Решение № 16724 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2011 г.

Решение № 16724 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Русев, процесуален представител на Росен Бойков Сюлемезов срещу решение № 37 от 21.01.2011 г., постановено по адм. дело № 807/2010 г. по описа на Административен съд - София област, първи състав. Наведени са касационни оплаквания по чл. 209 АПК за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и недопустимост поради изтекла абсолютна погасителна давност по смисъла на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Претендира се отмяна на решението на съда и отмяна на Постановление за принудително събиране на митни сборове (ППСМС) № 294 от 27.10.2000 г. на Началника на ТМУ - Калотина. Ответникът - началникът на митница Столична, чрез юрисконсулт Станков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в хода по същество на делото. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Росен Бойков Сюлемезов срещу процесното ППСМС на Началника на ТМУ - Калотина, с която жалба е претендирана единствено нищожност на постановлението, като е установено, че същото не е обжалвано нито по административен, нито по съдебен ред. По тази причина, независимо от изтичане на срока за обжалване, съдът е приел жалбата като допустима за разглеждане. По същество е приел, че всеки един от възможните пороци на административния акт, ако е особено съществен, може да доведе до неговата нищожност. В тази връзка съдът е разгледал условията за валидност на административния акт, визирани в чл. 146 АПК, като е приел, че по отношение на процесното ППСМС всички те са спазени. Изложил е още, че дори и да се приемат за основателни възраженията на жалбоподателя за неспазване на материалния закон при издаване на постановлението, то тези твърдения биха могли да обусловят незаконосъобразност на същото, което е недопустимо, тъй като срокът за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК отдавна е изтекъл (установено, е че ППСМС е връчено на лицето на 24.11.2000 г.). Така постановеното решение е правилно. Безспорно е установено по делото, че на 20.09.1999 г. жалбоподателят Сюлемезов е внесъл процесния лек автомобил с ТЕАД № 14998/20.09.1999 г., като независимо, че цитираната митническа декларация е унищожена, поради изтекъл срок на съхранение, не е спорно, че автомобилът е внесен именно с този ТЕАД от посочената дата и митническо задължение е възникнало на 20.09.1999 г. Визираните основания за оспорване правилно са квалифицирани от съда като относими спрямо материалната му законосъобразност, а обсъдени от гледна точка валидността на акта не са от естеството, което да ангажира като последица отмяната му като нищожен. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Наведеното с касационната жалба възражение за изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК е неотносимо по настоящия спор и може да бъде съобразено в евентуалното изпълнително производство. Обстоятелството, че съдът е достигнал до изводи, различни от тези на жалбоподателя не може да се квалифицира като нарушение обуславящо неправилност на постановения съдебен акт още повече, когато тези изводи са в съответствие с фактите по делото и приложимото право. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания и решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение