Решение № 351 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6546/2007 г.

Решение № 351 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6546/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. И. А. и И. В. В. срещу решение № 1* от 11.10.2007 г. на Пловдивския окръжен съд, 8 граждански състав по гр.д. № 1* от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 40 от 27.04.2007 г. по гр.д. № 3* от 2006 г. на Пловдивския районен съд, VIII граждански състав за отхвърляне на предявените от касаторите като наследници на Т. И. Ш. срещу А. Я. С. и Я. И. В., действащ чрез майка си А. Я. С. искове за разваляне на два договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, сключени между Т ответниците, обективирани в нотариален акт № 59, том III, рег. № 2* по нот.д. № 406 от 23.09.2002 г. и нотариален акт № 1* том IV, рег. № 4* по нот.д. № 732 от 24.11.2004 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че съдът неправилно е приел, че не е налице активна процесуална легитимация на ищците и само на това основание е отхвърлил иска. Неправилно и в противоречие с ТР № 30 от 1981 г. на ОСГК на ВС било прието, че наследниците на кредитора по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане нямали право да предявят иск за развалянето на този договор. Наличието на завещателно разпореждане не лишавало касаторите от качеството им наследници на Т. Ш. и от правото им да искат разваляне на договорите за прехвърляне на имоти срещу задължение за издръжка и гледане, тъй като те имали право да искат увеличаване на наследствената маса, което би станало при уважаването на предявения от тях иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Освен това, в жалбата се излагат съображения за основателността на иска по същество- относно това полагани ли са грижи и давана ли е издръжка от ответниците на прехвърлителката по договорите Т. Ш. Ответниците А. Я. С. и Я. И. В., действащ чрез майка си А. Я. С. оспорват жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия намира следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на окръжен съд, което съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от касаторите искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на двата договора за прехвърляне на ответниците на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителката Т. И. Ш., въззивният съд е приел, че ищците не са активно материално-правно легитимирани да предявят тези искове, тъй като не са наследници на Т. Ш. Действително, доказано било, че те са наследници на Ш. по закон, но са били лишени от това им качество по силата на нотариалното завещание на Т. Ш. от 24.11.2004 г., с което тя е завещала цялото си имущество на ответниците. Съдът е приел също така, че в настоящото производство не е предмет на обсъждане и не следва да се обсъжда въпросът за накърняване на запазената част на ищците от наследството на Т. Ш. Горепосоченото решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано е прието от съда, че ищците не са активно материално-правно легитимирани да предявят исковете по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне договорите за прехвърляне на имоти срещу задължения за издръжка и гледане, сключени между Т ответниците А. Я. С. и Я. И. В., действащ чрез майка си А. Я. С. С. Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. по гр.д. № 2 от 1981 г. на ОСГК на ВС, право да искат разваляне на такива договори имат не само прехвърлителите, но и техните наследници. В случая прехвърлителката по договорите Т. Ш. е починала, а след нейната смърт нейни наследници са само ответниците по делото, на които с нотариално завещание от 24.11.2004 г. тя е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество. Макар ищците да са имали право да наследят Т. Ш. по закон /тъй като са нейни дъщеря и внук/, с оглед направеното от Ш. универсално завещание от 24.11.2004 г., те не са нейни наследници към настоящия момент и съответно нямат право да предявяват нейното право да иска разваляне на договорите за прехвърляне на имоти срещу задължение за издръжка и гледане. Неоснователно е твърдението за неправилност на извода на съда за липса на активна легитимация на ищците за предявяване на исковете по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключените от Т. Ш. договори, тъй като ищците имали право да искат увеличаване на наследствената маса от наследството на Т. Ш., което би станало при уважаване на исковете за разваляне на горепосочените договори. Действително, касаторите са наследници по закон на Т. Ш. със запазена част /нейни дъщеря и внук/ и като такива имат право да искат възстановяване на запазената им част от наследството на Ш. с иск по чл. 30 от ЗН. Този иск по съществото си е конститутивен и уважаването му би довело до връщане в наследствената маса на наследството на Т. Ш. на ид.част от имотите й, съответстваща на запазената част на ищците от наследството на Ш. По делото обаче не са представени доказателства, а и липсват твърдения на ищците, такъв иск да е бил предявен и съответно уважен. Дори и такъв иск да е предявен и уважен, той не би довел до възстановяване качеството на ищците- наследници на Ш. по отношение на частта от прехвърлените от Ш. имоти, която не засяга запазената част на ищците от наследството. Тоест, и в този случай ищците не биха били активно материално-правно легитимирани да искат разваляне на договорите за прехвърляне на имоти срещу задължение за издръжка и гледане по отношение на онази част от имотите, която не засяга тяхната запазена част. За останалата част от имотите /която съответства на запазената им част/ при уважен иск по чл. 30 от ЗН ищците не биха имали правен интерес да искат разваляне на договорите за издръжка и гледане, тъй като тази част от имотите на Ш. ще стане тяхна собственост по силата на самото решение за уважаване на предявения от тях иск с правно основание чл. 30 от ЗН. Гореизложеното налага извод за правилност на решението на Пловдивския окръжен съд, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2 от ГПК /отм./ това решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64 от ГПК (отм.) касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия