Решение № 3593 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10025/2019 г.

Решение № 3593 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10025/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция по бежанците против решение № 4947/15.07.2019 г. по адм. д. № 4632/2019 г. по описа на Административен съд – С.-град, в частта му, с която е отменено, по жалба на Ш. С., [гражданство] малолетна, придружена и представлявана от майка си Ф. Хазем, Решение № 2028 от 29.03.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, в частта му, с която й е отказан хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на съдебното решение. Касаторът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет чрез процесуалния си представител обжалва отменителната част от решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил бежанската история и неправилно приел, че актът не е мотивиран. Изтъква, че решението на съда не е съобразено с чл. 9 ЗУБ и практиката на Съда на Европейския съюз. Моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването. Ответникът – Ш. С., [гражданство] малолетна, придружена и представлявана от майка си Ф. Хазем, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна е установено, че Ш. С. е [дата на раждане] в [населено място] от майка Ф. Хазем и баща С. А., и двамата [гражданство] и страни в производства по предоставяне на международна закрила. На 05.09.2018 г. такава е поискана и от името на малолетната Ш. С.. П. са интервюта с родителите, от които е установено, че те са напуснали държавата си по произход – [държава] през м. юли 2017 г., по легален ред, със самолет, заедно с останалите си две деца. Останали са в Турция около два месеца, след което нелегално с помощта на трафикант, са преминали пеша българската граница и впоследствие са били задържани. Изтъкната е заплаха от страна на шиитските милиции спрямо бащата на Ф. Хазем - военен летец, офицер от армията на С. Х., напуснал Ирак през 2007 г., получил закрила в Австрия и разрешение да се събере със своето семейство. Ф. Хазем е посочила, че в Ирак не е имала религиозни или етнически проблеми, не е имала проблеми с официалните власти, нито е била задържана и/или арестувана, не е получавала лични заплахи и не е била подложена на насилие. В хода на административното производство са заявени здравословни проблеми на малолетната молителка, налагащи болничен престой. Установено е, че в хода на административната процедура по време на проведеното интервю в изпълнение на законовите разпоредби на ЗУБ и Закон за закрила на детето са участвали правен защитник и социален работник. Представен е социален доклад. С решението на председателя на ДАБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, поради липса на материалноправни основания. Прието е, че причините за напускане на страната по произход от родителите на Ш. са от личен характер, като спрямо заявителката и нейните близки няма осъществено преследване, нито съществува риск от бъдещо такова. Решаващият орган е приел, че не са налице и предпоставките за представяне на хуманитарен статут, тъй като майката на малолетната молителка не посочва, че тя или нейното семейство са изложени на реална опасност от тежки посегателства или екзекуция, нито като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Прието е, че не е налице заплаха, поради наличие на ситуация на безогледно насилие в държавата по произход, както и че здравословното състояние на малолетната молителка не е обстоятелство, което да бъде предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут. Обсъдени са данни за здравната политика на правителството в Ирак и достъпът до здравеопазване. В съдебното производство са приети нови доказателства относно здравното състояние на Ш. и са изслушани свидетелски показания. Съдът е обсъдил и представената по делото справка за актуалното положение в Ирак, въз основа на което е установил, че насилието там продължава и през 2018 г., до голяма степен подхранвано от действията на Ислямска държава. Правителството е обявило победа над Ислямска държава през 2017 г. след драстично намаляване на способността на групата да извърши злоупотреби, но нейни бойци продължават да участват в смъртоносни атаки и отвличания. Има многобройни съобщения за произволни арести и задържания, предимно на араби-сунити, включително на вътрешно разселени лица. Налице са данни и за терористични атаки, засягащи цивилно население. Въз основа на тези фактически установявания, съдът е счел, че не са налице предпоставки за предоставяне статут на бежанец, както и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като в държавата на произход лицето не е изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки заплахи срещу живота или личността му, като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, като съдът се е позовал Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на дефинираното понятие за "посегателство" в чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти за условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила като изразяващо се в "тежки и лични заплахи срещу живота или личността" на молителя, обхващащо една по-обща опасност от посегателство като се имат предвид в по-широк план "заплахи срещу живота или личността" на цивилно лице, а не определено насилие. Въпреки това, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, съгласно която разпоредба, хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителният комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. В тази връзка, съдът е счел, че е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е обсъдил здравословното състояние на малолетната молителка, а ят е обосновал отказа си за предоставяне на хуманитарен статут само на основание представена справка за нивото на здравеопазването в Ирак. Поради това съдът е отменил решението на председателя на ДАБ в частта за отказа за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган, с указания да бъде изяснено в какво се изразява заболяването на малолетната молителка, какво е неговото лечение, изисква ли хоспитализация, за какъв период от време, респективно заболяването позволява ли детето да бъде транспортирано до Ирак, както и дали това би могло да има негативни последици. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Решението е постановено след задълбочено изследване на надлежно събраните и обсъдени относими доказателства към спора, въз основа на което са формирани обосновани изводи относно фактите по спора и правилно е приложен материалният закон. Правилна е преценката на съда, че при анализ на необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут, административният орган не е изложил обосновани съображения относно действителното здравословно състояние на детето. В тази връзка и именно по повод особеностите на това състояние, липсват и мотиви във връзка с приложението на забраната за връщане, предвидена в чл. 4, ал. 3 ЗУБ. В решението на административния орган не е извършена преценка, съобразена с висшия интерес на детето, включително във връзка с неговата лична ситуация и възможността за благоденствието му, при наличните здравословни проблеми, при евентуално връщане в страната на произход. Предвид възрастта на лицето и неговите здравословни проблеми, тази преценка е следвало да бъде извършена и подробно мотивирана, още повече и с оглед данните за конкретното място на произход. Безспорно е установено в производството, че търсещата закрила е малолетна, включително към момента, както и че има сериозни здравословни проблеми, по причина на вродена аномалия на отделителната система, за което са представени доказателства и пред настоящата инстанция. Съгласно съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, "Висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. В същия смисъл е съображение ЗЗ от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, съгласно което Висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз ("Хартата") и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т. ч. неговия произход. Първостепенното значение на висшите интереси на детето е още веднъж подчертано в чл. 25, § 6 от тази директива. Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че при прилагането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 23 от тази директива, озаглавена "Ненавършили пълнолетие" гласи, че 1. Висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие. 2. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: а) възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; б) благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; в) съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; г) мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. Въз основа на изложеното, настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка не е надлежно установена от административния орган, който не е изпълнил задълженията си за пълно проучване здравословното състояние на Ш. С. и обсъждане както възможността за получаване на хуманитарен статут по други хуманитарни причини, така и приложимостта на забраната за връщане по отношение на малолетното лице. Мотивите относно липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут са бланкетни и не са съобразени с личното положение на кандидатката за закрила. Като е изложил съображения в тази насока, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне следва да бъдат изложени подробни мотиви във връзка с предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на лицето, включително предвид актуалната ситуация в страната на произход. При произнасянето административният орган следва неотклонно да има предвид висшия интерес на детето, така, както е уреден в посочените по-горе източници на международното право. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд