Решение № 1978 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9815/2019 г.

Решение № 1978 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9815/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Южно Вино"АД, гр. Бургас, приподписана от упълномощения за целта адв. К. Станчев, против Решение № 1035/07.06.2019 г. по адм. дело № 734/2019 г. на Административен съд – Бургас. Поддържа се, че атакуваното решени е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, а от изложените съображения се налага изводът и че се твърди допуснати процесуални нарушения в дейността на съда – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се релевира необсъждане на наведените съображения, съдържащи се в депозираните по делото писмени бележки. Във връзка с неправилното приложение на материалния закон се излагат твърдения, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че Решение № 3589 от 21.03.2018 г., постановено по адм. дело № 6751/2017 г. по описа на Върховния административен съд на РБългария, не е нищожен съдебен акт, като аргументът за това е свързан с факта, че в случая е на лице поддържания порок - "абсолютна неразбираемост на изразената воля на съда, която не може да се изведе и по тълкувателен път". Аргументите за последното могат да бъдат систематизирани така: В мотивите си съставът на ВАС е посочил по-голям размер на главницата, спрямо тази по потвърдения с него Ревизионен акт /РА/ и не е било предмет на обсъждане акцесорното задължение, с което е нарушено изискването за преценка на всички факти и обстоятелства и не е осъществен касационния контрол в пълния му обем съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, по който начин според касатора 1. "решаващият съд е постановил Решение № 3589/21.03.2018 г. при абсолютно неясна за него фактическа обстановка, което е гаранция за генерирана на абсолютно неразбираем съдебен акт – дори чрез тълкуване" и 2. "е деформирал съществено спорния РА, като му е придал различен облик", който порок може да бъде отстранен единствено чрез прогласяване нищожността на съдебния акт. Прави се искане за отмяна на Решението на Административен съд – Бургас, прогласяване нищожността на Решението на ВАС и оставяне в сила на Решение № 709 от 20.04.2017 г., поправено с Решение № 878 от 16.05.2017 г., постановени по адм. дело № 1734/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас. Представят се писмени бележки, като се поддържат тези, депозирани на 24.01.2020 г. от новия представляващ дружеството – Г. Димитров, в които се доразвиват казаните съображения. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. Бургас не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по изложени в съдебното заседание съображения. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска на "Южно Вино"АД, за обявяване на нищожност на Решение № 3589/21.03.2018 г., постановено по адм. дело. № 6751/2017 г. по описа на Върховния Административен съд, Осмо отделение, с който съдебен акт е отменено Решение № 709 от 20.04.2017 г., поправено с Решение № 878 от 16.05.2017 г., постановено по адм. дело № 1734/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на "Южно Вино"АД против Ревизионен акт № Р-02000215009523-091-001 от 03.06.2016 г. издаден от началник сектор, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 193 от 02.08.2016 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. Бургас. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че съдебният акт, чиято нищожност се твърди, не страда от пороци, свързани с формираната в него воля; постановен е от компетентен съд; в съответствие с разпоредбата на чл. 217, ал. 1 и ал. 2 от АПК; в писмена форма; подписан е от съдебния състав, приключил съдебното дирене; мотивите на съда са подробни, ясни и разбираеми. При така възприетото първоинстанционният съд е отхвърлил искането за обявяване на нищожност на Решение № 3589/21.03.2018 г. постановено по адм. дело № 6751/2017 г. по описа на ВАС, с доводи, че наведените с исковата молба основания, не представляват пороци водещи до нищожност на процесното решение. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Не се констатираха твърдяните нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане възраженията на страната. Видно от съдържанието на атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е отговорил на всяко едно от повдигнатите пред него оплаквания. Неоснователни са и твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е наличните по делото доказателствата, становищата на страните и приложимата правна уредба и въз основа на това е обосновал извода си за неоснователност на иска. При проведения съдебен контрол по силата на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК от административният съд обосновано е прието, че посоченото решение на ВАС е постановено от надлежен съдебен орган, в пределите на неговата компетентност, в писмена форма, с безспорно авторство и подписи на съдиите, които са го постановили. В него противно на твърденията на касатора ясно е изразена волята на съда за неправилност на оспорения съдебен акт на Административен съд – Бургас, поради несъответствието му с материалния закон, и за разрешаване на правния спор по същество с отхвърляне на подадената жалба от "Южно вино"АД против процесния РА. Каквито и пороци по отношение правилността си да има този съдебен акт, те не могат да бъдат разглеждани и обсъждани в настоящото съдебно производство след като решението като окончателно е влязло в сила. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че доводите на ищеца в настоящото производство са насочени именно към правилността на решението, а не към неговата валидност. Дали правилно е установена фактическата обстановка и съответни ли са на нея сторените правни изводи; на лице ли е обсъждане в мотивите на дължимостта на вмененото с РА акцесорно задължение за лихви за забава, при изричен диспозитив, че се потвърждава РА в неговата цялост; на лице ли са допуснати технически грешки в мотивите /които не се ползват със сила на пресъдено нещо/ отново при съобразяване диспозитива на съдебния акт, в който такива не са допуснати и прочие, са въпроси, които биха могли да бъдат разгледани при оспорване на самото решение, а то не подлежи на последващ инстанционен контрол, респ. в производства било то по чл. 175 от АПК или в производство по допълване на съдебното решение, ако страната е считала че съдът не се е произнесъл по цялото искане с което е бил сезиран, последното разбира се при спазване и на преклузивния срок за това. Или първоинстанционният съд се е съобразил със съдебната практика на Върховния административен съд и Върховния касационен съд по тези искове. Предвид изложените съображения, оспорения в настоящото производство съдебен акт следва да бъде оставен сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение