Решение № 4371 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4508/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията по вписванията (АВ), чрез процесуален представител, срещу решение 209/27.02.2023 г., постановено по адм. дело 2090/2022 г. на Административен съд (АС) - Бургас, с което е отменен отказ на АВ, обективиран в писмо с изх. 66-00-138 от 09.03.2022 г., с което е оставено без уважение искане с вх. рег. 66-00- 13 8/14.02.2022 г. на Я. Р. Ж. за заличаване на негови лични данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на Вегас Груп ЕООД, ЕИК 147233051, раздел Актуален учредителен акт, в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и преписката е изпратена на АВ за ново произнасяне по заявлението. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. С писмена молба, постъпила във ВАС на 16.01.2025 г. АВ е предоставила доказателства за заличаване на лични данни на Ж. и иска прекратяване на производството по делото поради отпаднал правен интерес от оспорването. Ответникът по касационна жалба - Я. Р. Ж., с адрес в гр. Бургас, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмена молба оспорва жалбата, като неоснователна, респективно иска да бъде отхвърлена, а обжалваното решение оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Искането на АВ за прекратяване на производството по делото е неоснователно, тъй като касационното производство е образувано по касационна жалба на АВ и касаторът не е оттеглил и не се е отказал от касационната си жалба. Освен това за допустимост на касационното производство се преценява правния интерес на касатора - в случая АВ, а не на ответника по касация. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило след обезсилване поради неправилно конституиране на страните на първоначално постановеното решение 735/02.06.2022 г. по адм. дело 432/2022 г. на АС - Бургас, с решение 11194/06.12.2022 г. по адм. дело 6872/2022 г. на Върховния административен съд, пето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Административният съд е бил сезиран с жалба от Я. Р. Ж. против изричен отказ на АВ, обективиран в писмо с изх. 66-00-138 от 09.03.2022 г., постановен по заявление на жалбоподателя с вх. рег. 66-00- 13 8/14.02.2022 г., като с последното жалбоподателят е направил искане за заличаване на личните му данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на Вегас Груп ЕООД, ЕИК 147233051, раздел Актуален учредителен акт, в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. За да постанови обжалваното решение АС Бургас е приел, че при наличието на изрично заявено оттегляне на съгласието на субекта на данни, както и надлежно отправено искане за изтриване на тези лични данни от свързания с тях субект, и при липсата на някое от изключенията, предвидени в чл. 17, §3 от ОРЗД, ответникът в нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 17, §1, б. б и б. г от ОРЗД е отказал да изтрие/заличи публикуваните лични данни на жалбоподателя. Вместо това, от страна на администратора, чрез постановения отказ и изискването на представяне на учредителен акт със заличени данни, недопустимо са смесени регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ и предвидените в чл. 15 22 от ОРЗД по реализиране на права на субектите на лични данни. С оглед изложените съображения и след обстоен анализ на относимите норми съдът е приел, че оспорения отказ е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен и преписката да бъде изпратена на Агенция по вписванията като администратор на лични данни за ново произнасяне по заявлението на Ж.. При направената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира решението за валидно и допустимо. Представените в касационното производство доказателства за заличаване на лични данни на Ж. от АВ не сочат за недопустимост на съдебното решение, тъй като нямат достоверна дата от преди постановяването му, заличаването е след постановяване на решението на АС и образуване на касационното производство, поради което не обосновават извод за порок на съдебния акт. Така постановеното решение е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е направил правилни и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършеният анализ на събраните доказателства е задълбочен, а приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с тях. Правните изводи са аргументирани. Заявлението за заличаване на лични данни е подадено от Ж. в качеството му на субект на данни по смисъла на чл. 4, параграф 1 от ОРЗЛД, а не в качеството му на представляващ юридическото лице. В качеството си на субект на данни той разполага с правата по чл. 15 22 от ОРЗЛД, чиято ефективна съдебна защита е гарантирана с разпоредбите на чл. 79 от ОРЗД. Именно субектите на данни са легитимираните по смисъла на ОРЗЛД лица, в полза на които са предвидени правата по чл. 15 22 от същия с оглед обработване на личните им данни в съответствие с изискванията и принципите, установени в същия акт на Съюза. Неоснователни са наведените доводи от касатора, че АВ е получател на лични данни предоставяни от заявителите в хода на регистърното производство. Съгласно чл. 4, параграф 7 от ОРЗД администратор на лични данни означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Обработване на лични данни по определението на чл. 4, параграф 2 от ОРЗД означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Съгласно чл. 3 и чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ АВ води, съхранява, осигурява автоматизирано подаване на информация за вписаните търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел и свързаните с тях обстоятелства и обявените актове в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на Националната агенция за приходите, както и на други субекти, определени със закон; осигурява свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите; осигурява регистриран достъп до делото на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел; осигурява свободен и безплатен достъп до вписаните обстоятелства и обявените актове и чрез системата за взаимно свързване на регистрите. Следователно АВ попада в определението за администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, параграф 7 от ОРЗД, независимо от това, че получава актовете и данните от друго лице заявител по смисъла на ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно решение на СЕС от 04.10.2024г. по дело С-200/2023г. органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както получател на тези данни, така и в частност доколкото ги обявява техен администратор по смисъла на тази разпоредба, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд АВ е сезирана в качеството й на администратор на лични данни, а не като орган компетентен да проведе производството по регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в тях. АВ, като администратор на лични данни, е сезирана от физическо лице с искане да бъдат изтрити негови лични данни, обявени на сайта на Търговския регистър, поле Актуален учредителен акт по партидата на Вегас Груп ЕООД, Поради това при постановения отказ е възникнало право на обжалване по реда на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД за Ж.. Като ответник по жалбата правилно е конституирана АВ, без да са налице основания за конституиране на друг администратор на лични данни като страна в производството, каквото оплакване е формулирал касаторът. Следва да се посочи, че в АПК има специални норми за конституиране на страни - чл. 162, ал. 2 АПК вр. чл. 153, ал.1 АПК, които не са нарушени от АС. При преценката относно характера и правното действие на оспореното писмо следва да се съобрази и предвидената в чл. 79 на Регламент (ЕС) 2016/679 специална уредба на правото на ефективна съдебна защита срещу администратор на лични данни. Съгласно цитираната разпоредба, без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с Регламента. На правото по чл. 79 от Регламента съответства разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, чиято редакция гласи, че при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За допустимостта на жалбата е без значение правният характер на конкретното действие, бездействие или акт на администратора на лични данни, по повод на което се твърди нарушение на установени в Регламента права. Неоснователно е наведеното от касатора твърдение, че дружеството не е изпълнило свое задължение да представи заверен препис от акта, подлежащ на вписване, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Пред АВ са предоставени личните данни, но в случая тя ги обработва. Публикуването на лични данни в интернет сайт, съгласно чл. 4, т. 2 Регламент (ЕС) 2016/679 е обработване, тъй като е операция с лични данни, като регламентът включва в това определение и автоматичните операции, предвид което задължението е на администратора - АВ. Съгласно цитираното по горе решение на СЕС С-200/2023 Директива 2017/1132, и по-конкретно чл. 16 от нея, както и чл. 17 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика на държава членка, която предполага органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка, да отхвърля всяко искане за изтриване на неизисквани от Директивата или правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен договор, когато в противоречие с предвидените в тази уредба процесуални правила не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни. От изложените до тук, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АС - Бургас. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски за юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за производството пред ВАС в размер на 900 (деветстотин) лева - заплатено в брой адвокатско възнаграждение, платимо от АВ, като същото не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение