Решение № 15458 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6477/2020 г.

Решение № 15458 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6477/2020 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Юксел, гражданин на [държава], подадена чрез упълномощен адв. Тодоров срещу решение № 1932 от 16.03.2020 г., постановено от Административен съд - София - град, І отделение, 18-ти състав, по адм. д. № 12912/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против отказа за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – неправилност, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на съдебния акт. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е постановил решението си при непълнота на доказателствата по делото. Счита, че съдът не е преценил специфичните особености на конкретната бежанска история, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага тезата, че решението е неправилно, защото е нарушен материалния закон. Твърди, че обжалваното решение и административният акт са немотивирани, понеже липсвали мотиви в писмото на ДАНС и съдът е неглижирал обстоятелството, че по делото имало данни за наличие на актове на насилие към религиозната общност на [наименование] и е приел, че обстановката в страната не представлявала опасност за него. Твърди, че при евентуално връщане в [държава] животът и здравето му са в сериозна опасност. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на молбата му за закрила. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Минкова, която пледира за потвърждаване решението на Административен съд София - град, като правилно и законосъобразно постановено. Изразява становище, че чужденецът не е навеждал доводи, че в държавата си по произход бил преследван по някои от признаците по чл. 8 ЗУБ. Спрямо [гражданство] не се установявала опасност от тежки посегателства на територията на [държава]. Твърди, че по отношение на касатора било установено, че представлява опасност за националната сигурност на Република България и [гражданство] е извършил престъпление, което е тежко по смисъла на Наказателния Кодекс /НК/, поради което са налице и основанията за отказ от предоставяне на статут, на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на спора, тъй като съдът е обсъдил доказателствата поотделно и в съвкупност, взел е отношение по възраженията и обосновано приел, че оспорването е неоснователно. Според участващия по делото прокурор по отношение на кастора не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, доколкото не се установяват действия по "преследване" в смисъла на нормата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ и в материалите по преписката липсват доказателства той да е бил обект на преследване по политически или религиозни причини. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1932 от 16.03.2020 г. е отхвърлена жалбата на А. Юксел срещу решение № 3570 от 09.11.2018 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ. За да достигне до този резултат първостепенният съд е приел за установено, че жалбоподателят е напуснал [държава] легално през 2006 г. и е пристигнал с виза в Република България. [гражданство] се установил за няколко месеца в Република Северна Македония и Република Албания, след което отново се върнал в Република България. Подал е молба за международна закрила едва на 04.05.2018 г., като е мотивирал молбата си за закрила с това, че в страната му на произход имало фашистки режим и всеки който не споделял политическите виждания на президента-фашист, бил пращан в затвора. Установено е, че молителят е заявил, че като [етническа принадлежност] принадлежи към религиозното течение на [наименование], което го правило мишена за правителството при евентуално връщане и същия е твърдял, че е бил член на [ПП] и поради това, официалните власти го смятали за политически неблагонадежден. Изложил е оплаквания, че в миналото бил задържан от полицията, като през 1994 г. до 1999 г. бил пратен в затвора по политически причини. Твърдял е, че шофьор на ГПКК – Свиленград го посочил като трафикант на наркотици и затова бил осъден в Република България на пет години и шест месеца лишаване от свобода. А. Юксел е заявил, че има двама сина в град Истанбул и желае да се установи заедно с децата си на територията на Република България. При тези данни, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт, като е преценил, че решението е издадено от компетентен орган по смисъла на ЗУБ – председателят на агенцията. Констатирано е, че при постановяването на акта е спазена предвидената в закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В мотивите на съдебното решение е счетено, че в процедурата пред адм. орган не са нарушени изискванията на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗУБ, както и е приложена правилно материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд – София – град правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, според която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценка се прави във всеки конкретен случай. Касационният съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че определящото за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека и които да са достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Следователно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 ЗУБ и отнасянето към всеки от посочените елементи следва да бъде съобразено и с конкретната бежанска история на чужденеца. В настоящата хипотеза чужденецът посочва, че е преследван, поради неговата раса или принадлежност към определена социална група, но тези оплаквания са останали неподкрепени с факти и недоказани. Касаторът не е установил твърденията си за членство в "Народната демократична партия", както и за извършено спрямо него политическо преследване. Правилно административният съд е приел, че спрямо касатора не се установява да е било осъществено политическо преследване и/или други действия застрашаващи живота или нарушаващи неговите права, предвид обстоятелството, че е напуснал легално [държава] още през 2006 г. Законосъобразни и правилни са изводите на първостепенния съд, че не могат да бъдат кредитирани твърденията на кандидата, че бил изпратен в затвора през 1994 г. по политически причини. Видно от противоречивите твърдения в проведеното интервю с касатора и доказателствата по делото, се установява, че в Република България и в [държава] той е бил осъждан единствено поради трафик на наркотици. На следващо място административният орган е анализирал обстоятелството, че след освобождаването на А. Юксел през 1999 г., до легалното си напускане на страната на произход през 2006 г., молителят за международна закрила не е заявил да е имал проблеми в страната си на произход видно от проведеното интервю, обективирано в протокол с № УП-20043/23.05.2018 г. В случая касационният жалбоподател развива тезата за страх от преследване поради политическо мнение и/или убеждение, без да конкретизира в какво се състои членството му в горепосочената партия, докато е на територията на Република България след 2006 г. и преследването по отношение на него. Съгласно глава II, § 56 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН, преследването трябва да се разграничава от наложено наказание за извършено престъпление от общ характер. Лица, бягащи от преследване или наказание за подобно престъпление обикновено не се считат за бежанци. Бежанецът е жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не беглец от правосъдие. От съществено значение е обстоятелството, че жалбоподателят не сочи други релевантни причини, обосноваващи опасения за преследване. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е преценил за неоснователно искането на касатора за предоставяне на бежански статут, поради липса на материалноправните предпоставки за прилагане, предвидени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Законосъобразни са изводите на Административен съд – София- град, че няма основания за предоставяне на хуманитарен статут на А. Юксел по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Липсват твърдения от страна на касатора, че го грозяло "смъртно наказание" или "екзекуция", съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Видно от проведеното интервю и от данните по делото се установява, че чужденецът е напуснал страната си на произход легално с виза през 2006 г. Пребивавал е в държавите Република Северна Македония и Република Албания, и е потърсил закрила от ДАБ при МС едва през 2018 г. Релевираните твърдения за многократни арести от официалните власти имат криминален характер и не разкриват наличието на реална заплаха за живота и здравето на чужденеца. Следва да се има предвид фактът, че чужденецът е напускал страната си на произход легално, което означава, че официалните власти не са имали специално негативно отношение към него. Предвид обстоятелствата от бежанската му история следва да се възприеме становището на административния орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване или поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му и същият следва да се определи като икономически емигрант. Изявленията на жалбоподателя са разгледани от административния орган и в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ. Неоснователни са твърденията на касатора, че административният съд не е изследвал всички относими факти, документи, свързани с личното положение на молителя, както и с държавата му по произход. Правилно административният съд е приел, че административния орган е спазил процедурата по чл. 78, ал. 3 ЗУБ и законосъобразно е преценил, че съществуват сериозни основания да се счита, че деянията, извършени от съответното лице, което не отговаря на критериите за получаване на поискания статут, представляват основание за изключване, като определянето на тежестта на съответното престъпление е съобразено с цялостната преценка на всички обстоятелства в отделния случай. В този смисъл е решение по дело C-369/17 на СЕС. При изследване за евентуално наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият състав на АССГ законосъобразно е извършил преценка на трите вида "тежки посегателства", визирани в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, в който смисъл е и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът е неглижирал данни за наличие на актове на насилие към религиозната общност на [наименование]. Първоинстанционният съд е отчел данните от справка с вх. №МД-484/02.07.2018 г., от която е видно, че през месец декември 2015 г. са направени редица разширения в правата на [наименование]. Обстоятелството, че към момента на постановяване на процесния административен акт, представители на тези религиозна общност заемат ръководни длъжности в [държава] политически живот е показателно за отношението на [държава] власти към тях. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представената по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС с вх. №МД-640/17.09.2018 г. за общото положени в страната, справка с вх. № МД-484/02.07.2018 г. за [ПП], за положението на [наименование] в страната и справка с вх. № МД - 435/11.06.2018 г. за [ПП]. От информацията, съдържаща се в справка с вх. № МД-640/17.09.2018 г., относно актуалната обстановка в страната, правилно първостепенният съд е установил, че в страната се наблюдава напрежение с оглед опита за преврат от месец юли 2016 г., като същите не могат да се квалифицират като ситуация достигаща до границите на безогледно насилие. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, който извод не се опровергава и от приетата като доказателство в касационното производство Справка с вх. № МД–499/15.09.2020 г. за актуалното положение в [държава], от която справка може да се формира заключение, че жалбоподателят има минимални лични причини да се страхува от нивото на общо насилие в [държава], което не е изключително. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Неоснователно е възражението на касатора, че административният акт е немотивиран, защото липсвали мотиви в писмото на ДАНС. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗУБ, статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност, а според чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ, хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. Нормите са императивни, а не диспозитивни, тоест на административния орган не е предоставена преценката дали да предостави исканата с Молба вх. № РД09-532/04.03.2018 г. от А. Юксел международна закрила, а напротив, има законова забрана за предоставяне и на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Като част от административната преписка е приложено и прието като писмено доказателство писмо с рег. № М-5689 от 18.07.2018 г. на ДАНС, което е от съществено значение за обосноваване на отказа, предвид обстоятелството, че молителят представлява опасност за националната сигурност. Съдът е съобразил, че видно от приложената по адм. преписка справка за съдимост, издадена на 13.06.2018 г. от Министерство на правосъдието на Република България, касаторът е осъждан за престъпление по чл. 354 А, ал. 2 НК, което е тежко по смисъла на чл. чл. 93, т. 7 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 17, § 1, б. "б" от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, гражданинът на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило тежко престъпление. Посочената разпоредба е транспонирана в ЗУБ, и е приложим към момента на постановяване на процесното решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,