този извод на съда не се оборва и от приетата при първото разглеждане на делото от административен съд съдебно-счетоводна експертиза, приета и неоспорена от страните. В заключението си в т. 1.1. вещото лице е посочило, че общата стойност на всички данъчни основи на фактурите, издадени от "В. С." ЕООД (като е включило както процесните 9 фактури, така и 4бр. фактури, издадени от доставчика на ревизираното лице в предходни данъчни периоди), е на стойност 205 563,20 лева, която съвпада с общата стойност, посочена в представените 6 бр. протоколи. Както бе изложено определената цена на услугата съгласно договора е 211 006 лева без ДДС, която сума не кореспондира на сумата, посочена в протоколите, а процесните фактури са на обща стойност 200 675,84 лева, от които реално са платени 166 875,85 лева.

За първи път при повторното разглеждане на делото пред административният съд ревизираното лице е представило актове за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция, издадени през 2007 г. Видно от актовете от 2007 г. ревизираното лице е приело от доставчика "В. С." ЕООД СМР: кофраж и армировки, дървена покривна конструкция, дъсчена обшивка и покритие с битумни керемиди. Не става ясно по какъв начин същите се обвързват с фактурите, издадени 2008 г. Същите не кореспондират с представените 6 бр. протоколи образец 19, тъй като са с различен предмет, с оглед на това касационната инстанция намира, че не следва да бъдат кредитирани.

Както бе изложено предметът на доставката по нито една от фактурите не съдържа достатъчна информация за възникнало данъчно събитие, поради което е налице непълна фактура. Процесните фактури, по които е претендирано правото на данъчен кредит, не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията /трябва да е посочен вида на услугата/. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставките, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В свое Решение от 8.05.2013 г. СЕС по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По аргумент на по-силното основание, след като към фактурите не е представена никаква допълнителна информация за конкретизация на престацията, която да може да се обвърже с процесните фактури, то това обосновава законосъобразния отказ на данъчните органи на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че искането на "Ж.-2" ЕООД, направено с молба № 1992/3.02.2015 г., за допускане на съдебно техническа експертиза следва да бъде оставено без уважение. След като от фактурите и представения към тях договор не става ясно какви по вид и обем СМР са възложени от "Ж.-2" ЕООД на "В. С." ЕООД, то няма как реалността на доставката по фактурите да бъде доказана при съпоставка на описаните в протоколите обр. 19 СМР и одобрения инвестиционен технически проект.

Настоящият състав на ВАС намира, че искането на "Ж.-2" ЕООД, направено с молба № 3832/4.03.2015 г., за допускане на съдебно счетоводна експертиза също следва да бъде оставено без уважение. При положение, че ревизираното лице е твърдяло в хода на цялото производство, че доставките по процесните 9 бр. фактури са услуги - СМР, а не стоки (материали), то неотносими към спора са въпросите, посочени с молба № 3832/4.03.2013 г., дали прекият доставчик е разполагал с описаните в протоколите материали.

С оглед на изложеното и като е приел, че не е осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, респективно липсва възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС по процесната фактура, органът по приходите е постановил законосъобразен РА.

2. По отношение на отказаното право на данъчен кредит за данъчен период м. 10.2008 г. по фактура № 0000000033/31.10.2008 г., издадена от ЕТ "Б. - Н. Ю.", касационната инстанция намира следното:

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на ЕТ "Б. - Н. Ю.". От проверяваното лице не са представени исканите документи и писмени обяснения. В хода на ревизията и в хода на съдебното производство не е представен договор, сключен между ревизираното лице и прекия доставчик. В хода на ревизията е представен ръчно изготвен протокол от 28.10.2008 г. между "Ж.-2" ЕООД и ЕТ "Б. - Н. Ю.". Съгласно него е посочено, че са "изпълнени по проект и добро качество СМР на об. основен ремонт на общежитие "Г." АД, гр. Б., а именно кофраж, арматура, бетон и съответстващите на това допълнителни работи". Посочено е, че стойността на извършените СМР е 25 850 лева без ДДС. П. е, че плащането ще стане след демонтиране на плочите. Видно от процесната фактура, същата е с предмет "Извършено СМР обект основен ремонт общежитие гр. Б." с данъчна основа 25 583,33 лева.

В хода на първото разглеждане на делото пред административен съд е прието неоспорено от страните заключение по извършена съдебно-техническа експертиза. На поставената задача вещото лице е отговорило, че е извършен основен ремонт на обект "О. Г. АД" - гр. Б. като е посочило в какво се изразява ремонта без да посочи конкретното количество на различните видове СМР. Изложило е, че съгласно приложените документи ремонтът е извършен от ревизираното лице. Посочил е, че подизпълнител на ревизираното лице е ЕТ "Б. - Н. Ю.", без да обоснове на база на кои документи е приело това. Уточнено е, че във всички документи е записано името на "Ж.-2" ЕООД.

При второто разглеждане на делото пред административен съд "Ж.-2" ЕООД е представило 3 бр. протокол образец 19, двустранно подписан между възложител ревизираното лице и изпълнител прекия доставчик - ЕТ "Б. - Н. Ю." с подробно посочени СМР в отделни позиции. Общата стойност на извършените СМР по протоколи е 25 583,33 лева. Тези протоколи са с различен предмет от представения в хода на ревизията ръчно изготвен протокол от 28.10.2008 г. Такива протоколи не са описани и представени от ревизираното лице, в хода на ревизията. Не се споменават в нито една от жалбите на дружеството - срещу РА, в жалбата му до АС, нито в първата му касационна жалба до ВАС, въпреки че липсата на такива протоколи е основание първо ревизиращите, а след това и съдът да приемат, че не е доказана реалното извършване на СМР от доставчика. Не се споменава такива протоколи да има нито в първото решение на АС, нито в първото касационно решение на ВАС. Н. повече, същите не са представени от ревизираното лице и на вещото лице, което е извършило съдебно-техническата експертиза при първото разглеждане на делото. С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че представените при повторното разглеждане на делото приемо-предавателни протоколи неправилно са приети по делото като доказателства. АС е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК, съгласно която при новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Подписани от представител на ревизираното дружество документи не може да се приеме, че не са били известни на страната, а и тя не твърди това. Не се касае и за новооткрити или новонастъпили обстоятелства. С оглед на късното им представяне едва при второто разглеждане на делото пред административния съд и противоречието им с доказателства, които са представени още в хода на ревизията касационната инстанция намира, че представените 3 бр. протокол образец 19 не следва да бъдат кредитирани с оглед съвкупната преценка на доказателствата.

От друга страна следва да се изложи, че спорната фактура се явява непълна, тъй като не съдържа достатъчно ясна конкретизация на стопанската операция /"Извършено СМР обект основен ремонт общежитие гр. Б."/. Не е представен договор за строителство, сключен с ЕТ "Б. - Н. Ю.", който да конкретизира възложените СМР и не може да се установи как е формирана цената по фактурата 30 699,99 лева с ДДС. П. цена във фактурата не съответства на цената посочена в ръчно изготвения протокол от 28.10.2008 г., представен от ревизираното лице в хода на ревизията. В заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, не са посочени документи, които да удостоверяват, че ЕТ "Б. - Н. Ю." е извършило дейности във връзка с процесния обект. Напротив вещото лице е посочило, че основният ремонт е извършен от "Ж.-2" ЕООД и че във всички документи е записано името на "Ж.-2" ЕООД.

