Решение № 229 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 524/2010 г.

Решение № 229 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 524/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Ц. Б. от [населено място] срещу решение № IV-111 от 1.12.09 г. по гр. д. № 470/09 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която допълнително е присъдена сумата от 4362,38 лв. за подобрения в спорния имот, както и 162,80 лв. допълнителни разноски, съобразно уважената част от претенцията. Поддържа се оплакване за необоснованост на извода на въззивния съд за знание на жалбоподателката, че процесните подобрения са извършени от владелеца на имота, а не от собствениците -праводатели. Освен това бил незаконосъобразен другият извод - за момента, от който тече погасителната давност за извършените подобрения. И на последно място - неправилно за подобрения били признати действия, които увреждат имота, а не го подобряват. Ответникът в производството И. Д. И. оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е правилно. По отношение на основния спорен въпрос - за момента, от който тече погасителната давност за търсене стойността на направените подобрения, се позовава на съдебна практика - решение № 1312/21.05.63 г. по гр. д. № 805/63 г. на I ГО на ВС и решение № 675/60 г. на II ГО. Позовава се и на обстоятелството, че в спора за собственост е поискала експертиза за оценка на подобренията, с което счита, че е прекъснала погасителната давност. С определение № 1026 от 16.11.10 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса за началния срок на погасителната давност за търсене на подобрения в чужд имот. За да се произнесе по поставения правен въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав приема следното: С обжалваното решение състав на Бургаския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 375/11.06.09 г. по гр. д. № 89/07 г. на Бургаския районен съд, е осъдил ответницата Л. Ц. Б. да заплати на ищцата И. Д. И. още 4362,38 лв., представляващи извършени от И. подобрения в недвижим имот, реална част от собствения на ответницата ПИ № 1154, масив I по плана за земеразделяне на[жк], Б. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по чл. 108 от ЗС И. И. е била осъдена да предаде на Л. Б. владението върху спорния имот. Погасителната давност за търсене на подобренията в имота започва да тече не от предявяване на иска за собственост, а от въвода във владение след уважаването му, затова е прието за неоснователно възражението за изтекла давност. Прието е, че ответницата Л. Б. е пасивно легитимирана да отговаря по иска за подобрения, тъй като при закупуване от имота от предишния собственик Б. Г., тя е знаела, че нито Генчева, нито нейният праводател - държавата, са извършили тези подобрения. Прието е, че И. И. е била недобросъвестен владелец и затова има право на по-малката сума между увеличената стойност на имота и дадените от нея средства за подобренията. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение противоречи на т. VI-13 от ППВС № 6/1974 г., което има задължителен характер. В него е прието, че погасителната давност за вземане на добросъвестния и недобросъвестния владелец за извършени подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласие на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика по исков ред, най-често с предявяване на ревандикационен иск. В настоящия случай искът за собственост на Л. Б. срещу И. И. е бил предявен на 20.04.2001 г. От този момент владението на И. е било смутено и е започнала да тече погасителната давност за предявяване на вземането и за подобрения. Самото вземане е предявено на 17.11.2006 г., след изтичане на петгодишния давностен срок. Неправилен е изводът на въззивния съд, че вземането на И. за подобрения започва да тече едва 28.11.2006 г., след отстраняването и от процесния имот въз основа на решението по ревандикационния иск. Този извод противоречи на приетото в ППВС № 6/1974 г. Неоснователно е позоваването от страна на И. на практика на тричленни състави на ВС, създадена преди посоченото ППВС № 6/1974 г. Неоснователен е и доводът и, че е прекъснала погасителната давност с направеното в хода на висящото производство по чл. 108 от ЗС искане за оценка на извършените от нея подобрения в имота. Съгласно чл. 116, б. "б" от ЗЗД, давността се прекъсва чрез иск или възражение, но не и чрез доказателствено искане за експертиза в хода на висящия процес за собственост. По изложените съображения въззивното решение е неправилно в обжалваната част, с която допълнително е присъдена сумата от 4362,38 лв. за подобрения, както и в частта за разноските. Решението следва да бъде отменено в тази част и спорът да се реши съобразно изводите на настоящата инстанция. Предявеният иск за сумата от 4362,38 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. Неоснователни са останалите оплаквания в касационната жалба, но това не променя резултата по делото, тъй като решаващо за изхода му е обстоятелството, че претенцията за подобрения е погасена по давност. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,