Решение № 7493 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4538/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Етажна собственост гр. София, [улица], чрез председателя на Управителния съвет(УС) Г. Е. Н., чрез процесуален представител, срещу решение 23921/18.11.2024год., постановено по адм.дело 490/2024г. на Административен съд София-град(АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане ПР-ПБЗН-СД6-8-8 от 28.06.2022 г., издадено от инспектор ІV-та степен в сектор Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност (ДПКПД) в Шеста РСПБЗН-СДПБЗН гр. София. С частна жалба, касаторът обжалва Определение 459/06.01.2025г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение 23921/18.11.2024год., постановено по адм.дело 490/2024г. на Административен съд София-град(АССГ) в частта за разноските. Касационният жалбоподател навежда доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че мотивите на съда са бланкетни и неточни. Основните твърдения в жалбата са свързани с незаконосъобразността на оспорения пред АССГ акт. В частната жалба се твърди, че разноските следва да се възложат на всички етажни собственици. Иска отмяна на решението. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на ответната страна. Ответникът - инспектор 4-та степен в сектор Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност към Шеста районна служба Пожарна безопасност и защита на населението към Столична дирекция Пожарна безопасност и защита на населението в представен по делото писмени бележки и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Разпореждане ПР-ПБЗН-СД6-8-8 от 28.06.2022 г. на инж. И. Йорданов - инспектор ІV-та степен в сектор Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност в Шеста РСПБЗН-СДПБЗН гр. София, с което на основание чл.125, ал. 1.,т.4 от ЗМВР и за отстраняване на несъответствия с изискванията за пожарна безопасност, са дадени конкретни разпореждания със срок на изпълнение 30.09.2022 г. на собствениците, ползвателите и обитателите на жилищната сграда с адрес: [улица], гр. София, чрез Г. Е. Н., в качеството й на управител на Етажна собственост на същата страда. Разпореждането и връчено на Г. Е. Н. на 28.06.2022 г. Във връзка с констатираните, при извършената на 07.06.2022г. проверка, нарушения, на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 15, ал.1; чл.14, ал. 1; чл.22,ал.1; чл.8, ал.1,т.2 от Наредба 8121з - 647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (ПНПБЕО) е разпоредено: 1. да се оборудва подземния гараж на сградата с пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари, както следва: на всеки 400 кв.м. от площта на гаража по 2бр. прахови пожарогасители (6 кг) с тип на праха ABC и по един брой противопожарно одеало с размери 1.2 на 1.5 метра, като е определен срок до 30.09.2022г.; 2. да се възстанови местоположението на гаражната врата на рампата за достъп до гаража на мястото, на което е показана в одобрената проектна документация на сградата, като е определен срок до 30.09.2022г.;3. да се премахне металния капак на стълбището от подземния гараж, водещо директно навън за осигуряване на безопасна евакуация на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647/01.10.2014 год. за ПНПБЕО, като е определен срок до 30.09.2022г.;4. да се монтира премахнатата врата в подземния гараж с огнеустойчивот EI 60, разделяща гаража на зони и да се представи протокол за извършен монтаж съгласно инструкцията за монтаж на вратата на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647/01.10.2014 гад. за ПНПБЕО; 5. да се представи протокол за техническа изправност на пожароизвестителната система (ПИС) в подземния гараж от търговец, получил разрешение по реда на чл. 129 от ЗМВР, на основание разпоредбата на чл. 22 ал.1 от Наредба 8121з-647 за ПНПБЕО; 6. да се оборудват пожарните кранове в подземния гараж със шлангове и стрийници и да се представи протокол за техническото им обслужване. За да се произнесе по спора, административния съд е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 125, ал. 1, ЗМВР, вр. чл.56 ЗМВР и Удостоверение рег.764р-7293/16.08.2024г. на директора на СДПБЗН, в предвидената от закона писмена форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, като съдържа фактически и правни основания. Приел, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на разпореждането. След извършен анализ на относимите разпоредби от ЗУЕС, съдът е приел, че адресата на разпореждането правилно е определен. Решаващият съд е приел, че оспореното разпореждане представлява годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като с него се създават задължения и непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на собствениците, обитателите и ползвателите в етажната собственост. Разпореждането е издадено на основание на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, според който при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че при издаване на оспореното пред него разпореждане са били налице и фактическите, и материалноправните предпоставки за това. Относно приложението на материалния закон, съдът е счел за осъществен фактическия състав на нарушенията, описани в т. 1 до т. 6 от разпореждането, които е приел за доказани от събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. Относно възражението, че в разпореждането не е посочен правилно адресат, който следва да изпълни предписанията разпоредени с него, съдът е приел, че адресатите на задълженията са индивидуализирани съобразно ЗУЕС, а изпълнението на акта е гарантирано чрез изпълнителния орган на ЕС. Също така, съгласно чл.5 от Наредба 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. задължението за създаване на организация за осигуряване на ПБ в обектите и спазване на изискванията на тази наредба също се носи от собствениците на обекти, както са посочени в акта. По тези съображения, АССГ е приел, че разпореждането е издадено при правилно приложение на материалноправните разпоредби и е отхвърлил жалбата. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалба против подлежащ на съдебен контрол акт от лице с правен интерес, за което оспорения акт е неблагоприятен. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, подробно е описал приетото за установено от фактическа страна и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Нормативното основание за издаване на оспорения акт е разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, предвиждаща при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението да издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Осъществяването на държавния противопожарен контрол е част от дейностите, чрез които се осъществява дейността на органите по пожарна безопасност и защита на населението по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари чл. 17, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. В случая проверката по чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в обект- [улица], гр. София, е извършена на 07.06.2022г по повод подаден сигнал за нарушение от собственик в жилищната сграда, в който са изложени твърдения за нарушение на правилата за пожарна безопастност в подземния гараж на сградата, като въз основа на нея е издадено и оспореното разпореждане, с което се потвърждават твърденията, изложени в сигнала от собственика в жилищната сграда. По делото не е спорно и от представените доказателства се установява, че касатора е председател на УС на ЕС. По силата на на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон, а по искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. Дадената с нормата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС законна представителна власт на управителя на етажната собственост е ограничена до исковете, имащи за предмет неизпълнение на решения на общото събрание или неизпълнение на задължения по ЗУЕС, т. е. посочената разпоредба е приложима само в случаите на процесуална легитимация на собствениците в етажната собственост пред съда по спорове, възникнали във връзка с общите части, съгласно уредбата им по ЗУЕС. С оглед горното и предвид, че оспореното разпореждане е издадено за неизпълнени задължения на етажните собственици и тъй като се касае до етажна собственост, то надлежна се явява представителната власт на касатора като представляващ собствениците и ползвателите в ЕС да обжалва административния акт. Предписанията в разпореждането се отнасят до всички собственици и ползватели в сградата, а не конкретно до касатора, поради което разпореждането му е връчено в качеството на управител и представляващ ЕС, а не в качеството му на собственик на конкретен обект в сградата. Неоснователно е оплакването в жалбата, че разпореждането е с неясен адресат, който следва да изпълни дадените предписания. Настоящата инстанция споделя напълно доводите на АССГ, че разпореждането е адресирано до всички собственици и ползватели, сред които е и касатора. Този извод следва от разпоредбата на чл.5 от Наредба 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, която определя кръга на лицата задължени да спазват изискванията на Наредбата в цялост и това са държавните органи, юридическите лица и гражданите (собственици, ползватели, ръководителите, работещите и временно пребиваващите на обектите лица). В Наредбата не се съдържат норми, които да визират конкретни задължения само за ползвателите или за временно пребиваващите на обектите лица, за да се отчита характерът на предписанието и съответно кой следва да е негов адресат. Предвид изложеното, задължени да спазват разпоредбите на чл. 15, ал.1, чл.14, ал.1,чл.22,ал.1 и чл.8, ал.1, т.2 от Наредба 8121з - 647/01.10.2014 г. за ПНПБЕО са всички лица, визирани в чл. 3 от Наредбата за ПНПБЕО. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е задълбочен, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно. Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на АССГ, че е налице законово основание за издаване на оспореното разпореждане и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията за форма на акта. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че при издаване на оспореното пред него разпореждане са били налице и фактическите и материалноправните предпоставки за това. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила, поради липсата на касационни основания за отмяната му. Ответникът претендира разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100, 00 лева, в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Частната жалба срещу Определение 459/06.01.2025г. е основателна. С определението първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на постановеното по делото Решение 23921 от 18.11.2024 г. в частта за разноските с мотиви, че Етажната собственост не е правосубектна и не е юридическо лице, а разноски следва да се вменяват в тежест единствено на правосубектни лица. Съдът е възложил тежестта за разноските на Г. Е. Н., в качеството й на председател на УС на ЕС гр.София, [улица], а не в лично качество. В теорията и практиката няма спор, че ЗУЕС предвижда ограничена правосубектност за ЕС, а представителството пред съда се осъществява от председателя на управителния съвет (управителя) или от упълномощено от тях лице. Ограничената правосубектност на Етажната собственост означава, че може да извършва определени действия и да участва в правни отношения, но не е пълноправен субект като юридическо лице. Тя може да бъде страна по договори, свързани с общите части на сградата, да притежава права и задължения относно тях, както и да участва в съдебни дела, свързани с тези части, каквото е и настоящето съдебно производство. Собствениците се представляват пред съда от председателя на управителния съвет (управителя) или от упълномощено от тях лице, но титуляр на вземанията за вноски и такси за поддръжка на общите части е етажната собственост, поради което ЕС (като съвкупност от правото на собственост на етажните собственици) дължи разноските за водене на делото, както и тези, които се следват на насрещната страна с оглед изхода на спора. Неправилно първоинстанционният съд е възложил на Г. Е. Н., в качеството й на председател на УС на ЕС, съответно представляващ етажната собственост по делото, да заплати разноските за юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна. Тези разноски, както и следващите се в настоящето производство, следва да бъдат възложени на ЕС, включваща етажните собственици, с административен адрес гр.София, [улица]. Неоснователно е възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, доколкото същото е в близост до минимума и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение