Решение № 25 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2976/2019 г.

Решение № 25 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2976/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 51 от 06.02.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 140 от 19.04.2019 г., постановено по гр. д. № 804/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената срещу касатора искова претенция за собственост бъде отхвърлена. Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация С. С. Н. не е изразил становище в съдебно заседание. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 679 от 18.10.2018 г. по гр. д. № 435/2018 г. на Пещерския районен съд, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на А. В. Д., че С. С. Н. е собственик на избено помещение № 1, с площ от 5, 64 кв. м., съставляващо обект с идентификатор *****, находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], като ответникът е осъден да му предаде владението върху гореописания имот. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното: Производството пред районния съд е образувано по предявен от ищеца срещу ответника иск за ревандикация на процесния имот. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е закупил с договор от 10.07.2012 г., сключен с нотариален акт № 156, самостоятелен обект в сграда, съставляващ апартамент Г и Д, находящ се на трети етаж, със застроена площ 115, 747 кв. м., в изградена в груб вид масивна жилищна сграда, състояща се от партер, три редовни жилищни етажа и мансарда, заедно с находящото се в същата жилищна сграда избено помещение № 1, с площ 5, 64 кв. м., при описани съседи: склад, избено помещение № 2, заведение, гараж № 1 и коридор. Ответникът е въвел твърдение, че се легитимира като собственик на търговски обект на партерния етаж в същата жилищна сграда на основание наследствено правоприемство от В. В. Д., който е придобил правото на собственост по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 127/20.12.2010 г. Посочил е, че не упражнява фактическа власт върху процесното избено помещение /същото не е съседно на търговския обект/. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че по действащата кадастрална карта процесното избено помещение е с идентификатор ***** и е записано на ищеца, както и че понастоящем се владее от ответника като собственик на магазин с идентификатор *****. За неоснователни са счетени оплакванията на ответника – жалбоподател, че експертът неправилно е изпълнил задачата си, като е изследвал само схемите към кадастралната карта, без да провери одобрените архитектурни проекти и да извърши оглед. Изложени са съображения, че от допълнителната експертиза е установено, че площта на магазина е 28, 178 кв. м., без помещението в чупката, с площ 5, 096 кв. м., което съгласно схемите към кадастралната карта представлява част от избеното помещение. Обоснован е извод, че ответникът владее магазин с описаната площ, заедно с помещение, съставляващо част от избеното помещение на ищеца. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. може ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК; 2. когато за установяване на идентичност на имоти са необходими специални знания и е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, необходимо ли е експертът да вземе предвид документите за собственост на страните и строителните книжа, а не само да се запознае с данните в кадастралната карта; 3. може ли да се обоснове извод за идентичност на два обекта само въз основа на белезите площ и местонахождение, без да се изследват техните граници и предназначение. По така поставения първи процесуалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор: Съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК заключението на експертизата като доказателствено средство следва да бъде обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото. Когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от неговия предмет са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача. В цитирания смисъл са решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 91/27.08.2015 г. по гр. д. № 321/2015 г. на ВКС, второ г. о. По втория въпрос. Доказателствената сила на данните, които се съдържат в кадастъра и имотния регистър, за правния статут и вещните права върху недвижими имоти е производна на доказателствената сила на документите, в които данните се съдържат, удостоверяващи основанието за придобиване на тези права. Затова и в исковите съдебни производства изводите за вещни права върху недвижими имоти следва да се основават на преценка на документи, от които се установява годен придобивен способ, когато такива документи се сочат и представят като доказателства от страните. В цитирания смисъл е решение № 303/14.01.2014 г. по гр. д. № 5179/2013 г. на ВКС, първо г. о., което се възприема от настоящия състав. По третия въпрос. Индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация. В горния смисъл е решение № 672/07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, първо г. о. По касационната жалба. По делото е установено, че с нотариален акт № 156/10.07.2012 г. С. С. Н. е закупил самостоятелен обект в сграда, съставляващ апартамент Г и Д, находящ се на трети етаж, със застроена площ 115, 747 кв. м., в изградена в груб вид масивна жилищна сграда, състояща се от партер, три редовни жилищни етажа и мансарда, заедно с находящото се в същата жилищна сграда избено помещение № 1, с площ 5, 64 кв. м., при описани съседи: склад, избено помещение № 2, заведение, гараж № 1 и коридор. Посочено е, че описанието на имота е съгласно нотариален акт № 32, т. 1, н. д. № 55/2000 г., с който са се легитимирали продавачите И. и К. Т.. Цитираният нотариален акт не е представен по делото. Търговският обект с идентификатор ***** /магазин/ е с площ 28, 60 кв. м. и при съседи: гараж № 2 и офис № 7. Описанието е направено според приложена скица – разпределение на приземния етаж на сградата. Не е представен нотариален акт № 127/20.12.2010 г., с който правото на собственост върху магазина е било придобито от наследодателя на ответника. В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена единствено въз основа на схемите на самостоятелните обекти в сградата към кадастралната карта. Посочено е, че съгласно тези схеми избеното помещение е част от магазина –"чупката за гладене", с площ от 5, 096 кв. м., която се ползва от магазина. Горните изводи са възпроизведени и в заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, назначена във въззивното производство. Съдът не е преценил, че изслушаните заключения на основна и допълнителна технически експертизи не са обосновани и не отговарят на поставената задача. При изпълнението й не са взети предвид документите за собственост на страните /не са представени и документите за собственост на техните праводатели/, установяващи границите на обектите, както и не е извършен оглед на същите. С оглед дадените отговори на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че съдът е бил длъжен да извърши преценка за изпълнение на поставената задача от експертизите, въз основа на документите за собственост на страните и цялата налична документация /включително и одобрените архитектурни проекти/. Обжалваното решение е постановено, без да бъдат предприети дължимите от въззивния съд процесуални действия, изразяващи се в събиране на съдебно-техническа експертиза, която да извърши горната проверка, поради което е неправилно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 във вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК. Въззивното решение следва да бъде отменено, като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който трябва да допусне събиране на повторна или допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да изпълни задачата си след извършване на оглед на партерния етаж на сградата и въз основа на всички събрани доказателства. При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да се произнесе и по направените разноски пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 140 от 19.04.2019 г., постановено по гр. д. № 804/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд съобразно дадените в мотивите указания. Решението е окончателно.