Решение № 126 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 80/2010 г.
ВКСIV гражданско отделение13.03.2012 г.докладчик т Светла Цачева
Диспозитив
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 172 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 80/2010 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в което на ред единадесети от диспозитива след думите: "суми както следва: М. И. В. сумата 4801,64 (четири хиляди осемстотин и един лева и 64 ст.) лева, а И. Л. В. с ЕГН [ЕГН] и Л. Л. В. с ЕГН [ЕГН], всеки един" следва да се чете вместо "по 4801,64 (четири хиляди осемстотин и един лева и 64 ст.) лева" - по 2400,82 (две хиляди и четиристотин лева и 82 стотинки) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 126 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 80/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С решение № 172 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 80/2010 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение е отменено решение № 1168 от 22.07.2009 г. по гр. д. № 39/2008 г. на Софийски апелативен съд и е постановено решение по съществото на гражданскоправния спор, с което М. И. В., И. Л. В. и Л. Л. В., всички от [населено място] са осъдени да заплатят на основание чл. 86 ЗЗД на А. Т. Р. от [населено място], суми както следва: М. И. В. сумата 4801,64 лева, а И. Л. В. и Л. Л. В., всеки един по 4801,64 лева. С молба вх. № 11241 от 13.12.2011 г. М. И. В., И. Л. В. и Л. Л. В. са поискали да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно размера на присъдените суми. Ответникът по молбата А. Т. Р. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна. За да постанови съдебното решение, съдът е приел, че ответниците са изпаднали в забава при изпълнение на задължение за връщане на цена, платена по нищожен предварителен договор за покупко-продажба; че забавата е от 31.07.2002 г., когато е било извършено плащането на цената, поради което предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен. Приел е, че искът е основателен за сумата 9603,27 лева, в който размер е законната лихва за периода от 31.07.2002 г. до 18.05.2006 г. върху главница на задължението 19992,10 лева; че от така определения общ размер на задължението за обезщетение в размер на законната лихва, ответницата М. В., обещателка по предварителния договор следва да бъде осъдена да заплати сумата 4801,64 лева, а съобразно правата им в качеството на наследници на обещателя Л. И. В., ответниците И. Л. В. и Л. Л. В. следва да бъдат осъдени да заплатят по 2400,82 лева. При така формирана воля, в диспозитива на съдебното решение ответниците И. Л. В. и Л. Л. В. са осъдени да заплатят по 4801,64 лева. Предвид изложеното, в диспозитива на решението дължимата от ответниците сума е вписана погрешно, която очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение