Решение № 135 от 27.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4682/2017 г.

Решение № 135 от 27.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4682/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], представлявана от изпълнителните директори - В. М. С. и Д. Н. Н., действащи чрез пълномощник юриск. А. Т., за отмяна на Постановление за възлагане на недвижими имоти от 30.04.2014 г., влязло в сила на 18.12.2014 г., издадено по изп. д. № 20137480400153 по описа на ЧСИ М. И., с което на [фирма] са възложени подробно описани недвижими имоти, собственост на [фирма]. Поддържа се, че постановлението за възлагане е издадено по изпълнително дело, което е образувано за удовлетворяване на вземанията на взискателя [фирма] по изпълнителен лист от 26.03.2013 г., издаден по т. д. № 31/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-3 с-в. С решение № 859/11.05.2016 г. по т. д. № 7006/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-13 с-в, влязло в сила на 13.06.2017 г., вземането на взискателя е признато за несъществуващо, респективно наличието на изпълняемо право по изпълнителното дело е отречено със сила на пресъдено нещо. Ответниците [фирма] и [фирма] оспорват молбата за отмяна и молят да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл. 305, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. С влязлото в сила решение по т. д. № 7006/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-13 с-в е установено, че вземането на взискателя за принудителното изпълнение, за което е образувано изпълнителното дело не съществува, т. е. взискателя е привиден кредитор. Всичко, което получи привидния кредитор е без основание, поради което постановлението за възлагане е нищожно на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и не поражда действие, поради което не се налага неговата отмяна, тъй като на нищожност може да се позове всеки неограничено във времето. В случая молителят разполага с искова защита. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Разноски не следва да се присъждат, тъй като ответниците не претендират такива. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.