Решение № 1477 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7484/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Гроздев от гр. Варна, подадена чрез пълномощника адв. Р. Василева, срещу Решение 817/14.06.2023 г., постановено по адм. дело 2956/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Решение 32-426990/08.12.2022г. към MRN 19BG002002021044R1/10.12.2019 г. на Директора на ТД Митница Варна. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва решаващия извод на съда относно законосъобразното определяне на митническата стойност на лекия автомобил по реда на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Счита, че административният съд неправилно е ценили доказателствената стойност на писмо от Посолството на САЩ до Агенция Митници и на Електронната експортна иформация, тъй като в него не се съдържа изявление за конкретен автомобил или за конкретна Електронна експортна информация. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен административният акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Директорът на ТД Митница Варна, в подробно писмено изложение, подадено чрез пълномощника юрк. Л.Сърбинска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски и в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна град е било Решение 32-426990/08.12.2022г. на Директора на ТД Митница Варна към МД с MRN 19BG002002021044R1/10.12.2019 г., с което е увеличена митническата стойност на лек автомобил употребяван, марка: Форд, модел: Мустанг, на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г., вр. чл. 140 от Регламент 2015/2447, в резултат на което са установени допълнително вносно митническо задължение и задължение за ДДС по ЗДДС. Към митническата декларация са приложени документ за покупко-продажба без номер от 13.09.2019г., линеен коносамент HLCUBSC1910BELV4 и спедиторски коносамент EV-84 (с получател С. Гроздев). Според фактическите установявания оспореният административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ последващ контрол на подадена от жалбоподателя декларация във връзка. С писмо с рег. 32-236499/22.07.2021г. и писмо от ЦМУ 32-273997/26.08.2021г. е отправено искане за съдействие чрез посолството на САЩ от Департамента по вътрешна сигурност, Служба Митници и гранична охрана за извършване на проверка на търговските сделки и съответно на точността на данните в представените документи към приложените митнически декларации, позовавайки се на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за международно сътрудничество, подписана през 2000г. В отговор на запитването от Американската служба Митници и гранична охрана са представени сканирани документи, съдържащи електронна информация за износа (EEI) на автомобилите, с уточнение, че последната е еквивалент на декларацията за износ в ЕС. От представената декларация се установява, че износителят Ocean West Auto Group LLC е декларирал продажна цена на процесния автомобил 17 100 USD, страна на получаване България, т.е на значително по-висока стойност от декларираната при вноса. Поради възникналите съмнения относно декларираната митническа стойност на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, с писмо от 12.07.2022г. са изискани допълнителни документи, относими към външнотърговската сделка, в подкрепа на декларираната митническа стойност на стока. В определеният срок жалбоподателят не е представил исканите документи. Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент 952/2013 г., жалбоподателят е уведомен на 24.10.2022г., че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Варна, с което ще бъде определен нов размер на митническата стойност на стоката по подадената митническа декларация. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, параграф 2, буква а) и буква б) от Регламента, за наличие на "идентични стоки", т.е. стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им, митническият орган е се достигал до извод, че не може да се определи митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на превозните средства, състоянието при оформянето им, изминати километри и др. данни за съпоставяне. Не е открита достатъчно пълна и изчерпателна информация, която да съответства на тези показатели. Предвид обстоятелството, че няма информация за техническото състояние на превозното средство, е практически невъзможно да се установи сходна стока, със сходни характеристики, което прави невъзможно използването на метода, регламентиран в буква б) от Регламента за определяне на митническа стойност. Митническият орган е достигнал до извода и, че третият вторичен метод също е неприложим в конкретния случай, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни такива. След като е преценил, че митническата стойност на лекия автомобил не би могла да бъде определена и по метода по буква в), и , че метода по буква г) също не намира приложение, доколкото няма предоставена информация от вносителя за себестойността на автомобила, поради изчерпване прилагането на другите методите за определяне на митническата стойност, като последна възможност за определяне на последната е прилагането на член 74, параграф 3 от Регламента. С оглед установеното и приемайки, че декларираната цена на стоките е значително по-ниска от средностатистическата, директорът на ТД Митница Варна, е издал оспореното пред АС-Варна решение, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 77, § 1 вр. чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данъка върху добавената стойност по митническата декларация MRN 19BG002002021044R1/10.12.2019 г., е определена нова митническа стойност на стока лек автомобил употребяван, марка: форд;, модел: Мустанг, в размер на 31 037, 88 лева и са установени публични задължения в размер на 2 458, 27 лева- мито и 5 408, 19 лев ДДС, ведно с начислената законната лихва за забава. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е формирал извод за законосъобразност на процесния административен акт. За да отхвърли жалбата на лицето против Решение към MRN 19BG002002021044R1/10.12.2019 г. на Директора на ТД Митница Варна, съдът е приел, че митническата администрация е спазила задължението, регламентирано в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като търговецът е бил уведомен за започналата процедура във връзка с възникналите съмнения относно действителната стойност на стоките и мотивите, въз основа на които ще се основава решението, като му е била предоставена възможност да представи доказателства. Относно новоопределената стойност на стоката, решаващият съд е постановил, че административния орган законосъобразно не е приел размера на декларираната от вносителя митническа стойност на лекия автомобил и е увеличил същата, въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, обективирани в писмо 32-177817/01.06.2022г. електронна информация за износ. Според информацията декларираната стойност на употребявания автомобил е значително по-висока от декларираната при вноса в България. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Въпреки че административният съд е възприел фактите по делото правилно и е съобразил относимата правна уредба, е постановил решение в противоречие с материалноправните разпоредби, което не е мотивирано в достатъчна степен, поради което касационната жалба се явява основателна. Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. На първо място, следва да се отбележи, че съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. Настоящият касационен състав преценява като правилен изводът на административния съд за основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от Дирекция Митническо разузнаване и разследване при Министерство на вътрешната сигурност на САЩ чрез аташето на службата в София е за декларирана в износната МД цена на автомобила 17 100 $, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура 3650 $. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, в какъвто смисъл са доводите на касатора, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др. и не са представени платежни документи, тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС. Относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл.74, пар.2, букви от а до г от Регламент /ЕС/ 952/2013.