Предметът на доставката по фактура № 0000000033/31.10.2008 г., издадена от ЕТ "Б. - Н. Ю." е "Извършено СМР обект основен ремонт общежитие гр. Б.". Така посоченият предмет не съдържа достатъчно информация за възникнало данъчно събитие, поради което е налице непълна фактура. При така установеното настоящият състав намира, че от процесната фактура не може да се установи за какви конкретно СМР се отнася, датата на тяхното изпълнение, как е определена стойността им и основанията за фактурирането им. Процесната фактура не съдържа достатъчно необходима информация, по смисъла на решение от 8.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12 г. Не може да се установи как е определена единичната стойност на услугите по процесната фактура. Както бе изложено след като към фактурата не е представена никаква допълнителна информация за конкретизация на престацията, която да може да се обвърже с процесната фактура, то това обосновава законосъобразния отказ на данъчните органи на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че искането на "Ж.-2" ЕООД, направено с молба № 3832/4.03.2015 г., за допускане на съдебно техническа експертиза следва да бъде оставено без уважение. След като касационната инстанция не кредитира представените при второто разглеждане на делото пред административния съд протоколи образец 19, то не следва да бъде допусната експертиза за сравняването им с инвестиционния технически проект на сградата. От друга страна след като от фактурата не става ясно какви по вид и обем СМР са възложени от "Ж.-2" ЕООД на ЕТ "Б. - Н. Ю.", то няма как реалността на доставката по фактурата да бъде доказана при съпоставка на описаните в протоколите обр. 19 СМР и одобрения инвестиционен технически проект.

3. Относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2009 г. по фактура № 0000000979 от 30.12.2009 г., издадена от "К. с. с." ЕООД, с предмет - "СМР съгласно договор и протокол", в хода на ревизионното производство е прието, че доставчикът не е намерен на декларирания от него данъчен адрес, а от ревизираното лице не са представени допълнителни доказателства досежно вида на СМР и начина на определяне на тяхната стойност, както и доказателства за настъпване на данъчно събитие. Доказателства за тази доставка не са ангажирани и от ревизираното лице както по време на ревизията, така и в хода на съдебното производство. Не са представени договорът и протоколът във връзка, с които е издадена процесната фактура.

При така установеното настоящият състав намира, че от процесната фактура не може да се установи за какви конкретно СМР се отнася, датата на тяхното изпълнение, как е определена стойността им и основанията за фактурирането им. Процесната фактура не съдържа достатъчно необходима информация, по смисъла на решение от 8.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12 г. Не може да се установи как е определена единичната стойност на услугите по процесната фактура.

Действително съгласно т. 2 от Решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 г. не се допуска отказ на право на данъчен кредит за предоставени услуги, само поради факта, че издателя на фактурата за тази услуга не е декларирал наети от него работници, без органа по приходите да докаже, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама, но в конкретния случай основанието за отказа е липсата на доказателства, конкретизиращи вида на услугата и определяне на нейната стойност, по представените за първи път в хода на съдебното производство писмени доказателства.

С оглед на изложеното и като е приел, че не е осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, респективно липсва възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС по процесната фактура, органът по приходите е постановил законосъобразен РА.

4. По отношение на отказаното право на данъчен кредит за данъчен период м. 11.2011 г. по фактура № 1000000079/25.11.2011 г., издадена от "Г. 2010" ЕООД, касационната инстанция намира следното:

В хода на ревизионното производство е прието, че доставчикът не е намерен на декларирания от него данъчен адрес. П. органи са установили, че в дневника за продажби на "Г. 2010" ЕООД е включена фактура, издадена на "Ж.-2" ЕООД със същия номер 1000000079, но от друга дата - 5.11.2011 г. и различни данъчна основа (6276 лева) и ДДС (1255,20 лева). Ревизиращите са установили, че "Г. 2010" ЕООД е рисков контрагент, дерегистриран по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, считано от 27.12.2011 г.

Фактура № 1000000079/25.11.2011 г., издадена от "Г. 2010" ЕООД, е с предмет "СМР по договор". Не е посочен номер и дата на договора във връзка, с който е издадена фактурата. Ревизираното лице е представило в хода на ревизията договор за строителство от 9.11.2011 г., в който е посочено, че инвеститорът възлага, а изпълнителят приема да извърши СМР. Към договора не е приложена количествено-стойностна сметка. В договора не е посочено конкретно какви СМР следва да бъдат извършени. Стойността на договора е определена на 5230 лева без ДДС. В хода на ревизията е представен ръчно изготвен протокол от 25.11.2008 г. между "Ж.-2" ЕООД и "Г. 2010" ЕООД. Съгласно него е посочено, че са "изпълнени изкопни и транспортни работи на обект туристическа база, с. А. и редене камък".

При второто разглеждане на делото пред административен съд "Ж.-2" ЕООД е представило протокол образец 19, двустранно подписан между възложител ревизираното лице и изпълнител прекия доставчик - "Г. 2010" ЕООД, с подробно посочени СМР в отделни позиции - оформяне на земно легло за редене на камък и редене камък. Този протокол е с различен предмет от представения в хода на ревизията ръчно изготвен протокол от същата дата, в който са посочени изкопни и транспортни работи. Такъв протокол не е описан и представен от ревизираното лице, в хода на ревизията. Не се споменава в нито една от жалбите на дружеството - срещу РА, в жалбата му до АС, нито в първата му касационна жалба до ВАС, въпреки че липсата на такъв протокол е основание първо ревизиращите, а след това и съдът да приемат, че не е доказана реалното извършване на СМР от доставчика. Не се споменава такъв протокол да има нито в първото решение на АС, нито в първото касационно решение на ВАС. С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че представеният при повторното разглеждане на делото приемо-предавателен протокол неправилно е приет по делото като доказателства. АС е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК, съгласно която при новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Подписан от представител на ревизираното дружество документ не може да се приеме, че не е бил известен на страната, а и тя не твърди това. Не се касае и за новооткрити или новонастъпили обстоятелства. С оглед на късното му представяне едва при второто разглеждане на делото пред административния съд и противоречието му с доказателства, които са представени още в хода на ревизията касационната инстанция намира, че представения протокол образец 19 не следва да бъде кредитиран с оглед съвкупната преценка на доказателствата.

При така установеното настоящият състав намира, че от процесната фактура не може да се установи за какви конкретно СМР се отнася, датата на тяхното изпълнение, как е определена стойността им и основанията за фактурирането им. Процесната фактура не съдържа достатъчно необходима информация, по смисъла на решение от 8.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12 г. Не може да се установи как е определена единичната стойност на услугите по процесната фактура.

С оглед на изложеното и като е приел, че не е осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, респективно липсва възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС по процесната фактура, органът по приходите е постановил законосъобразен РА.

II. В частта по ЗКПО:

С РА е увеличен финансовият резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2008 г. със сумата от 25 833,33 лева по фактура № 0000000033/31.10.2008 г., издадена от ЕТ "Б. - Н. Ю.".

След като от доказателствата по делото не се установява реалното осъществяване на процесните доставки, то фактурата не отразява вярно стопанската операция и съответно, отчетените разходи по нея не са документално обосновани. Следователно, законосъобразно с РА е преобразуван финансовия счетоводен резултат за 2008 г. със стойността по фактура № 0000000033/31.10.2008 г., издадена от ЕТ "Б. - Н. Ю.".

Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира, че процесният РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения и при прилагане на материалния закон.

Претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставена без уважение поради липса на конкретизиране на размера. Съгласно мотивите на ТР № 6/13 г., по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като спор в практиката възниква в случаите, когато в съдебното производство е направен само един разход. В конкретния случай се претендира един разход, който съгласно мотивите на същото решение може да е инкорпориран в жалбата или исковата молба, като част от нея. В конкретния случай искането е направено в касационната жалба и в писмена защита от юрк. К., без да е конкретизирано по размер, а евентуално се има предвид минималния по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При липса на представен списък и преди всичко конкретен размер на претенцията, същата е неоснователна.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,