Решение № 219 от 20.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 190/2009 г.

Решение № 219 от 20.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 190/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на глава 33 НПК, образувано по искане на осъдената Г. П. К. за възобновяване на н. о. х. д. № 1762/06 г. по описа на Районен съд - гр. Д. Пред ВКС искането се поддържа писмено от защитата на осъдената. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направеното искане. Гражданският ищец не взема участие в настоящото производство. За да се произнесе ВКС I-во наказателно отделение взе предвид и следното: С решение № 239 от 01.12.2008 г. по в. н. о. х. д. № 253/08 г. Окръжният съд - гр. Д. потвърдил присъдата на Районен съд - гр. Д., постановена по н. о. х. д. № 1762/06 г., с която подсъдимата К. е осъдена на основание чл. 210, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК на 1 г. лишаване от свобода условно за срок от 3 години, както и да заплати сумата от 4400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в полза на М. С. Д. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС I-во наказателно отделение намери искането за допустимо, а по същество - неоснователно. Възражението, че "не бяха представени достатъчно убедителни доказателства", а "липсата на пълнота в доказателствения материал определя факта, че обвинението не е доказано по несъмнен начин (чл. 303 НПК)", а последните са довели до постановяването на "присъда неотговаряща на обективната истина", не намира опора в данните по делото. Най-напред така формулираното възражение дава основание то да се характеризира като декларативно. Молителката не се е ангажирала да посочи, кои обстоятелства от кръга по чл. 102 НПК са останали неизяснени по начина, очертан в чл. 14, ал. 1 НПК, доколкото непълнотата на доказателствата няма самостоятелно значение на плоскостта на чл. 348, ал. 1 НПК. От друга страна, от мотивите на съдебните актове, достатъчно ясно личи, че изводите по фактите се основават на доказателства, произтичащи от различни доказателствени източници. Съдът е оценил всички доказателства адекватно на обективното им значение. Обстоятелствата от кръга на главния факт са изяснени обективно, всестранно и пълно. Неоснователно е и възражението, свързано с възможността за касационно обжалване на посоченото въззивно решение. Съгласно чл. 346 НПК, на касационен контрол подлежат само определен кръг актове на окръжния съд като въззивна инстанция - новите присъди, постановени от него, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК (чл. 346, т. 2 НПК) и решенията и определенията, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство (чл. 346, т. 4 НПК). Цитираното по-горе въззивно решение очевидно не попада в посочения кръг, поради което и не подлежи на проверка от ВКС по реда на глава 23 НПК. След изчерпване на направените от осъдената възражения, ВКС не установи да са налице основания за възобновяване на наказателното производство, поради което и на основание чл. 424 НПК, ВКС I-во наказателно отделение