Решение № 15674 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5681/2012 г.

Решение № 15674 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5681/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Захари Костадинов Ангелов от с. Бързия, общ. Берковица, обл. Монтана, против решение от 22.03.2012 г., постановено по административно дело № 673/2011 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Ангелов против решение № 12/02.03.2011 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 127/04.02.2011 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО - Монтана. Ответникът по касация - директорът на РУСО - Монтана, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Монтана е решение № 12/02.03.2011 г. на директора на РУСО - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия и е потвърдено разпореждане № 127/04.02.2011 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО - Монтана, с което на основание чл. 114, ал. 4, изр. второ от КСО е разпоредено да се прихване вземане на държавното обществено осигуряване (ДОО), произтичащо от получена от Захари Ангелов сума в размер 522,00 лева, представляваща неоснователно изплатено обезщетение за безработица, като от пенсията му се удържи сумата 595,96 лева, от която 522,00 лева главница и 73,96 лева лихви, както и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението, при месечни удръжки в размер на 35,28 лева. За да не уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че оспореният с нея административен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма при спазване на административно-производствените правила съгласно материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението на Монтанския административен съд е постановено по реда на чл. 226 от АПК при ново разглеждане на делото, след като първото постановено от същия съд решение от 28.05.2011 г. по административно дело № 188/2011 г. е било отменено от Върховния административен съд с решение № 16401 от 13.12.2011 г. по административно дело № 8698/2011 г. и делото е било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. В отменителното касационно решение е указано да се даде отговор на въпроса дали началникът на отдел "Пенсии" е друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението (чл. 114, ал. 4 от КСО и чл. 85, ал. 5 от НПОС), т. е. дали началникът на отдел "Пенсии" притежава компетентност да издаде разпореждане за прихващане по чл. 114, ал. 4 от КСО. Обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение е постановено при точно спазване на правилото по чл. 224 от АПК, съгласно което указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение, са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. За да даде отговор на поставеният въпрос по делото са били приети и приобщени като доказателства писмо от РУСО - Монтана с изх. № 2312 от 23.12.2011 г., заповед № 52-1 от 13.01.2011 г. и допълнително споразумение към трудов договор № 109 от 07.03.2011 г. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Административен съд - Монтана, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано въз основа на събраните доказателства в съответствие с дадените в отменителното решение на ВАС указания и съобразно приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за законосъобразност на оспореният пред него административен акт. Административният съд правилно е приел в решението си, че разпореждане № 127/04.02.2011 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО - Монтана е издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му. За да изясни компетентността на началник отдел "Пенсии" при РУСО Монтана да издава разпореждане по реда на чл. 114, ал. 4 от КСО съдът е кредитирал като доказателства по делото заповед № 52-1/13.01.2011 г. на директора на РУСО - Монтана, от която се установява, че Лилия Лилова, началник отдел "Пенсии" при РУСО - Монтана, е овластена да издава разпореждания за прихващане на задължения към ДОО от получена пенсия, съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО за времето до заемане на длъжността началник отдел "Пенсии" от спечелилия конкурса по чл. 90 от КТ. Според приетото по делото допълнително споразумение към трудов договор № 109/07.03.2011 г. длъжността началник отдел "Пенсии" към РУСО - Монтана е заета след конкурс от Светлана Каменова Ангелова. Правилни са изводите на съда по същество, че в периода 13.01.2011 г. - 07.03.2011 г. Лилия Лилова, началник отдел "Пенсии" при РУСО - Монтана е била овластена с правомощията по чл. 114, ал. 4 от КСО. С оглед гореизложеното по делото по безспорен начин се е установило, че процесното разпореждане е издадено от компетентен административен орган в кръга на въпросите, с които той е оправомощен да се занимава и в правомощията, с които той е разполагал за решаването на тези въпроси, т. е. в случая той е имал нормативно призната способност да издаде определения акт, като актът е годен да породи съответните правни последици. Също така обоснован е и изводът на съда за законосъобразност на постановеното от административния орган възстановяване на сумите, посочени в разпореждане № 127/04.02.2011 г., да стане чрез прихващане от отпусната на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото е безспорно, че на основание чл. 54е, ал. 4 от КСО във връзка с чл. 54е, ал. 1 и ал. 3 от КСО и по реда на чл. 114, ал. 2 от КСО с разпореждане № 01/12.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е разпоредено Ангелов да възстанови добросъвестно получени парични обезщетения за безработица за периода 01.07.2009 г. - 31.10.2009 г. в размер на 522,00 лева. Разпореждане № 01/12.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е обжалвано пред директора на РУСО - Монтана, който го е потвърдил с решение № Б-18/28.05.2010 г., като неговото контролно решение е потвърдено с решение от 28.05.2011 г., постановено по административно дело № 242/2011 г по описа на Административен съд - Монтана, което е потвърдено с влязло в сила решение № 4068/21.03.2012 г. по административно дело № 8699/2011 г. на ВАС, VI-то отделение. Касаторът счита за неправилно приетото от съда, че е бил недобросъвестен при получаване на полагащото му се обезщетение и иска от съда да разпореди на НОИ да му върне всички удържани пари. Както правилно е посочил решаващият състав, по делото е безспорно установено, че разпоредените за прихващане суми са дължими с влязъл в сила съдебен акт, вземането по ДОО е ликвидно и изискуемо, то е определено по основание и по размер. Спорът във връзка с добросъвестността и дължимостта му е преклудиран и не подлежи на пререшаване. В производството по оспорване на акта за прихващане съдът не може да упражнява контрол за законосъобразност на влязлото в сила разпореждане за възстановяване на неправомерно получено парично обезщетение за безработица. В случая е налице влязъл в сила стабилен административен акт, които подлежи на принудително изпълнение, включително и чрез прихващане по реда на чл. 114, ал. 4 от КСО. Следователно, като е приел, че административният орган правилно е постановил сумите да бъдат събрани принудително чрез прихващане, първоинстанционният съд е извел обоснован извод за законосъобразност на процесните административни актове. Вземането е било установено по-рано с влезлите в сила административни актове, с които е бил даден срок за доброволно изпълнение. Влезлите в сила актове за установяване на дължимостта на паричната сума се ползват със стабилитет и представляват изпълнителен титул за започване на производство за принудително изпълнение. В хипотезата на чл. 114, ал. 4, изр. 2 от КСО компетентното длъжностно лице в РУСО - Монтана действа като орган по изпълнението, който събира вземането чрез посочения в разпоредбата изпълнителен способ - прихващане. Процесните административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,