Решение № 15799 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3848/2009 г.

Решение № 15799 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3848/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, подадена чрез юрисконсулт Евелина Савова, срещу решение № 760/30.12.2008 г. постановено по адм. дело № 3067/2008 г. на Административен съд - София град, ХII състав. В жалбата се поддържа че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - Мехти Наккиев Пачалиев, чрез процесуалния си представител адвокат Христова, моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следното: С обжалваното решение на Административен съд - София град във връзка с жалбата на Мехти Наккиев Пачалиев е отменена като незаконосъобразна заповед № АЗ - 1633/28.03.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция" при Министерство на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, като държавен служител, категория Д, младши полицейски инспектор в РПУ - Кубрат при Областна дирекция "Полиция" - Разград, НСП - МВР, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е постановена от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е в противоречие с приложимия материален закон, доколкото не е установено осъществено от жалбоподателя по делото пред първата инстанция, нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, съставляващо основание за налагане на отмененото дисциплинарно наказание съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР. Настоящият касационен състав на съда намира, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Въз основа приложените към делото доказателства, обосновано първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - директора на НСП, след законосъобразно проведено дисциплинарно производство. В хода на последното са снети обясненията на служителя, изготвена е обобщена справка, приобщени са становища и предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарното производство е приключило с издаване на обжалваната заповед, при това в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 223, ал. 1 ППЗМВР. С оглед приетите за безспорни от съда обстоятелства и данните от приобщените по делото писмени и гласни доказателства, правилно е установено следното от фактическа страна: на 30.10.2007 г. на предварително уговорена по телефона среща с Филип Фиданов Юлиянов на спирката в с. Севар, след като разпознал последния, по представена молба подадена от Юлиян Фиданов Юлиянов за издаване на удостоверение, че до настоящия момент не са му издавани български документи за самоличност с поставена снимка на друго лице - турския гражданин Байдар Сонер, полицейският служител извършил идентификация на лицето - подател на искането; последната послужила за снабдяването с последващи документи, по които бил издаден български паспорт с данните на Юлиян Фиданов Юлиянов и снимката на Байдар Сонер; идентификацията е осъществена от младши полицейски инспектор Мехти Пачалиев, без да му е разпоредена от прекия ръководител. Според първоинстанционният съд, последният действал при условията на чл. 61, ал. 1, т. 5 ЗМВР (по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон - без последните да са обсъдени), като е установил самоличността на лицето Юлиян Фиданов Юлиянов именно по сведения на представящия се за негов брат Филип Фиданов Юлиянов. Така, независимо от изричното направеното от решаващия състав отбелязване, че според обясненията на Пачалиев, преди това не бил виждал Филип Юлиянов и брат му от 1989 г., а съгласно показанията на очевидеца Шенол Беджед Меджид, при осъществената идентификация на автобусна спирка на 30.10.2007 г., от колата слязъл и се приближил до полицейския служител единствено Филип Юлиянов, но не и лицето, чиято идентификация била извършена, съдът е приел, че действията на жалбоподателя в първоинстанционното производство във връзка с идентификацията на навършило 18 години лице, с цел снабдяване с документ, необходим за издаването на български лична карта и паспорт, не съставляват фактическо основание за наложеното му наказание. Съгласно чл. 224, ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебните си задължения, се наказват с предвидените в този закон наказания, а в ал. 2, т. т. 1 - 4 е посочено, че дисциплинарните нарушения са неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В чл. 227, ал. 1 ЗМВР са посочени случаите, при които задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение, като в т. 10, като основание за уволнение е визирано "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Като такива чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР определя и деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. Следователно, дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР обхваща и случаите, в които не са спазени правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който съгласно чл. 21, т. 12 ЗМВР се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В т. 3 и т. 4 от раздел III - Върховенството на закона в работата на полицейския служител, глава първа - Общи приложения, е регламентирано, че полицейският служител изпълнява задачите си при спазване на действащата нормативна уредба и винаги проверява законността на действията, които възнамерява да предприеме. От установените по делото факти и обстоятелства е видно, че служителят не е изпълнил стриктно задълженията си произтичащи от процедурите в ЗМВР и ППЗМВР при проверката за установяване на самоличността на лице, включително като не е събрал достатъчно сведения по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗМВР и не е установил пряк контакт с лицето, подател на молбата за издаване на удостоверение. С това е допринесъл за издаването на официален документ с невярно съдържание. Установеното поведение на служителя несъмнено изразява незачитане на закона и уронва престижа на полицейската институция, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Поради това същото представлява основание за дисциплинарно уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Следва да се отбележи, че при издаването на заповедта не е допуснато нарушение на изискването по чл. 229, ал. 2 ЗМВР, тъй като в случая наказващият орган не е длъжен при определяне вида наказанието да взема предвид цялостното поведение на служителя, тежестта на нарушението и настъпилите последици - видът на наказанието е определен по силата на закона. Дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в случая на извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които нарушения са конкретно изброени в чл. 230, ал. 2 ППЗМВР, в т. ч. деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон като е приел, че поведението на уволнения служител не може да бъде квалифицирано по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и е постановил неправилно решение като е отменил издадената на това основание заповед на директора на НСП, което следва да бъде отменено на основание по чл. 209, т. 3, пр. първо АПК. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, делото следва да се реши по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК, като бъде постановено решение, с което бъде отхвърлена жалбата на Мехти Наккиев Пачалиев против заповед № АЗ - 1633/28.03.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция" за уволнение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение