Решение № 5529 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15858/2010 г.

Решение № 5529 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15858/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Ангел Георгиев Величков от с. Калипетрово, община гр. Силистра, срещу решение № 73/05.11.2010 г., постановено по адм. д. № 109/2010 г. на Административен съд - гр. Силистра, като в нея се развиват оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се уважи жалбата му срещу Заповед № РД-18-14/17.03.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът, изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Силистра, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Ангел Георгиев Величков срещу Заповед № РД-18-14/17.03.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на с. Калипетрово, община гр. Силистра, в частта й за границата между поземлени имоти с идентификационни номера 41143.500.1157 и 41143.500.1158. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила, не са нарушени материалноправни норми, издадена е от компетентен орган, поради което законосъобразна. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, съдебният акт е обоснован. Изложените правни изводи почиват на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. В съответствие с материалния закон и обосновано съдът е преценил законосъобразността на оспорената заповед към момента на издаването й, съгласна чл. 142, ал. 1 АПК, както и спазени ли са при издаването й на чл. 43 и чл. 41 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Установено е, че заповедта в оспорената й част отговаря на тези изисквания, както и че са спазени административнопроизводствените правила, поради което правилно е прието от съда, че не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Не е представен документ за висящо съдебно дело за установяване на спор за материално право относно местоположението на границата между имотите, поради което в съответствие на закона и установеното на място, границата не е нанесена с пунктир с оглед разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от посочената наредба. Спорът за материално право се установява по общия исков ред, а не чрез оспорване на административен акт, какъвто е процесната заповед, както и заповедта на кмета на общината, на която се позовава жалбоподателя. В тази връзка заповедта на кмета на общината не е била задължителна за изпълнителния директор, издал процесната заповед, тъй като в чл. 41, ал. 1 ЗКИР е посочено изчерпателно какви данни се обединяват при създаването на кадастралната карта по този закон. Като се има предвид изложеното решението не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК