Решение № 328 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 834/2010 г.

Решение № 328 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 834/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. И. и Г. С. И. срещу решение № 25 от 1.02.2010 г. по в. гр. д. № 852 от 2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 1684 от 25.03.2009 г. по гр. д. № 200 от 2006 г. в частта, с която е уважен предявен от П. С. И., Г. С. И., Х. М. С., Б. К. Н., К. А. И., М. С. И., В. С. И. и С. Х. И. срещу Б. К. В., Д. К. С., З. К. Н., Н. К. П. и С. К. К. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и е оставено в сила решението в останалата му част, с която е оставено без разглеждане искането за отмяна по реда на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) на нотариален акт № 113 от 17.05.1991 г., том I по нот. д. № 525 от 1991 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответниците по жалбата срещу Б. К. В., Д. К. С., З. К. Н., Н. К. П. и С. К. К. не вземат становище по нея. Х. М. С., Б. К. Н., К. А. И., М. С. И., В. С. И. и С. Х. И. също не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 329 от 8.04.2011 г. по настоящото дело. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /допустим ли е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ в хипотезата, когато ищците по този иск вече са си възстановили правото на собственост върху процесния земеделски имот/ е налице противоречие на обжалваното решение с приетото в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр. д. № 11 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, според които правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, както и при постановено окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Същото е прието и в решение № 128 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 7 от 2010 г. на ВКС, Първо г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Тъй като приетото в горепосочените тълкувателно решение и решение по чл. 290 от ГПК е задължително за съдилищата, постановеното от Благоевградския окръжен съд решение в противоречие с тези решения на ВКС е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на съда за постановяване на решение по съществото на спора. Неправилно е прието от въззивният съд, че искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като касае имот, който не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ - имот, който не е земеделски, а има селищен характер, тъй като е бил включен в регулация още през 1965 г.: На възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат земи, които имат земеделски характер към момента на включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация или към момента на отнемането им от бившите собственици /чл. 10, ал. 4 от ЗСПЗЗ/. Обстоятелството, че след отнемането на тези земеделски имоти те са били включени в регулация или в строителните граници на населеното място, не е пречка за реституцията- съгласно чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ в тези случаи на реституция подлежат бившите земеделски земи, които не са застроени със законна сграда до 1.03.1991 г., върху които към тази дата не е било разрешено строителство или въпреки, че е било разрешено такова, строежът още не е бил започнал. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди всички събрани по делото доказателства и като вземе предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ да реши коя от страните /ищците като наследници на К. Нусков/ или ответниците /като наследници на К. В./ имат право на възстановяване на собствеността върху процесната земеделска земя. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение