Решение № 6461 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8081/2019 г.

Решение № 6461 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8081/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 10562 от 08.07.2019 г., постановено по адм. д. № 4647 по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия за 2019 г., на основание чл. 244, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 239, т. 6 АПК, е отменено влязло в сила Решение № 15775 от 17.12.2018 г., постановено по адм. д. № 5119 по описа на същия съд за 2017 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд. Отмененото по реда на чл. 237 и сл. АПК решение е постановено в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу Решение № 1271 от 28.02.2017 г., постановено по адм. д. № 11726 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2016 г. Жалбата е срещу осъдителната СДВР част на решението, с която тя е осъдена, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), да заплати на А. К. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000, 00 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняване на увреждането до окончателното й изплащане, претърпени от нея в резултат на незаконосъобразното й задържане със Заповед за задържане от 15.09.2013 г., отменена с Решение № 1749 от 18.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10103 по описа на АССГ за 2013 г., както и в частта, с която СДВР е осъдена на същото основание да заплати на С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000, 00 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняване на увреждането до окончателното й изплащане, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от Първо РУ в СДВР. Присъдени са и съдебно деловодни разноски в размер на 507, 49 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение и сума в размер на 400, 00 лв. за депозити за вещи лица за изготвяне на експертизи. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно. Предвид изложеното в нея следва да се приеме, че се твърди постановяването му при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се становище, че в случая е налице съпричиняване в хипотезата на чл. 5 ЗОДОВ, което не е съобразено от първоинстанционния съд. Акцентира се на това, че С. била задържана заради хулиганство и употреба на физическа сила - нападнала полицейски служител в момент на изпълнение на задълженията му, държала се агресивно, невъздържано, обиждала служителите на МВР преди и след задържането. Твърди се, че от приетите доказателства следва обоснован извод за липсата на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на СДВР - причинени неимуществени вреди и причинно - следствена връзка между диагнозата на лицето и вредите, свързани със задържането му. Сочи се, че неправилно за едно и също събитие с постановеното решение се "санкционира" СДВР - един път с 2000, 00 лв. и още един път с 10000, 00 лв. Релевират се и доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер, несъответстващ на претърпените вреди и несъобразен с изискването за справедливост, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Моли се отмяната на първоинстанционното решение в обжалваните части и се претендират сторените разноски. Решение № 1271 от 28.02.2017 г., постановено по адм. д. № 11726 по описа на АССГ за 2016 г., в частта, с която са отхвърлени исковете над уважените размери до пълния претендиран размер от 20000, 00 лв. по всеки един от тях и в осъдителната С. част за разноски за юрисконсултско възнаграждение не е предмет на касационна проверка. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от редовно упълномощен юрисконсулт. Заявеното в касационната жалба се поддържа в представени подробни писмени бележки, а по същество на спора се моли нейното уважаване. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност по отношение на претендираното от С. адвокатско възнаграждение. Ответникът - А. К. С. в съдебно заседание, чрез адв. В. Т., оспорва касационната жалба и моли оставяне в сила на решението в обжалваните части. Претендира разноски, за което представя списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Иска оставяне в сила на съдебното решение, предмет на контрол, в обжалваните части. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваните му части е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на приетото за установено по делото от фактическа страна, съдът приел предявените искове за доказани по основание и частично основателни по размер – до присъдената сума от 2000, 00 лв., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на причиняване на увреждането - 15.09.2013 г. до окончателното му изплащане, в резултат от незаконосъобразното задържане на С. със Заповед за задържане от 15.09.2013 г. и до присъдената сума от 10000, 00 лв., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на причиняване на увреждането - 15.09.2013 г. до окончателното му изплащане, в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от 1 РУ в СДВР. Съдът изложил подробни съображения, с които мотивирал извода си за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и по двата иска. Конкретно приел, че по делото е доказано настъпването за С. на неимуществени вреди от незаконосъобразното й задържане и престоя й в помещението за задържане, довели до прекарания епизод на остра стресова реакция, която съобразно заключението по изготвената съдебно - психологична експертиза (СПЕ) продължава и "до момента". Съдът кредитирал показанията на свидетелите К. и Т., които потвърждават установените обстоятелства за преживян силен стрес от С. вследствие на задържането, ограничаването на социалните контакти от нейна страна и я описват като изнервена и притеснена. Установено било, въз основа медицински преглед и издадена епикриза от МБАЛНП "Свети Наум", че след ареста тя е с влошено психично състояние – постоянно се страхува, не може да спи, често се буди от кошмари. Съдът изцяло кредитирал заключението на приетата СПЕ и счел, че по делото не се установява настъпването на други обстоятелства, които биха могли да доведат до настъпването на посттравматично стресово разстройство. Приел за установено и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното задържане и настъпилата неимуществена вреда. По тези съображения мотивирал извода си, че първата искова претенция се явява доказана по основание. За да определи размера на обезщетението за вреди се позовал на чл. 52 ЗЗД и на установеното по делото, че периодът на задържане е от около 10 часа, поставянето на С. в ситуация, която е причинила остра стресова реакция и претърпените болки и страдания. По тези съображения съдът определил обезщетение в размер на 2000, 00 лв., което според него се явява справедливо и адекватно да обезщети претърпените вреди. Последното присъдил ведно с претендираната лихва. В останалата част отхвърлил първата искова претенция. По отношение на втората искова претенция съдът направил извод, че увреждането на С. е настъпило от действията и бездействията на длъжностните лица от 01 РУ в СДВР на 15.09.2013 г. Кредитирал заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза, съгласно което е налице намаление на слуха й от приемен тип за двете уши под въздействието на кинетичната енергия, получена от удари с или върху тъпи предмети в областта на ухото и ушната мида по главата. Съдът приел, че нараняванията, понесени от С. следва да бъдат характеризирани като нечовешко или унизително отношение или изтезание и носят белезите на телесни увреждания. Изложени са съображения, че в процесния случай дори и да е било необходимо използването на физическа сила срещу нея, тя несъмнено е надхвърлила допустимите предели за това и се явява очевидно прекомерна, както по интензитет, така и по продължителност. Въз основа на установеното съдът направил извод, че претърпените от С. неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от 1 РУ в СДВР, на които е била подложена. Счел също така, че те са в пряка причинно - следствена връзка с действията на длъжностните лица. Приел, че претърпените вреди могат да бъдат възмездени със сумата от 10000, 00 лв., ведно с лихвата, както е претендирана. В останалата част до пълния предявен размер на обезщетението съдът отхвърлил тази искова претенция. Решението в обжалваните части е валидно и допустимо. При съобразяване отменителното решение на Върховния административен съд, петчленен състав, постановено в производство по чл. 237 и сл. АПК обаче, то следва да бъде отменено в тези части, а делото върнато на АССГ за новото му разглеждане от друг състав. Конкретното основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК е решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от заседание на 13.06.2017 г., с което е заличена жалбата на С. от списъка по чл. 39 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи предвид направеното от нея одобрение на условията на представената от Правителството на Република България декларация. При съобразяване на това ЕСПЧ е счел, че е постигнато приятелско споразумение. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да вземе предвид и да обсъди всички представени доказателства, свързани с едностранната декларация от Правителството на Република България по делото "С. срещу България" (искова молба № 19636/16), вкл. последната и решението на ЕСПЧ, като във връзка с това направи съответни на тях фактически и правни изводи. Съдът следва да даде отговор дали и доколко тези доказателства, респективно плащането на сумата по декларацията, са относими към направените твърдения в предявената пред АССГ искова молба за настъпили неимуществени вреди; налице ли е идентитет на твърденията, изложени в тази искова молба и във формуляра, представен пред ЕСПЧ - изцяло или частично и по кой от исковете, както и налице ли е такъв по отношение на претенциите за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от 1 РУ в СДВР и от незаконосъобразната заповед за задържане. Както тези доказателства, така и представеното в производството по отмяна решение на ЕСПЧ, следва да се разгледат и обсъдят ведно с останалите доказателства по делото. Такова, впрочем, е и даденото указание в отменителното решение на Върховния административен съд, петчленен състав, постановено в производството по чл. 237 и сл. АПК (вж. стр. 4 от него, края на първи абзац). При това следва да се извърши преценка и да се даде отговор дали със заплащането на сумата по приетата едностранна декларация се стига до репариране на всички или на част от претендираните вреди, обезщетяване на които е поискано с предявените пред АССГ искове. Преценка в този смисъл е необходима, доколкото от посоченото решение на ЕСПЧ, раздел "Факти и процедура", е видно, че като се позовава на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, С. твърди, че "... се е налагало да понася лошо отношение по време на спор с полицията в нощта на 14 срещу 15 септември 2013 г. ",... а "... от процедурна гледна точка на същата разпоредба, тя се е оплакала от липсата на ефективност на воденото в тази връзка разследване". Тази процесуална дейност не може да бъде извършена от настоящия съд, доколкото това би довело до установяване на нови факти в нарушение на забраната по чл. 220 АПК. Освен това, страните биха били лишени от възможността да упражнят правата си пред две съдебни инстанции. Ето защо, решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части следва да се отмени, а делото да се върне на АССГ за ново разглеждане от друг състав на този съд в тези части при съобразяване на приетото по - горе в настоящия съдебен акт. Наред с това, за разрешаване на спора по предявените искове първоинстанционният съд следва да направи собствени фактически установявания въз основа на приетите по делото доказателства, като има предвид, че е недопустимо позоваването на приетото от фактическа страна от друг съд и в друго съдебно производство, както неправилно е сторил в нарушение на съдопроизводствените правила съставът на АССГ постановил решението, предмет на касационен контрол. Съдът следва да се произнесе по всички релевирани възражения от страните, в това число по направеното от СДВР такова по чл. 5 ЗОДОВ. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение