Решение № 1699 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6302/2013 г.

Решение № 1699 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6302/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Петко Иванов Цветанов от с. Виноградец, Община Септември, Област Пазарджик, против Решение № 204/9.04.2013 г., постановено по а. д. № 150/2013 г. на Административен съд Пазарджик (АСПз). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АСПз е отхвърлил като неоснователна жалбата на Цветанов против Заповед за задържане на лице рег. № 65/11.02.2013 г. на инспектор Лъчезар Ангелов Керимов - ПИ при РУП гр. Септември, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено задържането на Цветанов за срок до 24 часа. Недоволен от решението, Цветанов го обжалва. Счита, че то е незаконосъобразно. АСПз не е съобразил, че принудителната административна мярка (ПАМ) е приложена, без да са налице посочените в закона фактически основания за нея. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба и се отмени обжалваната заповед. Ответникът - Лъчезар Ангелов Керимов - ПИ при РУП гр. Септември, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло установено от фактическа страна от състава на АСПз. Спорен е единствено въпросът, при наличието на събраните доказателства по делото, налице ли са фактически основания за налагане на мярка по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява основателна. Основните касационни доводи за отмяна на обжалваното решение са за постановяването му при допуснато нарушение на материалния закон. Те се базират на липсата на посочване на доказателства за извършването на престъпление от касатора. Така изложеният довод е неоснователен. Обстоятелството, че в обжалваната заповед липсва посочване на конкретните фактически основания за издаването й не е основание, водещо до нейната незаконосъобразност. В нея изрично е посочено, че Цветанов е "заподозрян по преписка заявителски материал (ЗМ) № 96/11.02.2013 г. по чл. 216, ал. 1 от НК" - т. е. за противозаконно унищожаване на чужда вещ. Работата по посочения ЗМ е била възложена на св. Васил Георгиев Даскалов - оперативен работник в РУП Септември. Последният, видно от показанията му дадени в съдебното заседание по делото на 14.03.2013 г. (л. 51-52), при разследването е събрал данни от кмета на с. Виноградец и задържаните в РУП лица, че Цветанов е съдействал за извършеното запалване на будката за вестници в същото село, като е докарал с колата си запалените гуми. Твърдението, че липсват данни сочещи, че касатора е извършил престъпление, се явява необосновано. Такива са налице в показанията на посочения свидетел Даскалов и в жалбата (л. 27) на Елинка Георгиева Благова - кмет на с. Виноградец. Твърдяните в касационната жалба "липсващи" обстоятелства не водят до извод за липса на необходимост от прилагане на ПАМ по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. За прилагането на последната е достатъчно да има данни, че лицето е извършило престъпление, а не да са събрани категорични и безпротиворечиви доказателства за това. Такива ще се търсят по време на разследването по образуваната преписка и евентуално в досъдебното производство. Неотносим към законосъобразността на обжалваната заповед и правилността на решението на АСПз е и доводът, че взетата ПАМ няма отношение към "предотвратяване на вредните последици" или "осуетяване разследването на престъплението". Във фазата на предварителната проверка по преписка ЗМ № 96/2013 г., се извършват всички необходими процесуални действия, водещи до установяване на това дали е извършено престъпление, от кого, кога, с какви начини и средства и др., което е наложило и вземането на въпросната ПАМ с обжалваната заповед. Твърдението, че към датата на разглеждане на делото от АСПз били изминали повече от 20 дни, но не са били извършени каквито и да са процесуалноследствени действия с цел установяване извършителите на криминално деяние е необосновано и неотносимо към процеса. От доказателствата в административната преписка по издаване на обжалваната Заповед № 65/11.02.2013 г. не може да се установи какво е свършено по преписка ЗМ № 96/2013 г., защото това са две различни производства, а съдът е изискал и съобразил само необходимата му първа преписка. Освен това, дори да се приеме, че твърдението за 20-те дни е вярно, то няма отношение към издаването на заповедта на задържане на Цветанов. В НПК са уредени сроковете за завършване на различните производства и неизвършването им в срок е основание за процесуални и/или дисциплинарни мерки спрямо разследващия полицай. Във всички случаи, този факт няма отношение към законосъобразността на обжалваната заповед. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че то е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба на Цветанов се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение на АСПз, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС