Решение № 12704 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4111/2020 г.

Решение № 12704 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4111/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по касационна жалба и частна жалба, и двете на "Марвел" ООД със седалище в гр. П., подадени чрез пълномощник адв. П. Й.. Касационната жалба на "Марвел" ООД е против решение № 74 от 14.01.2020 г., постановено по адм. дело № 1164/2019 г. на Административен съд С. - област. С него е отхвърлена жалбата на касатора "Марвел" ООД срещу решение № 813/18.07.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка №КЗК-887/2018 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 37 а, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Л. К. Б. Б." ЕООД. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решението на Административен съд С. - област и вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде отменена т. 1 от решение № 813/18.07.2019 г. на КЗК, бъде установено извършени три нарушения по чл. 37 а от ЗЗК от "Л. К. Б. Б." ЕООД и бъде върната преписката на КЗК за определяне на санкции за тези нарушения. При евентуалност се иска да бъде отменена т. 1 от решение № 813/18.07.2019 г. на КЗК, като бъде върната преписката на КЗК за ново произнасяне относно наличието/липсата на нарушения по чл. 37 а от ЗЗК със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът "Л. К. Б. Б." ЕООД, чрез пълномощника си адв. М. М., с отговор на касационната жалба и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли тя да бъде оставена без уважение. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юриск. Манолов, в съдебно заседание и с представена в него писмена защита, изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли жалбата срещу него да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Частната жалба на "Марвел" ООД е против определение № 266 от 17.02.2020 г. по същото адм. дело № 1164/2019 г. на Административен съд С. - област. С него е отхвърлено искане с правно основание по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 АПК на адв. П. Й. като процесуален представител на "Марвел" ООД, за изменение на решение от 14.01.2020 г., в частта му за присъдените разноски. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 във вр. с чл. 236 АПК. Иска се отмяната на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго определение, с което да бъде изменено решение № 74 от 14.01.2020 г. по адм. дело № 1164/2019 г. на Административен съд С. – област в частта му за разноските, като бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение, присъдено на "Л. К. Б. Б." ЕООД. Ответникът "Л. К. Б. Б." ЕООД, чрез пълномощника си адв. М. М., с отговор на частната жалба и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли тя да бъде оставена без уважение. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията, не изразява становище по частната жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Предлага обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Частната жалба също е допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Освен това частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Затова тя подлежи на разглеждане. Разгледани по същество касационната жалба и частната жалба са основателни по следните съображения: Производството пред Административен съд С. - област е било образувано по жалба на "Марвел" ООД срещу решение № 813/18.07.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка №КЗК-887/2018 г. С него е установено, че не е извършено нарушение по чл. 37 а, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Л. К. Б. Б." ЕООД. С обжалваното решение съставът на Административен съд С. - област е отхвърлил жалбата на "Марвел" ООД срещу оспореното решение на Комисията за защита на конкуренцията. За да постанови този резултат първоинстанционният съдебен състав е изложил мотиви, които могат да бъдат разделени на три части. В първата част на обжалваното решение са описани много подробно искането на "Марвел" ООД, по което е образувано производството пред КЗК по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, както и становището на ответника по производството пред КЗК - "Л. К. Б. Б." ЕООД. С втората част от мотивите на обжалваното решение административният съд е описал също много подробно установеното от КЗК при проведеното проучване и направените от КЗК правни изводи. С третата част от мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е споделил изводите и мотивите на КЗК, при което е цитирал относимите законови разпоредби и е преразказал правните изводи на КЗК. При така изложените в предходния абзац мотиви на обжалваното решение, основателно в касационната жалба се поддържа, че оспореното съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Производството пред Административен съд С. – област е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК. Според последната разпоредба решенията на КЗК могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административния съд – С. област по реда на АПК. Решенията на съда подлежат на касационно обжалване пред Върховния административен съд. В производството пред Административния съд – С. област съдът е първа съдебна инстанция. Това означава, че за това производство се прилагат съдопроизводствените правила на чл. 145 и сл. от АПК. Включително и нормата на чл. 172 а, ал. 2 от АПК, регламентираща към решението си съдът да изложи мотиви, в които да се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В случая в обжалваното решение липсват собствени фактически установявания във основа на цялостен анализ на всички доказателства по делото – събраните в административното производство пред КЗК и събраните в първоинстанционното съдебно производство. Вместо собствени фактически установявания административният съд е действал като касационна инстанция, като се е позовал на фактическите установявания на предходното производство – в случая пред административния орган. В съдебното заседание на 16.12.2019 г. съдът е допуснал до разпит трима свидетели, чиито показания не са обсъдени по никакъв начин. Вместо това е направено декларативното заключение, че "... свидетелски показания не се обсъждат от съда, доколкото са напълно неотносими към предмета на доказване... ". Дори това да е така, е следвало да бъдат изложени мотиви за това заключение, при което да се обсъдят показанията на всеки разпитан свидетел. Административен съд С. - област в противоречие с чл. 172 а, ал. 2 от АПК не е обсъдил възраженията на жалбоподателя и не е изяснил спора от фактическа страна. Освен това първоинстанционният съд не е изложил и собствени мотиви относно наличие на извършено нарушение по чл. 37 а от ЗЗК, а е преповторил мотивите на КЗК, изтъкнати в обжалваното решение. В тази насока също в нарушение на чл. 172 а, ал. 2 от АПК административният съд не е обсъдил възраженията на жалбоподателя, а същите са отхвърлени с декларативни изводи, че те са "... напълно голословни и безпочвени... ", "... жалбоподателят не излага конкретни основания – фактически, подкрепени с доказателства /вкл. и данни относно търговската политика на Malvern Instruments Ltd. /, с които да опровергава по неоспорим начин изводите на КЗК в процесното решение... ", "... изложените твърдения на "Марвел" ООД относно наличието на третия и четвъртия елемент от фактическия състав на нарушението на чл. 37а, ал. 1 от ЗЗК не са подкрепени с адекватна обосновка – фактическа и правна... ". По този начин обжалваното решение е изцяло немотивирано. Като не е разгледал всички събраните по делото доказателства, не ги е съпоставил с обжалваното решение на КЗК и не е изложил собствени мотиви за състава на нарушението по чл. 37а от ЗЗК, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неизлагането на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради липсата на такива мотиви касационният съд не може да се произнесе по същество поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство. След това съдът трябва да направи собствени фактически установявания при съобразяване на оспореното решение на КЗК. Въз основа на това съдът ще следва да направи и правните си изводи за състава на нарушението по чл. 37а от ЗЗК. Както от фактическа, така и от правна страна административният съд следва да обсъди доводите и възраженията освен на КЗК, но и на другите страни в производството – "Марвел" ООД и "Л. К. Б. Б." ЕООД. Основателността на касационната жалба води и до основателност на частната жалба срещу определение № 266 от 17.02.2020 г. по адм. дело № 1164/2019 г. на Административен съд С. - област. Така е, защото определението е последица от решението по съществото на спора. В този смисъл не би могло да съществува самостоятелно определение, постановено по искане за изменение на решение в частта му за разноските, ако самото решение е отменено. Затова обжалваното с частна жалба определение също следва да бъде отменено, като при новото разглеждане на спора първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение