Решение № 5584 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11742/2015 г.

Решение № 5584 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11742/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Х., гр. С., с ЕГН ********** срещу Решение № 5461 от 5.08.2015 г. на Административен съд, С. постановено по административно дело № 1625/2015 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Г. Т. Х. срещу Акт за прихващане или възстановяване № 1404234 от 31.10.2014 г., издаден от Б. Ц. Ц. на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП - С., частично потвърден с решение № 48 от 16.01.2015 г. от директора на дирекция "ОДОП". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел посочените в оспорената заповед наказателни постановления за надлежно връчени при условията на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) без по делото органът да е доказал наличие на предпоставките на разпоредбата. Сочи, че съгласно чл. 170, ал. 1 АПК именно на органа е доказателствената тежест за фактите и обстоятелствата, на които се основава актът. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения АПВ. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. С., чрез процесуалния си представител юрк. И. оспорва касационната жалба в с. з. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на съда е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице касационните отменителни основания на съдебният акт. От анализа на събраните в хода на административното производство и съдебното дирене гласни и писмени доказателства и заключението на назначената по делото ССЕ първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че вземанията за глоби и имуществени санкции са публични държавни вземания по силата на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, като същите се подчиняват на общия режим на погасителната давност, посочен в разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК - публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В конкретния случай такъв по-кратък срок е предвиден в чл. 82, ал. 1, буква "а" от ЗАНН, който се явява специален по отношение погасяването по давност на вземанията за наложена по този ред глоба с изтичане на 2-годишна погасителна давност от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. В конкретния случай, като е разгледал посочените в АПВ публични вземания - глоби по наказателно постановления /НП/ № 1272/12.01.2011 г. на РУ на МВР Я.; глоба по НП № 484/18.05.2011 г. на ОДМВР Б.; глоба по електронен фиш № К 0042170/18.06.2011 г., издаден от ОДМВР Л.; глоба по НП № 43977/14.05.2011 г. на СДВР; глоба по НП № 113772/12.01.2011 г. на СДВР, първоинстанционният съд правилно е приел, че давността е била прекъсната с образуването на изп. дело № 3640/2011 г., като съдът е съобразил, че с оглед разпоредбата на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН при образувани изпълнителни дела давността се определя според процесуалния закон, уреждащ правилата за принудителното изпълнение върху глобата, в качеството й на публично задължение. Така с образуването на изпълнително дело през 2011 г. двугодишният давностен срок по отношение на посочените глоби е бил прекъснат, поради което и възражението за изтекла погасителна давност на тези публични вземания е неоснователно. Поддържаните доводи за незаконосъобразност на приложената ПАМ с оглед приложението на чл. 58, ал. 2 ЗАНН са неоснователни. Редовността на процедурата по връчване на НП, както и приложението на уредената с разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН законова фикция, не могат да бъдат предмет на оспорване в съдебно-административното производство, поради което и не попадат в обхвата на дължимата проверка за законосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. НП подлежи на обжалване пред районния съд и споровете се разглеждат по друг процесуален ред - чл. 59 и сл. ЗАНН. Единствено в това производство нарушителят може да релевира доводи относно нередовното му връчване и то във връзка със спазването на срока за подаване на жалба. Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство, каквото е това за проверка законосъобразността на административен акт за прилагане на ПАМ. Довода за колизия на оспореният съдебен акт с ТР № 3/2014 г. по ТД № 5/2013 на Общото събрание на колегиите на ВАС също следва да се приеме като неоснователен. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да се уважи в размера на 300,00 лева на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховния административен съд, осмо отделение,