Решение № 146 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7182/2013 г.

Решение № 146 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7182/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Маринела Иванова Петрова- Ашикова против решение по адм. д. № 10799/2012 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението с оплаквания за материална незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че е нарушен чл. 12, ал. 3 и чл. 17, ал. 3 от ЗДОИ, тъй като информацията в протоколите и актовете на КЗП има официален характер и е обществена информация, достъпът до служебна информация също е свободен по смисъла на чл. 13, ал. 1 и ал. 4 от ЗДОИ. Общественият интерес е надделяващ предвид § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗДОИ. със заявлението се търси отчетност и прозрачност в работата на КЗП в интерес на потребителите за установяване на следните обстоятелства: дали КЗП е предприела действия и конкретно е наложила санкции на констатирани нарушения от страна на банки за неспазени предписания, спрямо които банки нарушители не са предприети действия,, с какви мотиви и аргументи КЗП е отказала да изпълнява правомощията си. Съдът е нарушил чл. 10 и чл. 12 от АПК за установяване на истината и чл. 170, ал. 1, ал. 2 от АПК за доказателствената тежест. Липсват мотиви на съда, защо не е приел за наличието на надделяващ обществен интерес. Развива подробни съображения. Ответната страна Председателят на Комисията за защита на потребителите оспорва касационната жалба. намира решението на съда за правилно. Липсва правен интерес от оспорване на мълчалив отказ, след като е издаден изричен отказ. Поискана е специфична информация, поради което по реда на чл. 31 от ЗДОИ е поискано съгласие от банките, за които се отнася информацията. На 23.11.2012 г. жалбоподателката е получила достъп до исканата информация, след което е постъпило допълнително заявление от 29.11.2012 г., по което е отказано произнасяне по приключване на адм. д. № 10799/2012 г. Поискана е обществена информация отнасяща се за трето лице, която хипотеза е разрешена с чл. 31 от ЗДОИ и не може да се предостави без изричното съгласие на третото лице. Не е налице § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Ответниците Пламен Стоянов Стоянов и Пламен Божидаров Недев не оспорват касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частично основателност на касационната жалба, тъй като решението е постановено при съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила по чл. 236, ал. 2 от ГПК, във връзка чл. 144 от АПК, материалнонезаконосъобразно и необосновано в частта за отхвърляне на оспорването срещу отказ за достъп до обществена информация, засягаща интересите на трети лица, когато от тях няма изрично съгласие за предоставяне. Първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон - чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ в редакцията му - ДВ, бр. 59/2006 г., вместо в приложимата на основание чл. 142, ал. 1 от АПК редакция - ДВ, бр. 104/5.12.2008 г., когато в хипотезата на правната норма е допълнен израза "освен в случаите на надделяващ обществен интерес". Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е разгледал по същество жалбата на Маринела Иванова Петрова- Ашикова, Пламен Стоянов Стоянов и Пламен Божидаров Недев срещу изричен отказ със заповед № 1362/21.11.2012 г. по заявление № Ц-03-8834/5.10.2012 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите за предоставяне на достъп до информация по ЗДОИ. За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът приема, че предмет на оспорване е изричен, а не мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Приел, че отказът за достъп до обществена информация отнасяща се до банките, които не са дали съгласие е в съответствие с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, в редакция актуална към постановяване на административния акт. Решението е допустимо, тъй като след подаване на жалбата срещу мълчалив отказ е последвал изричен такъв и предвид т. 8 от ППВС № 4/1976 г., ако е подадена жалба срещу мълчалив отказ, тя трябва да се приеме като жалба срещу последвалия изричен отказ. Решението е правилно. Административният съд е разгледал по същество жалба срещу заповед № 1362/21.11.2012 г. на председателя на Комисия за защита на потребителя. Правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу т. 2 от заповедта, във връзка с т. 1,3 и т. 1,4 от заявлението. Касационната жалбоподателка е искала копие от становището и придружителните документи, подадено от УниКредит Булбанк АД и получено на 29.06.2012 г. в КЗП и копие от становищата и приложените към тях документи, подадени от всички проверявани от КЗП банки в страната. Първоинстанционния съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, тъй като поисканите документи изхождат от трети лица, които не са дали съгласие да бъдат предоставяни на заявителите . От съдържанието на документи изхождащи от незадължени по ЗДОИ субекти, каквито са частните банки, не може да се разкрие информация целяща да разкрие корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ, какъвто задължен субект е Комисията за защита на потребителите. Поради това не е налице надделяващ интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. По същите съображения правилно е отхвърлена жалбата срещу т. 2 от заповедта връзка с с т. 1.4 от заявлението, с което е поискано копие от становищата и приложените към тях документи, подадени от всички проверявани от КЗП банки в страната. По тези две искания за достъп до обществена информация на заявителите е посочено, че информация за предоставените становища от банките се предоставя в обем и по начин, който да не разкрива информация индивидуализираща третите лица. Всъщност от заявлението до КЗП в тази част не става ясно каква точно обществена информация е поискана като сведение, знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната, респективно за дейността на задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти. Поискани са документи, които са само носители на информация и след като изхождат от трети субекти, правилно административният орган е съобразил недаденото съгласие от всички банки. Пространните жалби до двете инстанции, в които Маринела Иванова Петрова- Ашикова обяснява до каква точно информация е искала достъп чрез получаване на поисканите документи, не може да подменят предмета на заявлението пред административния орган. Правилно е отхвърлена жалбата и срещу отказ за предоставяне на информация за реализирана административно-наказателна отговорност на всички проверявани от КЗП банки в страната, включително протоколите на КЗП и протоколи и актове на КЗП за периода от 1.01.2012 г. до подаване на заявлението за неизпълнение на предписания на КЗП относно констатирани неравноправни клаузи в типови договори. Комисията е дала отговор, че няма такива документи, тъй като не е привличала към административно-наказателна отговорност банките и не е издавала наказателни постановления. Няма издадено решение от КЗП относно неизпълнени препоръки до банки свързани с неравноправни клаузи в типовите договори, защото банките изпълнили предписанията. След като не е създадена и налична определена информация по ЗДОИ, тя няма как да бъде предоставена на заявителя. Като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил материално законосъобразно и обосновано съдебно решение, което следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение