Решение № 14425 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 817/2018 г.

Решение № 14425 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 817/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А., [гражданство], подадена чрез адв. С. Н., против решение № 5946 от 23.10.2017 г., постановено по адм. дело № 5772 от 2017 г. по описа на Административен съд – С.-град с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон, поради и което следва да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. И. М., в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана с историята на касатора, както и доказателствата, относими към ситуацията в Афганистан. Обосновано съдът е приел, че причините, поради които чужденецът е напуснал държавата си на произход са лични и не попадат в приложното поле на ЗУБ. Не са налице основанията по чл. 8 и 9 ЗУБ. Върховният административен съд – III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд – С.-град, е отхвърлена жалбата на С. А., [гражданство], против Решение № 8824/26.04.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Видно от материалите по делото, поради обстоятелството, че към момента на постановяване на административното решение, С. А. е бил непридружен непълнолетен, на основание чл. 25, ал. 1 ЗУБ със Заповед № РСР17-РД09-11/25.01.2017 г. на кмета на СО – район "Сердика", му е бил назначен особен представител – В. С., главен експерт ОМПЗБ в отдел ПНДО на СО – район "Сердика". От протокола на проведеното на 03.02.2017 г. интервю с чужденеца е видно, че по време на интервюто освен особеният представител В. С., е присъствала и Г. Т. – назначена за особен представител на С. А. със Заповед № 2201-ЗДЗД-6441/02.12.2016 г. на директора на Агенция за социално подпомагане. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо С. А. по смисъла на чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд - С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. В процесния случай, причините на чужденеца за напускането на страната му на произход са от личен характер. Видно от Протокол № 50579/03.02.2017 г. от проведено с чужденеца интервю той е заявил, че не е арестуван или съден в Афганистан. Посочил е, че в Афганистан продължават да живеят майка му, братята и сестрите му, но тъй като баща му бил убит при военни действия с талибаните, с които той имал проблеми, тези проблеми се били прехвърлили върху търсещия закрила. Въпреки това по-късно в интервюто С. А. изрично е посочил, че лично не е бил обект на насилие или заплахи, но може евентуално да има проблеми. Следва да се посочи, че правят впечатление обстоятелствата, че след напускането на Афганистан С. А. е преминал през територията на Иран, където е останал 7 месеца, след което е влязъл на територията на Турция и след няколко неуспешни опита е успял да влезе нелегално в Р. Б., като целта му не е да остане тук, а да продължи след като "се оправи времето". При съставянето на регистрационния лист С. А. е посочил, че роднините му, включително и баща му, се намират в Афганистан – т. е. тогава той не е заявил, че баща му е починал, на което и обстоятелство чужденецът основава молбата си за закрила. В заключение следва да се посочи, че изложените от чужденеца причини за напускането на страната му на произход са лични и по-скоро икономически, поради и което са извън приложното поле на ЗУБ. Всичко посочено дотук идва да обоснове извода, че в процесния случай не се касае за бежанец, принуден да напусне страната си поради някакво преследване по смисъла на ЗУБ, а за икономически мигрант, търсещ по–добри условия за живот. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи, срещу живота и личността му като гражданско лице, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Въз основа на представените справки следва да се посочи, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5946 от 23.10.2017 г., постановено по адм. дело № 5772 от 2017 г. по описа на Административния съд - С.-град. Р. е окончателно.